Параграф22 Weekly

§22 Анализи

АМНЕЗИЯ КАТО МАНА НАЛЕГНА СВИДЕТЕЛИТЕ

Не знам, не си спомням - това е най-често срещаният отговор сред подсъдимите и свидетелите напоследък по повечето от делата с широк обществен отзвук. Причинена най-често от вируса на страха, частичната или пълна загуба на паметта е налегнала като мана хората, от чиито показания зависи съдбата на мастити обвиняеми.
Маната по свидетелите бе отбелязана и на
един от шумните процеси
тази седмица срещу бившия кмет на Велинград Фидел Беев. По тази част от неговото съдебно портфолио депутатът от ДПС е обвинен, че като градоначалник на Велинград не е изпълнил решението на тръжната комисия и не е възложил поръчка за 29 000 литра гориво на фирмата, спечелила конкурса.
Очакваното отлагане на делото не изненада никого, като причина за това бе липсата на достатъчно документация по случая. За следващото заседание, което бе насрочено за 30 юни, съдът заръча община Велинград, чийто представители отсъстваха, да осигури допълнителни писмени доказателства по случая.
Според обвинението фирмата на Беев е изпълнила нелегално поръчката за доставка на гориво за училища и детски градини в общината. Единственото, което сколаса да направи съдът, бе да изслуша показанията на един-единствен свидетел - Васил Баждаров (член на тръжната комисия в периода 2004-2005 г.). Той обаче вече бе покосен от амнезията и не си спомняше почти нищо.
Свидетелят призна откровено, че не знае какво търси в съда. Разбрах само че съм извикан, защото съм бил член на някаква комисия, но за каква комисия става въпрос - не знам, примига с невинни очи той.
С насочващи въпроси съдията го върна към немного далечната 2004-2005 година. В момент на леко просветление в съзнанието на Баждаров се мярка спомен, че е бил член на тръжната комисия, но признанието му бе, че въобще не си спомня кой е спечелил търга... В съда витаеше надеждата, че ако попадне в подходящи ръце, свидетелят би върнал лентата на станалото. С такава надежда делото бе отложено.
Амнезия застигна и
важни свидетели на смъртта
на наркобоса Ангел Димитров-Чората по време на съдебното заседание на 17 април тази година. Димитров издъхна на 20 февруари 2005 г. вследствие на прекален респект при полицейска акция в Благоевград. Военният съд разпита миналата седмица медицинския екип, констатирал смъртта на Димитров. Очна ставка между лекарката и медицинската сестра трябваше да установи дали д-р Огнянова е прегледала Чората със слушалки и дали е проверила пулса на свлечения на земята мъж.
Медицинската сестра заяви изненадващо, че може да не е видяла лекарката, тъй като било тъмно и тя търсела фенерче. Живеещата наблизо студентка Росица Георгиева пък не можа да си спомни дали въобще е имало хора около трупа на Чората, докато на разпита през 2006 г. е заявила, че наоколо било пълно с хора.
Един от най-пресните случаи на
тотално изгубени във времето свидетели
и подсъдими е скандалното дело за контрабанда срещу Николай Методиев-Пилето, проследен на страниците на Параграф 22. Преди да започне процесът, прокурорът сподели пред насъбралите се репортери, че е изумен от броя на разпитаните по делото свидетелите - 20-ина, които не си спомняли нищо, включително и къде са работили в периода около 2002-2005 година.
Минало е доста време, но може ли да не помниш кой ти е бил работодателят, от когото си получавал заплата, недоумява прокурорът. Тази констатация бе нагледно илюстрирана минути по-късно, когато пред съда застана шофьор от фирмата на Методиев. На въпрос на съдията откога докога по-точно е карал камион при Пилето 39-годишният Гроздан Николов каза: Не помня коя година беше, но си спомням, че беше късно есента. Странно, но съдията настоя стенографката да запише това важно обстоятелство. Може би заради почти неуловимото поетично видение за онази късна есен?
Съвсем очаквано с
изтрити файлове в паметта
се оказа и свидетел по делата срещу Димитър Желязков-Митьо Очите. На 29 февруари 2008 г. районният съд в Бургас даде ход на дело за лъжливи показания срещу несебърския наркобос и неколцина от неговото обкръжение - Янко Гюров-Поморийския, Дино Банов и Лъчезар Димитров. Групата е обвинена за лъжесвиделстване на процеса за убийството на помориеца Венелин Москов, открит надупчен със седем куршума на 15 юни 2000 година.
За убийството бе осъден пак човек на Очите - Румен Димитров-Психото, който получи 20 години затвор. Според прокуратурата Желязков и Гюров са излъгали съда за подробностите около убийството на Москов. Братята Банови и Лъчезар Димитров са се опитали да изградят фалшиво алиби на Румен Димитров-Психото. Като свидетел по този случай беше разпитан Стоян Димитров-Толупа. По време на разследването Димитров заявил, че Очите и Гюров са присъствали на убийството на Москов и дори са били съучастници.
