Параграф22 Weekly

Емилия Николова, председател на Съвета на съдебните заседатели при Софийския градски съд

Ако ще сме борчета, да ни махат от конституцията!

Емилия Николова е председател на Съвета на съдебните заседатели при Софийския градски съд. Участва в съдебни състави по наказателни дела повече от седем години. Съвместно с колегите си Симеон Кръстев и Румен Бухлев - председатели на съответните съвети в Софийския районен и в Специализирания наказателен съд, дадоха преди десетина дни пресконференция, на която за пореден път предупредиха, че обмислят протестни действия. Биха се отказали от тях само ако държавата предприеме в едномесечен срок мерки за уреждане на статута им, а също и да бъдат увеличени техните възнаграждения. В противен случай заседателите ще действат в следния ред: първо ще пишат на еврокомисарката по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг, после ще преминат към 10-минутен мълчалив протест преди началото на всяко съдебно заседание. След което ще започнат да отказват да участват в съдебни заседания.


Г-жо Николова, поредният израз на недоволството на съдебните заседатели от софийските съдилища включи и закана за отказ да поемаме нови дела и дори да участвате в съдебни заседания. Заплашихте, че ще стигнете дотам, ако в едномесечен срок държавата не предприеме мерки за уреждане на статута ви и увеличение на заплащането. Има ли ответна реакция?

- Реално почти нищо не е направено. Писали сме до Народното събрание, до Висшия съдебен съвет (ВСС), до Министерския съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана. Приемат писмата "за сведение" и ги препращат "по компетентност". В някои случаи дори не си правят труда да ни уведомят за това. Все пак коректни отговори получихме от правосъдното министерство и от омбудсмана. Поради липсата на напредък имаме мандат от съветите на съдебните заседатели да обявим протестните действия, които споменахте.


Нали имаше работна група към министерството, която трябваше да подготви нова наредба за дейността на съдебните заседатели? Преди време Зинаида Златанова повдигна въпроса за промяна в реда за избиране на съдебни заседатели с помпозната метафора "народът да влезе в съдебната зала".

- Именно към нея са насочени очакванията ни. Участвахме в заседания на работната група, но нещата много се проточиха. Поставихме въпроса за проучване на опита в другите европейски страни. Изпратени са запитвания и, доколкото знам, вече са получени отговори от някои от тях. Към днешна дата не знаем какво става и дали в министерството изобщо имат намерения да направят наредбата, уреждаща дейността ни. Там се вълнуват най-много от това как става изборът на заседателите, а пренебрегват въпроса за статута им. А той се състои в регламентиране на дейността и възнаграждението ни. Според мен главният противник да се решат проблемите ни е ВСС. Като разпоредител с бюджета на съдебната власт съветът демонстративно неглижира съдебните заседатели. Единственото, което чуваме от него, е: "Пари няма". Има, значи, пари за вещите лица, за свидетелите, за съдиите, за членовете на ВСС, за администрацията - само за "чуждото тяло" съдебни заседатели пари няма.


Недоволството на съдебните заседатели е от години, настоявахте да се създаде и закон за съдебните заседатели. Защо сега ограничихте исканията си до наредба?

- Не сме се отказали от искането си за приемане на закон, това е принципният начин да бъде решен изцяло проблемът. Гледаме на наредбата само като на стъпка към тази цел. Наясно сме, че приемането на закон ще се проточи във времето, затова искаме спешно приемане на наредба. Знаете за решението на Конституционния съд, според което ВСС няма право да издава подзаконови нормативни актове, а именно той беше издал наредбата, по която работехме. Сега няма правила за съдебните заседатели освен няколко общи разпоредби в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс. Затова настояваме правосъдното министерство да ускори рязко изготвянето на нова наредба.


Но казвате, че отменената наредба продължава да се прилага?

- Ами, точно заради липсата на друга. Но законно ли е да се прилага нормативен акт, който е на практика отменен от Конституционния съд? Пък и знаете ли кое е единственото задължение на съдебния заседател според тази наредба на ВСС? Да се явява в съдебната зала в прилично облекло. Това е несериозно. Как може да раздаваме правосъдие, това наше участие в съдебния процес да е фиксирано в конституцията и в Закона за съдебната власт, а да нямаме конкретни правила, по които да работим? Влизаме в съдебните зали и не знаем нито кого съдим, нито за какво.


