Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Адвокатурата стяга редици срещу НПК

Висшият адвокатски съвет извади най-новото оръжие срещу принудителното назначаване на защитник от съда с добавка в Етичния кодекс на адвоката. Тя гласи: Назначеният защитник не може да встъпи в производството, нито да продължи дейността си по защитата, ако обвиняемият възрази на неговото участие в процеса. С това ръководството на адвокатурата реализира заканата на своя председател Даниела Доковска, отправена по време на дебатите по НПК в парламентарната правна комисия, че назначен според новите правила адвокат, който поеме защита по наказателно дело против желанието на обвиняем или подсъдим, ще изхвърчи моментално от професията. Аналогичен текст имаше досега само в Закона за правната помощ, по който се осигуряват адвокатски услуги за социалнослаби.
Резервният адвокат е една измислена фигура
която я няма никъде в света. Той е вреден както за обвиняемия, така и за защитата му и за съда. Резервният защитник няма задължения, а притежава единствено права. При това е много скъп. За него просто няма пари!, заяви на проведената през уикенда в Ловеч тридневна национална конференция на адвокатурата на тема Спазването на правата на защитата - гаранция за справедлив процес адвокат Доковска.
Професията ни все повече се упражнява в крайно враждебна среда. В общественото съзнание адвокатът, наред със съда, е основен виновник извършителите на престъпления да не са наказани. Адвокатската защита не е свързана с отстояване на закона, а с всякакви тарикатлъци, разюздано мошеничество и вкоренено подкупничество. А наказателната репресия, без значение дали е основателна и по правилата на закона, е повод за всенародно задоволство, коментира адвокат Васил Василев, който защитава някои от обвиняемите по най-шумните операции на МВР и прокуратурата.
Според изказали се на конференцията проблемите на защитата по наказателните дела са много и разнообразни, а обновяващото се законодателство не само не ги решава, но ги и засилва. Прогласеният в чл.29, ал.1 от Закона за адвокатурата висок статут на адвоката, с който той е приравнен със съдията по отношение на дължимото му се уважение и съдействие, беше оценен само като тържествена декларация, която няма отражение в Закона за съдебната власт, в Закона за МВР, в етичните кодекси на магистратите и други подобни документи. В законодателството има специална защита за съдията, но не и за адвоката и за неговото семейство - нито в НК, нито в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Адвокатите твърдят, че са сериозно затруднени да предоставят правна помощ заради реалната възможност върху задържания да се оказва натиск да се откаже от защита. Според защитниците тълкувателно решение №4 от 19 февруари тази година на наказателната колегия на Върховния касационен съд
демотивира задържаните да искат правна помощ
тъй като според този текст признатият за виновен плаща в Националното бюро за правна помощ възнаграждението на служебния защитник.
А по тази схема ще се изисква заплащане и на възнаграждението за натрапения резервен защитник дори когато нищо не е направил по делото, стига клиентът да бъде осъден. Резервният защитник е новият Любимец 13 на властта, която обаче прояви пълна нормотворческа немара към правата му. Резервният защитник ще се назначава от прокурора или от съда по дела за тежки престъпления, независимо от наличието на защитник, упълномощен от обвиняемите, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Излиза, че не всички дела трябва да приключат в разумен срок?! Законът не казва и дума по въпроса какво става, ако резервният адвокат не се яви в съдебно заседание? Отлага ли се делото? Или ако заседание се проведе в негово отсъствие, какво става занапред? Резервният адвокат също може да боледува, коментира Василев. Според него сериозен проблем са и неизяснените взаимоотношения между упълномощен и резервен защитник. Някои от адвокатите настояват актът за назначаване на резервен защитник също да е обжалваем, а прокурорът и съдът да са задължени да се мотивират защо смятат, че има опасност конкретното дело да продължи извън разумния срок.
Защитниците не одобряват и въведената с промените в НПК възможност пред съда да се четат обясненията и показанията, дадени в хода на досъдебното производство в отсъствие на защитник, както и
липсата на гаранции за конфиденциалността
на отношенията защитник-обвиняем. Трябва да се предвиди наказателна отговорност за нарушителите на подобна конфиденциалност или по-тежка отговорност, когато специално се подслушват или проследяват със СРС срещите между адвокат и клиент. Аз съм обект на такова нарушение в момента и въпреки че става дума за разговор между адвокат и клиент, този разговор е приложен към материалите по делото. На сигнала ми за търсене на наказателна отговорност от извършителите отговор няма, заяви Васил Василев, имайки предвид записаните разговори от килията на задържаните след операция Октопод.
