Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Адвокатурата прекроява устройствения си закон

Законът за адвокатурата може да претърпи най-сериозните промени от приемането си през 2004 година. Това стана ясно от проведената в Плевен национална конференция на тема За самоуправлението и развитието на адвокатурата. Проектът за промените трябва да бъде готов до края на годината, след като бъде одобрен от адвокатските колегии в страната. Идеята за изработване на изцяло нов закон засега е отхвърлена, а усилията ще бъдат насочени към предпазване на проекта от съществени промени в Народното събрание.


Основните аргументи за промяна в устройствения закон на адвокатурата се излагат от години. Общото в тях е желанието за въвеждане на механизми за защита на професията от конкурентна дейност на външни лица, за преразглеждане на изборните механизми за образуване на ръководните й органи, както и за подобряване на условията за работа в контактите на адвокатите с различните държавни институции.


Най-настойчиви са исканията за пресичане на възможността лица, които не са вписани като адвокати, да извършват типично адвокатски дейности. На прицел са нотариусите, които изготвят сами нотариални актове, договори и други документи, вместо само да ги заверяват, както и лица, които консултират, правят вписвания и промени в различните регистри - частни съдебни изпълнители, брокери на имоти, счетоводители и др. Изтъква се, че това уврежда имиджа на адвокатурата и води до увреждане интересите на гражданите, тъй като в много случаи тези лица нямат юридическа правоспособност или дори никога не са учили право. Стига се и до конфликт на интереси, тъй като страни с противоречиви интереси биват консултирани от едно и също лице.


Най-тежката последица за адвокатурата от всичко това е отклоняването на доходи, при това в полза на професии, чиито доходи са поначало гарантирано високи въз основа на рестриктивни устройствени закони - за нотариусите и за частните съдебни изпълнители. В Закона за адвокатурата обаче няма механизъм за санкциониране на лица, които извършват адвокатска дейност, без да са адвокати. Забраната на тази дейност е редовна тема на общите събрания на адвокатурата в последните години, но бившето й ръководство дори не я допускаше за обсъждане. Сега се мисли за въвеждане на строги санкции за нарушителите, което неминуемо ще се натъкне на сериозна съпротива. От друга страна, зачестяват случаите на нелоялна конкуренция между адвокати чрез прилагане на непозволени способи за набиране на клиенти.


По отношение на условията в съдилища, прокуратури, разследващи служби и административни институции исканията са за облекчаване на достъпа до информация и дела, както и за получаване с предимство на сведения и преписи от книжа. Промени ще има вероятно и в механизма за прием на адвокати в колегиите. Дебати се водят както за съществуващия тежък адвокатски изпит, така и за предвидения облекчен достъп (без изпит)до професията на определени категории юристи - с образователна и научна степен доктор по право, както и имащите юридически стаж повече от пет години. Вписването на тези лица в съответната колегия става въз основа само на молба, като няма изрично изискване за преценка на професионалните и нравствените им качества.


След разразилите се в последните три години битки за овладяване на местните и националните ръководни органи на адвокатурата проектът очаквано ще включва и промени в изборните процедури. Целта е да бъдат преодолени възможностите за дълги оспорвания на резултатите от вотовете, които водят до невъзможност за смяна на ръководството и оставането на старото за неопределено време в условията на служебен мандат. Това се случи както с предишните ръководства на най-голямата адвокатска колегия в страната, софийската, така и с националното ръководство на адвокатурата.


Новото ръководство на адвокатурата начело с говорителката на Централната избирателна комисия Ралица Негенцова явно има сериозно намерение да се пребори за промените, тъй като създадената работна група за подготвяне на проекта е оглавена от самата Негенцова. Другите участници са трима членове на Висшия адвокатски съвет, по един представител на адвокатските колегии по апелативни райони и трима представители на академичната общност. Заложени са и конкретни срокове - проектът да е готов до 30 октомври, а адвокатските колегии да го обсъдят на свои общи събрания до 15 ноември. До 14 декември пък трябва да бъде свикана Национална конференция, която да го одобри.


nbsp;


Принципите, от които ще се ръководи адвокатурата при сглобяване на проекта за промени в устройствения й закон, са следните:



- Дефиниране на предмета на адвокатската дейност;



- Създаване на нови правила за достъп до упражняването на адвокатска професия и правила за лишаване от право да се упражнява адвокатска професия и възобновяване на адвокатски права;



- Създаване на нови правила относно правата и задълженията на висшите органи на адвокатурата;



- Нов начин за формиране на висшите органи на адвокатурата;



- Ясна регламентация на изборния процес;



- Промени на целите, задачите и функциите на общите събрания на адвокатите в страната;



- Определяне на гаранции за качествено упражняване на адвокатската професия;



- Приемане на административнонаказателни разпоредби.



nbsp;


nbsp;


Степента на регулация на адвокатската професия е обект на критики и от хората, които я упражняват, без да са вписани по закон като адвокати. Както може да се очаква, тези критики са в обратната посока - че за упражняването на тази поначало свободна професия са издигнати прекалено много бариери. Какво предлагат от другата страна на барикадата?



- Премахване на адвокатския изпит в колегиите като дискриминационен. Ако го има, той да важи за всички юристи и да се провежда по-често, а не както е сега - два пъти в годината. На такъв изпит да бъдат подложени и вписаните без изпит по стария Закон за адвокатурата;



- Намаляване на таксите за първоначално вписване в колегията, които са различни в различните райони на страната;



- Редуциране на ръководните органи на адвокатурата;



- Отпадане на фигурата на младши адвоката с оглед наложените му ограничения за процесуално представителство в първите две години след вписването му в колегията;



- Отпадане на правилото за приподписване на жалбите до Върховния касационен съд от адвокат. А ако жалбоподателят не е адвокат и си спечели делото сам, да му се присъди адвокатско възнаграждение;



- Въвеждане фигурата на консултиращия адвокат-юрист, който може да извършва адвокатска дейност, без да бъде вписан в колегия. Привежда се аргументът, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург допуска жалбоподателите да се представляват от лица и организации, които могат да докажат своята квалификация независимо от това дали са адвокати, или не. За пример се дава и англосаксонската правна система - в Англия представителство пред съд може да осъществява и приятел на представлявания, а в САЩ може да бъдеш осъден от жури, в което влизат неюристи;



- Премахване на минималните адвокатски хонорари, определени с наредба на Висшия адвокатски съвет;



- Спешно оповестяване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност в адвокатурата;



- Приемане на изцяло нов Закон за адвокатурата, тъй като действащият е по-лош и от предишния, приет през 1991 г. от Великото народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във