Сериозно ли говорите? Та вие се подписвате под присъди по наказателни дела и можете да формирате мнозинство в даден съдебен състав срещу съдиите в него?!

- Говоря напълно сериозно. И с болка за ставащото. Вместо да получаваме достатъчно информация от председателя на съдебния състав, често в залата се чува: "Колеги, да приемем, че обвинителният акт е прочетен". Приемаме - само че ние нито сме го чели, нито сме чули какво пише в него. Ама бил дълъг, а трябвало да се пести време. Хубаво, но прочетете поне диспозитива му (стегнато описание на престъпното деяние, на неговите автори и полагащата се наказуемост - б. а.), че да знаем кой е обвиняемият и за какво го обвиняват. Научаваме всичко това едва в хода на съдебното заседание. Справедливо е да кажа, че не всички съдии постъпват по този начин, но ние настояваме това изобщо да не се случва.


Но нали няма пречка да се запознаете предварително с делото?

- Призовават ни за участие по дадено дело до 10 дни преди датата, за която е насрочено. По това време делото се чете активно от адвокатите, прокурора и съдията - достъпът ни до него е крайно ограничен, дори невъзможен. Пък и не е регламентирано как да се извърши запознаването с делото - това време ще се отчита ли, ще се заплаща ли? Съдебните заседатели излизат от работа, пускат молба за неплатен отпуск все пак. А в Софийския градски съд е възприета практиката, че ако в първото заседание не се даде ход на делото, съдебните заседатели отпадат от това дело и за следващото заседание биват призовани нови заседатели. Ще се съгласите, че при тази несигурност не можем да напускаме работа, за да четем делата от любопитство и за обща култура? Не ни предоставят дори протоколите от състоялите се заседания, когато е даден ход на делото. Всички участници в процеса получават такива копия, а ние - не. Друг проблем - ако ни уведомят 10 дни преди заседанието, че е постъпила сложна експертиза, как да се запознаем с резултата от нея? Ние и не сме професионални съдии, за да четем предварително материалите по делото. Трябва обаче да получаваме пълна и непосредствена информация за всички обстоятелства по време на съдебните заседания. И въз основа на тази информация да добием вътрешното си убеждение за виновността или невиновността на подсъдимия.


Очевидно проблемът с мотивацията опира все пак до пари?

- Проблемът не е само в парите, но кой би отрекъл, че парите са ключов фактор във всяка професионална дейност? Ето ви пример за заплащането на труда ни. Делото ми е насрочено, да речем, за 9.30 часа. Но заседанието започва в 13ч. и завършва в 15 часа. Когато се прибера в офиса на основната ми работа, денят е приключил. И за този ден като съдебен заседател аз получавам възнаграждение в размер на около 13 лв. (2 ч. по 6.64 лв. на час). От тях се удържат данъци и осигуровки, а аз се водя в неплатен отпуск, губейки надницата от основната си работа.


Не се заплаща времето, в което съдебният състав обсъжда виновността и присъдата. При по-големи дела това обсъждане може да продължи с дни, в които отново четем протоколите от съдебните заседания, свидетелски показания, заключения на вещи лица и други материали. Това време също не се заплаща, защото не е в съдебно заседание и няма протокол. Системата за изчисляване на положения труд е направена така, че автоматично пресмята колко часа е продължило единствено съдебното заседание и го умножава по часовата ставка.


Въпреки всички различия заседателите седят до председателя на състава и хората ви възприемат именно като съдии.

- Да, имаме глас равен на съдийския. В тричленните съдебни състави има по три равни гласа - един на съдията и два на съдебните заседатели. В петчленните състави съотношението е отново в наша полза - два съдийски гласа и три заседателски. Но дългогодишното подценяване на института на съдебните заседатели у нас е изкривило неимоверно нещата. Време е този институт да се постави на нова основа, включително и комуникацията между съдии и съдебни заседатели. Съдиите трябва да разберат, че ние не сме статисти, а членове на съдийския екип, в който те са професионалистите. И като такива трябва да направят всичко необходимо, за да получим максималната информация, въз основа на която да обосновем решението си. Ако това не се случва, по-добре да ни няма като участници в съдебния процес. Това не решаваме обаче нито ние, нито съдиите. Решава го обществото чрез избраните от него органи.