На 29 февруари обаче Толупа заяви, че е минало много време и не си спомня нищо за убийството. Вероятно междувременно на Толупа му е светнало, че за лъжесвидетелстване се лежи до пет години и едва ли е желателно да си утежнява и бездруго тежката затворническа съдба.
Вълната от удобни амнезии
не подмина и най-шумния скандал - случая Будимир Куйович. И по-точно замесения в него заместник-директор на разградската полиция Тодор Димов. Същият, който твърдеше, че главният секретар прикривал Куйович, по-късно изведнъж загуби паметта си и обвини журналистите, че са монтирали думите му. И го възстановиха на работа. Това обаче не му помогна много, като се има предвид обвинението, което прокуратурата е подготвила срещу него за снабдяването на Куйович с фалшиви документи.
През 1996 г. първият свидетел по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините - бизнесменът Никола Дамянов, също изпадна в разбираема амнезия, когато трябваше да си спомни пред съда имената на хората от МВР, които го предупредили, че срещу него е готвено покушение. Помнеше само, че били двама, единият от които 50-годишен и бил шеф в стопанска ли, в икономическа полиция ли? Е, и това е нещо...
Бели петна в паметта
на двама свидетели са сред причините да бъде оправдан подсъдимият по делото за тройното убийство в кв.Гео Милев в София Димитър Кънчев. Той бе обвинен, че е убил баща си, мащехата си и братчето си през далечната 1997 година. Прокуратурата разполагаше със запис на негови самопризнания, но съдът не ги призна като доказателство заради процедурни нарушения. Обвинението смяташе, че може да разчита на две поемни лица. В нощта след убийството те се подписали под протокол при изземването на веществено доказателство - ръкавици, извадени от контейнер за боклук, посочен от заподозрения. Поемните лица обаче заявиха в съда, че за първи път в живота си виждат Димитър Кънчев...
Показателно за размера
на това съвременно заболяване е разпростирането му не само на голяма територия, но и в случаи, които са далеч от сферата на организираната престъпност. Потресена съм. Не мога да повярвам, че за втори път произнесоха оправдателна присъда на обвинения в убийството на сина ми, проплака 52-годишната Ана Станчева, след като чу решението на Бургаския окръжен съд на 4 декември 2007-а. Двадесет и шест годишният й син Пламен почина след побой в поморийското село Страцин през август 2002 година. През ноември 2006 г. обвиненият за убийството Мартин Генов бе оправдан за първи път, а на 4 декември миналата година - за втори път, след като делото бе върнато от апелативния съд за ново разглеждане по същество.
По случая бяха разпитани десетки свидетели, които или даваха коренно противоположни показания, или бяха забравили всичко. В най-тежка амнезия бяха изпаднали двама полицаи и бившият кмет на селото, които дори отказваха да се явят доброволно пред съда и бяха докарани принудително. Шокиращото в случая е, че и тримата са преки участници в разследването на убийството - бившият кмет като поемно лице, а полицаите - в оперативната работа. Изнервена, съдията Деница Вълкова викна към единия от свидетелите, районен инспектор Николай Малчев: На местопрестъплението сте били служебно, подписвате протоколи, а нищо не си спомняте. Ако трябва, излезте отвън, за да си припомните и пак влезте в залата.
По време на предварителното производство обаче немите пред съда свидетели са давали показания, в резултат на които е бил обвинен Мартин Генов. На процеса обаче те всички се отричат от думите си с обяснението, че следователят ги е заплашвал с бухалка. Адвокатът на Станчева пък се закани да обжалва, но майката на убития е отчаяна - делото се е точило твърде дълго, а повечето от свидетелите не искат да си спомнят нищо.
Гореописаните случаи са само малка част от десетките и стотици подобни, представяни всекидневно пред Темида. Когато иде реч за убийства и други тежки престъпления, (предвиждащи дълги години престой зад решетките), обяснимо е защо в сюблимния момент в паметта на свидетели и подсъдими ненадейно се появяват празноти. Колкото по-голямо е престъплението, толкова по-сериозна е амнезията. Характерното е, че след като се изчерпи наборът от всевъзможни болести, за които са абонирани и престъпниците, и техните адвокати, на помощ идва слабата памет. За нея не трябва медицинско. А при положение че делата у нас се точат по пет-десет-петнадесет години, нищо чудно, че хората забравят за какво са говорили в началото на процеса. Освен това осъдени у нас има за лъжесвидетелстване, но не и за мълчание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във