Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Антики без род и родина

Опазването на културното наследство се превърна в тема за поредната говорилня, в която се превърна сбирката, на т.нар. Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността. В началото на декември комисията, която се ръководи от вътрешния министър Цветан Цветанов, отново заседна на сладки приказки, този път за престъпленията срещу националното самосъзнание. Така определи министърът посегателствата срещу културноисторическите ценности.


МВР -шефът описа приоритетите на службите от ведомството: противодействие на незаконните археологически разкопки и иманярството, незаконния трафик извън страната, кражбите на произведения на изобразително изкуство, опазването на недвижимите архитектурни и археологически паметници.


От справка на МВР става ясно, че за първите девет месеца на 2011 г. са били проведени 19 акции срещу 16 организирани престъпни групи за трафик на ценности, действали на територията на България, Германия, Великобритания, Австрия, САЩ, Канада и други страни. Задържани са 34 души, повдигнати са обвинения срещу 22 от тях, включително и за пране на пари и за укриване на данъци. Държавата е възстановила собствеността си върху 25 000 единици движими културни ценности (монети, антични накити, антично въоръжение и сечива, мраморни и керамични предмети).


Според вътрешното ведомство значително се е увеличил и броят на задържаните иманяри за незаконни разкопки на археологически обекти - за първите девет месеца на годината 34 души са арестувани в момент, когато правят разкопки, а впоследствие още 26 души са привлечени като обвиняеми.


Най-любопитният детайл от обсъждането в комисията се оказа изводът, че около 60-70% от оборота на движими археологически културни ценности и около 30% от оборота на съвременно изкуство всъщност е от фалшификати. Очевидно дейността на компетентните органи по опазване на богатото ни културноисторическо наследство е съсредоточена предимно върху разкриване на ментета, която както и да я погледнем, си е една чисто експертна работа.


Има ли такива експерти в МВР и в прокуратурата ни? Отговор на този въпрос може да бъде открит в едно разпореждане на съдия Диана Данаилова от Окръжния съд в Кюстендил от април тази година, което се отнася до обвинителния акт по дело 191/2011 срещу Е.П. Този кюстендилец е бил обвинен затова, че в ползвана от него къща, е държал археологически находки, които не са идентифицирани и не са регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и в Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Археологическите обекти, както са ги определили дознателите от Полицейско управление - Кюстендил, и Окръжната прокуратура в града са следните:


- автентична монета на Аркадий (383-408г.), желязна билатерална фибула, фрагмент от метално звънче, широка датировка, бронзова екзагия (монетен еквивалент от метал или стъкло, по който се определя теглото на монетите в обращение), нож от желязо, широка датировка, фрагмент от керамичен съд, средновековна епоха, оловна стопилка, широка датировка с амфорна форма. Всичките седем обекта са на обща стойност 79 лв., като монетата се оценява на скромните 50 стотинки, а екзагията е най-скъпа - цели 50 лева.


Е.П. е обвинен и за това, че е държал в къщата си оръдие-метал - детектор ENIGMA, за който знае и предполага, че е предназначен за търсене на археологически обекти, в нарушение на разпоредбите на Закона за културното наследство.


Без да коментира стойността на т.нар. археологически обекти, съдията констатира съществени нарушения на процесуалните правила от страна на разследващия полицай в досъдебното производство и на прокурора, написал обвинителния акт. Според магистрата в черна тога обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, доколкото в същата прокурорът не е изложил достатъчно съображения за правната квалификация на повдигнатото от него обвинение.


Липсват и каквито и да е съображения за престъпление по чл. 278,ал.6 от Наказателния кодекс, според който (6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Както пише в мотивите си съдийката, единственото изречение досежно това престъпление явно касае друг случай, доколкото в него се говори за установяване на трайна фактическа власт върху монети, а в конкретния случай в предмета на престъплението е включена само една монета, а останалите шест предмета са други.


В крайна сметка съдия Данаилова констатира, че е накърнено едно от основните права на обвиняемия - да научи за какво точно престъпление е обвинен, за да може да организира успешно защитата си. И логично прекратява делото с указания към прокурора да изготви нов акт, в който обвинението да бъде ясно, пълно и точно формулирано.


Напоследък, включително и на коментираното заседание на комисията миналата седмица, държавното обвинение отчита успешната си дейност в областта на преследването на посегателствата срещу културно-историческото наследство. Според прокурор Николай Соларов от ВКП всички дела, по които обвинението работи заедно с МВР, завършват с осъдителни присъди. Изглежда, дело 191/2011 г. е едно от тях, въпреки очевидните пропуски в акта и още по-смешните основания за образуване на досъдебно производство за седем ценни археологически обекта на обща стойност 79 лева.