Ще се съгласите обаче, че щом човек иска да става съдебен заседател, трябва да понавлезе в правото.

- Разбира се. Смятам, че заседателите трябва да подлежат на задължително обучение в началото на мандата си. В по-голямата си част новоизбраните заседатели не са влизали в съд, не знаят кои са страните в процеса, какви са правата и задълженията на участниците в него. За целта обаче трябва да се предвидят средства, както и нормативно да се регламентира кой ще извършва това обучение. По този въпрос разговаряме с ръководството на Националния институт по правосъдие (НИП), но всичко е в много начална фаза. В правилника за организация на дейността на НИП са включени за обучение всички - съдии, прокурори, следователи, съдебни изпълнители, съдебна администрация и др., но не и съдебните заседатели. За да попаднем в този списък, трябва да се направи изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, което не допускам, че ще стане бързо и лесно. Хубаво е все пак, че стигнахме до идеята съдиите да бъдат обучавани и за психологическите аспекти при работата си със съдебните заседатели.


Знаете обаче, че сред съдиите се шири мнение, че заседателите се интересуват най-вече от хонорара, а иначе дремят по време на заседанията.

- Сигурно има колеги, които се интересуват само от хонорара, но пак казвам, че не става въпрос само за пари. Освен това с намаляване на горната възрастова граница за съдебните заседатели мисля, че вече няма и спящи такива. Дори напротив - сред съдебните заседатели има действащи и бивши университетски преподаватели, научни работници, лекари, икономисти, учители, пилоти, общински служители, бивши военни и служители на МВР - все достойни хора. Искаме да си вършим работата, за която сме изпратени там, а не да сме принудени да гледаме умно и да бъдем неглижирани. А за да си вършим работата добре, тя трябва да бъде регламентирана - което и искаме. Липсата на изчерпателна и адекватна законова уредба прави материята много "хлъзгава" и дава възможност всеки да прави това, каквото си иска. Ние носим все пак голяма отговорност и искаме да спим спокойно след една присъда. А не да се питаме по нощите: правилно ли постъпих? Това е свързано и с един друг проблем -защитата на съдебните заседатели. Вече има случаи на заплахи към цели съдебни състави, но съдиите се радват на далеч по-силна специална законова защита от нас.


Публична тайна е, че в много случаи председателите на състави, в които участват и съдебни заседатели, им оказват натиск да не противоречат на съдийското становище.

- Има коректни съдии, но има и такива, които демонстративно не спазват изискванията на НПК. Дори не е необходимо съдията да натиска директно заседателите, за да наложи позицията си. Достатъчно е само да води процеса така, че съдебните заседатели да не получат пълната информация за обстоятелствата по делото. Тогава те стават манипулируеми и единственото, което им остава, е да се присъединят към мнението на съдията.


Как ще бъде решен обаче проблемът с партийните квоти при избора на съдебни заседатели?

- Нямам представа, това е работа на законодателя. Наясно сме с критиките, че системата за избор на съдебни заседатели през общинските съвети води до партизиране, но така е постановил съдебният закон. А решен ли е изобщо някъде проблемът със заемането на постове по партийна линия? Както и да става подборът на заседателите, те трябва да се чувстват на мястото си, за да вършат ефективно това, за което са призвани. И както във всяка друга дейност, ако не се справят, логично е да бъдат отстранявани.


Заканихте се да пишете на еврокомисарката по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг, преди да предприемете ефективни протестни действия. Направихте ли го вече?

- Още не сме. Единствено защото не ни се ще да топим държавата ни пред Европейската комисия. Но получавам много мейли от колеги с искане за стачка. Опитваме се да хвърлим камък в блатото, надявайки се да принудим държавата да ни обърне внимание. Ако ще стоим като борчета, при първата промяна в конституцията да ни махат и да приключваме с този абсурд. Няма смисъл да харчим държавни пари залудо, колкото и малко да са те.

Facebook logo
Бъдете с нас и във