Василев нарисува мрачна картина на въведените от новата власт наказателни практики: В момента в държавата съществува неистово желание да подчини съда, а същностна част на правото на справедлив процес е гледането на делото от независим и безпристрастен съд. Примерите за натиск върху съда са повсеместни: изявления на представители на изпълнителната власт, както и на някои чуждестранни дипломати по повод конкретни дела; полицейски разработки на съдии, хортуването по телефона на шефа на ДАНС с председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов преди конкретно нашумяло дело и уволнението на съпругата на Пенгезов след това, брутален натиск върху ВСС да преустанови дейността си; публични закани за арести на магистрати; изявлението на министъра на вътрешните работи, че са му известни нарко- и сексуално зависими и корумпирани съдии, срещу които обаче не са образувани дела. В този контекст възможностите на защитата да търси гаранции за независим и безпристрастен съд засега се ограничават главно в две направления - спазване на принципа на случайния подбор за гледане на делата по правилата на закона, както и чрез правото на отвод. Случайният подбор обаче в момента се осъществява безконтролно, обикновено не се документира и се прилага само за докладчика по делото. Що се отнася до отвода, той трябва да е мотивиран, а защитата обикновено няма информация за зависимостите или интересите, които могат да възникнат покрай кръга от лица, с които законодателят свързва възможно неправомерно въздействие - съпруг, деца или близък роднина, включително и за възможност за натиск чрез работещите в органи на изпълнителната власт съпрузи или близки роднини. Такава информация може да предостави единствено съдебната власт. Ще подготвим искане до Висшия съдебен съвет да се търси подходящ начин подобна информация да бъде предоставяна на защитниците по дела във всеки съд.

Разследването куца
Един от очевидните факти, установени от Върховния административен съд, е, че разследването явно куца, тъй като не се проверяват данни и обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на делата. Анализът на Висшия адвокатски съвет за причините за отлагане на съдебните дела и действията на адвокатите е направен въз основа на анализи на апелативните съдилища и апелативните прокуратури. Висшият адвокатски съвет е стигнал до извода, че действията на адвокатите не са сред главните причини за забавяне на делата, а ако имат вина, тя е споделена с други причинители на забавянето. Какви са останалите изводи, направени от ВАС?
1. Съществуват различия в разбирането за това, дали бързината на съдебното производство има приоритет пред установяване на фактите в процеса.
2. Основните причини за отлагането на наказателните дела са следните:
- при провеждането на разследването не се проверяват факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на делата;
- доказателствени искания на подсъдимия и защитника му, които не са били уважени в досъдебната фаза на производството;
- необходимост от назначаването на повторни и разширени експертизи;
- липса на прецизни данни в обвинителния акт относно подсъдимия, свидетелите и вещите лица, водеща до нередовното им призоваване;
- непредставяне на изискани от съда писмени доказателства от различни институции;
- неявяване на подсъдимия;
- представяне на болнични листове от подсъдимия, защитника и свидетелите;
- отказ на подсъдимия от упълномощения защитник;
- друг служебен ангажимент на защитника;
- ниска професионална подготовка на експертите и лошо качество на внесените експертизи;
- неизпълнени съдебни поръчки;
- насрочване на делата по реда на Глава ХХVII от НПК и желанието на подсъдимите те да се разгледат по общия ред.
3. Има сериозно разминаване в оценката за работата на прокуратурата според ръководителите на съдилищата и прокуратурата. Прави впечатление, че прокуратурата почти не открива у себе си причината за забавяне на делата и по-специално заради недостатъчната подготовка на делото преди внасянето му в съда. Същевременно е пропуснато да се отбележи, че поради недобрата си подготовка за съдебното заседание прокурорите правят доказателствени искания с цел отлагане на решаването на делото.
4. В чести случаи процесуалното поведение на подсъдимия, свързано с отлагане на делото, неправилно се вменява на защитника. Създава се впечатление, че защитникът е причината подсъдимият да представи болничен лист или да поиска смяна на защитника си.
5. Средно за страната адвокатите са причина за отлагане на делата в около 15% от случаите. В районите на по-големите окръжни съдилища - Софийския градски съд, Пловдивския окръжен съд - се наблюдава нисък процент на отлагане на делата по причина на защитника. В някои по-малки райони (напр. на окръжните съдилища в Благоевград, Силистра, Видин, Враца, Перник, Хасково) често се злоупотребява с представянето на болнични листове от адвокатите или с искането за отлагане на делото поради друг служебен ангажимент.
6. В анализите, изготвени от съдилищата и прокуратурите, няма отделна статистика дали отлагането на делата заради действията на защитника е единствената причина за отлагането. Не са отбелязани случаите, в които адвокатите са били предупредени от деловодството на съда, че няма да се проведе заседание и следователно не е необходимо да се явят.
7. Сравнително малко са адвокатите (някои поименно споменати в справките към анализите), които действително са станали причина за многократно отлагане на широко отразявани от медиите дела. Използва се като аргумент ангажираност по други дела и се създава впечатление за шиканиране на процеса.
8. Никъде в докладите не е отбелязана възможността съдиите да сезират съветите на адвокатските колегии за процесуалното поведение на адвокатите, което би ангажирало дисциплинарната им отговорност и би довело до по-добра организация на работата на адвокатите. Докладите не съдържат данни в колко случаи са сезирани и дали изобщо са сезирани адвокатските съвети за извършване на дисциплинарни проверки.
9. Основен недостатък на всички доклади е, че в тях се говори за отлагане на делата по причина, свързана с адвокатите, без да се сочи дали тази причина е уважителна или не. Затова Висшият адвокатски съвет не може да направи сериозни изводи относно отлагането на дела, свързани с неявяването на адвокат без уважителни причини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във