Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Агентите от ДАНС срещу хаваладарите от Изтока

Държавната агенция "Национална сигурност" е засякла през 2013 г. съмнителни парични транзакции от и към България на обща стойност 1,6 млрд. евро. Според анализ на специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС (САД- ФР) миналата година агентите са получили общо 2233 доклада за съмнителни операции (ДСО) на обща стойност 2.532 млн. евро. Банките са били най-активни в изпращането на такава информация, като 71.3 на сто от общия брой на ДСО са били техни. От всички сигнали 1883 са първоначални, а останалите са допълнителни към вече подадени доклади. По първоначално подадените ДСО агентите са образували 892 оперативни преписки, се посочва в анализа.


Тъй като финансовото разузнаване е административна дирекция, без полицейски или разследващи функции, получената информация е била насочена към правоохранителните органи. В прокуратурата са били изпратени общо 12 сигнала, в които сумите на съмнителните транзакции са 5 840 219 евро. В МВР са получени 226 сигнала. В тях става дума за съмнителни пари на стойност 272 942 488 евро. Финансовото разузнаване е раздало на други дирекции в ДАНС още 298 сигнала, в които са били визирани операции на стойност 1 388 267 190 евро.


В САД -ФР обаче нямат представа какво е станало с разпратените сигнали и не разполагат с данни дали е последвало някакво проучване, както и за образувани ли са досъдебни производства и какъв е размерът на установените материални щети. Агентите обаче са били информирани от Министерството на финансите, че през 2013 г. със заповед на финансовия министър за срок от три работни дни са били спрени 18 операции на обща стойност 1 582 979 евро. Материалите от тези оперативни преписки са изпратени в прокуратурата.


През 2013 г. банките са били стриктни в изпълнението на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според чл.11а от закона те са длъжни да уведомяват ДАНС за всяка операция за сума над 30 000 лева. Така в агенцията са били получени 229 698 уведомления по ЗМИП. Тази информация се използва при работата по оперативните преписки и всяко докладвано и фигуриращо в доклада по такава преписка лице бива проверявано за извършени транзакции.


Агентите са установили, че през 2013 г. тенденциите по отношение на схемите за изпиране на пари и за финансирането на тероризма се запазват. Според ДАНС в по-голямата си част съмнителните операции представляват вътрешни преводи, които са били генерирани от престъпления срещу фиска. Засечените от агентите схеми са вече познати, но е установено, че извършителите са започнали да смесват различни способи и да усложняват изпипаните досега механизми за незаконна печалба и "за изпирането " й . Все по-често се използват чуждестранни дружества - от страни от ЕС, при схеми с вътрешнообщностно придобиване и от офшорни зони. Практиката на САД-ФР показва, че се използват офшорни компании или подставени лица, които не са български граждани. Все по-често се използват подставени лица от съседни страни, на чието име се регистрират фирми, които впоследствие влизат в схеми за данъчни престъпления и пране на пари, се посочва в доклада на ДАНС. В резултат на действията на служителите на агенцията през 2013 г. срещу неназовано "лице заемащо висша държавна длъжност" е било повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да извърши данъчни престъпления. Чиновникът, наречен в доклада "А", е бил обвинен и че се е отклонил от плащане на данъчни задължения в размер на над 5 млн. лева.


Миналата година е била засечена и нов вид измамна схема за разплащания в чужбина. През март 2013 г. при междубанкова кореспонденция в българска банка е бил получен сигнал за престъпна схема с чужди граждани, които си извадили дебитни карти от български банки. Те ги използвали многократно на терминали от типа Automated Fuel Dispenser на бензиностанции в Англия. Схемата е следната: правят се плащания от типа status checkс чип и ПИН за един паунд, а впоследствие за всяка авторизация постъпва финансово съобщение в размер до 100 паунда (това е допустимият лимит за тези терминали). Извършват се голям брой плащания от този тип, като съответно след тяхното осчетоводяване сметките излизат на значително дебитно салдо. Такива терминали за зареждане на гориво все още няма тук, но обект на измами могат да станат български кредитни институции, издали дебитни карти на чужденци, предупреждават агентите.


 


 


Средновековието цака глобалната финансова система


В ДАНС вече са засекли и съмнителни операции, свързани с бежанци от Сирия, Иран и Афганистан у нас. Те установили, че афганистанско семейство бежанци само за един месец е получило 180 превода от 15 държави. Във финансовото разузнаване са постъпили множество такива доклади - за съмнителни действия на лица със статут на бежанци. По същество става въпрос за получаването на парични преводи чрез системите за парични трансфери от голяма група лица, но между получатели и изпращачи липсва (поне видима) родствена или пък търговска свързаност. Агентите установили, че преводите се получават в едни и същи дни от различни локации. Предполага се, че в една част от случаите става въпрос за "сетълмент" (окончателното прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес), който се извършва във връзка с изградени схеми от типа "хавала".



"Хавала" (от арабски език - "трансфер") е неформална мрежа за превод на пари, действаща паралелно с глобалната финансова система. Тя води началото си още от ранното Средновековие и е използвана от арабски търговци, пътуващи по Пътя на коприната, за да избегнат загубата на големи суми при разбойнически нападения. През 60-те и 70-те години на ХХ век тя набира популярност като начин да се улесни прехвърлянето на пари от имигрантите в Югоизточна Азия към техните семейства в родните им страни. Преводът на средства в "хавала" се осъществява чрез посредници (т. нар. хаваладари), без реално обаче да се извършва физическо прехвърляне на пари. Системата действа по следния начин - клиентът се свързва с доверен хаваладар и му дава определена сума, която да бъде предадена на даден получател, най-често зад граница. При сделката клиентът получава идентификационен код (дума, поредица от цифри или жест), който съобщава на лицето, за което са предназначени парите. Срещу малка такса хаваладарът се свързва със свой местен "колега"във въпросната държава или град, дава му указания за сумата и за получателя и поема ангажимент да уреди дълга на по-късен етап. Местният посредник изплаща парите без никакви формалности, стига получателят да му каже правилния код или знак. "Хавала" е базирана върху пълно доверие между посредниците, които печелят или от таксата, която взимат за услугите си, или от разликата при прехвърлянето на парите в местна валута.



Любопитен факт е, че въпреки бушуващата световна финансова криза финансовите операции на терористичната организация "Ал Кайда"останаха незасегнати. Тайната се крие в използването на "хавала". Подобни системи съществуват и в други райони под различни имена: в Китай е фей-чиен, във Филипините - падала, в Индия е известен като хунди, в Тайланд - фей-куен.



По данни на пакистанските служби чрез тази система в страната всяка година влизат между 5 млрд. и 7 млрд. долара. Според Интерпол сумите, предавани в Индия чрез хунди, възлизат на 40 процента от БВП на страната. Предполага се, че общият обем на средствата, прехвърляни чрез мрежата от хаваладари по цял свят, е между 100 млрд. и 300 млрд. долара годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във