Смях през сълзи обаче предизвиква заявеното намерение на държавната комисия да разработи съвместна инструкция за взаимодействие по опазване на културното наследство между МВР, Министерството на културата и прокуратурата на Република България. Това се предвижда в актуализирания план за изпълнение на Интегрираната стратегия за превенция и противодействие на организираната престъпност. Мярката щеше да е много навременна и актуална, ако ставаше дума за втората половина на миналия век, а не за 2011 година. Според вътрешния министър Цветан Цветанов темата за опазването на културното наследство ще бъде разработена като една от водещите програми и теми в Стратегията за превенция на престъпността, която трябва да бъде готова през март 2012 година.


Дотогава историческите ценности явно ще са приоритет на Закона за културното наследство и изпълнителите му. От чл.4 в закона става ясно, че държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания и със съдействието на гражданското общество.


Министърът на културата също така координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство. На връщане подлежат онези ценности, които преди или след незаконния им износ са със статут на национално богатство. Тогава държавата ни прави искане към съответната страна на износ за връщане, като образува досъдебно производство. Въз основа на него се образува досъдебно производство, което се гледа по реда на Гражданско процесуалния кодекс, тоест делото е от граждански, а не от наказателен характер.


Доколко едно подобно дело може да се увенчае с успех, може да каже само министърът на културата. Две седмици преди обсъждането в държавната комисия на темата за културното наследство в Държавния департамент на САЩ се проведе изключително любопитна дискусия. В средата на ноември една негова структура - Консултативният комитет за културни ценности, се събра и обсъди молба на българското правителство за подписване на Меморандум за разбирателство за ограничаване на вноса на предмети с културна стойност в САЩ с доказан произход от българските земи. Въпросният комитет действа в рамките на отдела на Държавния департамент, отговарящ за политиката, свързана с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен износ, внос и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности. Та на неговото заседание са били поканени да представят позициите си по темата академици, представители на организации на частни колекционери, археолози, представители на организации на музеите.


Представителите на организациите, свързани с частните колекционери в САЩ, категорично отхвърлили идеята за меморандума. Според тях такова споразумение би ги изправило пред много трудности, тъй като ще трябва да доказват произхода на предмети, обогатяващи техните колекции. Освен това те подчертали, че на пазара на монети в САЩ в момента има повече монети с произход от България, отколкото всъщност се търсят. Факт, който по никакъв начин не кореспондира с констатацията, направена от комисията, ръководена от министър Цветанов. Там отчетоха, че 60-70% от оборота на движими археологически културни ценности, каквито са монетите, всъщност е от фалшификати. Логичен е въпросът откъде тогава иде свръхпредлагането на български монети на американския пазар?! Единият отговор е, че колекционерите там ядат доматите с колците и не могат да различат менте от оригинал. Другата хипотеза е, че износът си върви на пълни обороти въпреки хвалбите на МВР и прокуратурата за успешно противодействие на трафика.


Но да се върнем в САЩ, макар и мислено. Представителите на частните колекционери изразили на коментираното събрание твърдото си убеждение, че меморандумът не би имал никакъв ефект за ограничаване на иманярството в България. Причината - слабото икономическо развитие на страната, бедността и широко разпространената корупция.


Американските музейните работници, учени и археолози все пак възприели идеята да се подпише подобно споразумение. Те обаче предлагат бързи промени в нашия Закон за културното наследство. Например да бъде разрешено предмети от български музеи да могат да бъдат наемани за участие в експозиции за срок от 10 години, каквито са международните норми. В момента действащият у нас закон позволява колекции да бъдат изнасяни само за две години с шестмесечно продължение, а това било недостатъчно предметите да бъдат включени в програмите на музеите. Второто предложение е да се въведе английската система за откупване на намерени от частни лица предмети с културна стойност. За най-ценните предмети да се предвиди толкова заплащане от страна на държавата, че да се стимулира тяхното предаване. Третата идея е да се въведат часове по археология в образователната програма в България, за да могат българските деца да добият представа за стойността на откритите предмети.


За съжаление и трите предложения едва ли ще намерят отражение в нашите нормативи и практика. Така че пазарът на антики в САЩ остава отворен за незаконния трафик, който пък няма как да бъде пресечен поради причините, дефинирани от американските колекционери. Така че въпреки наличието на Закон за културното наследство и напъните на МВР, на прокуратурата и на културния министър порочният кръг е сключен и излизане от него няма...

Facebook logo
Бъдете с нас и във