Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Антикорупция по български

Пълна неяснота цари около новите, разширени правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Те бяха приети с последните изменения в конституцията. Но не е ясно нито как ще става проверката на независимостта на магистратите, нито почтеността им и евентуалното рушене на авторитета на съдебната власт. Нито по какви критерии ще се прави тази преценка, нито какви доказателства ще се търсят и събират в хода на производството. А най-неясно е какво ще е съотношението между проверките, които ще прави инспекторатът и всички останали.

Нещо повече - именно защото все още го няма антикорупционният закон на Кунева, който ще се явява общ за борбата със злоупотребата със служебно положение на всички властови нива в държавата, няма как да бъдат изготвени и промените в Закона за съдебната власт. А с тях трябва да се уточни как ще се проверява имуществото и конфликта на интереси при магистратите. А ако ЗСВ се приеме преди закона на Кунева, има опасност единият да се "бие" с другия, да се стигне до несъответствия, до дублиране на правомощия или обратното - да се "пропусне" някоя подробност така, че в крайна сметка и двата закона да останат беззъби и главно - безсилни.

Всичко това става ясно от становището на инспектората, изпратено в края на миналата седмица (на 18 февруари) до Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за реформата в съдебната власт. Той бе сформиран по идея на правосъдния министър Екатерина Захариева. С това становище ИВСС настоява промените в Закона за съдебната власт, които засягат тяхната нова дейност - по проверките на "интегритета" на магистратите, да изчакат поне до края на април. Така ще може да се види какво ще представлява законът на Кунева, който ще се явява "общ" за борбата с корупцията по високите етажи на властта. И по него ще трябва да се напасва "специалният" - само за магистратите.

Според новия чл.132а в конституцията инспекторатът е органът, който ще може да "извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите".

Основен принцип в правото е, че конституцията стои над цялото останало законодателство в страната - поради което нито един друг нормативен акт не може да й противоречи. Само че в момента ситуацията е следната: имаме си "исторически договорен" орган за проверка на "интегритета" на магистратите, с който дори се похвалихме пред Брюксел. Само че този орган не действа. Защото не може - няма закон, в който да са описвани правомощията, задълженията, а и отговорностите при злоупотреба с власт на инспекторите.

Според сега действащия закон за публичността на имуществото на висшия ешелон на властта, всички публични фигури, каквито са и магистратите, трябва да декларират имуществото си пред Сметната палата всяка година. Неподаването на декларация се санкционира с глоба, а грешно подадената информация в документа носи риск от данъчни ревизии и евентуално за начисляване на допълнителни данъци, ако не са били платени своевременно. Палатата извършва само документални проверки: сравнява написаното в декларациите на властимащите с това, което те са заявили пред данъчните власти, в регистрите за имоти по населените си места, с търговския регистър и т. н.

След всяка годишна кампания по деклариране се случват и издънки - средно по 100 до 300 висши кадри си "бъркат" декларациите пред Сметната палата. Така стана и тази година, когато с подобни грешки се оказаха 278 души. От тях 106 бяха магистрати. В тези случаи данните за тях се пращат на проверка в НАП и ДАНС. Практиката досега обаче сочи, че няколко месеца по-късно най-вероятно ще се получи обратно писмо от приходната агенция, в което ще пише следното: не се установиха несъответствия, които налагат последващи действия. А това е и логично. Защото най-честото нарушение е управленците да пропуснат да декларират доход, участие в дружество или новопридобито имущество на половинките си. Но за тях същевременно е бил платен дължимият данък или са били вписани в имотните регистри и в данъчните тефтери на кметствата -  така че данъчните няма за какво да наложат наказание.

Освен декларациите пред Сметната палата магистратите подават при постъпването си в системата декларации за отсъствие на конфликт на интереси. А ако се кандидатират за ръководители, отделно декларират и имуществото си и пред ВСС. Реални проверки за евентуалния произход и законност на декларираните средства и имоти обаче поне досега нямаше как да бъдат правени от никой друг, освен от данъчните органи. Нямаше как и да се търсят недекларираните или по-ясно казано скритите им в банките пари.

Законът на Кунева във вида, в който беше внесен преди няколко месеца, предвиждаше да се обедини отделът в Сметната палата, който "движи" публичния регистър за имуществото на управленците, с комисията за конфликт на интереси и БОРКОР. Новият "мощен" антикорупционен орган трябваше да получи и по-широки правомощия. Според проектозакона той трябваше да осъществява контрол и върху магистратите - като лица, заемащи публична дейност. Законът обаче беше бламиран още на първо четене в парламента заради няколко генерални безумия, които бяха заложени в него. А новият проект все още не е станал публично достояние, при все че вече се водят преговори между партийните фракции в Народното събрание за подкрепата му.

Ако старата схема обаче се запази и магистратите останат "клиенти" както на анткорупционния орган на Кунева, така и на собствения си инспекторат, възникват серия въпроси. Като например защо само за тях се предвижда подобен "двоен контрол", а не и за депутатите или за министрите - или те по презумпция са съвършено неподкупни? Какви правомощия ще имат инспекторите на ИВСС и тези на новия бъдещ орган - еднакви ли ще са, или не? А ако не - чии ще са по-широки? И какво ще стане, ако единият орган провери магистрата и го изкара по-чист от сълза, а другият докаже, че е получил "свише" и без законен произход пари за четириетажен хотел на първа линия край морето?

Да не говорим, че в закона на Кунева се предвиждаше "интегритетът" на самите инспектори на ИВСС да се проверява от този нов антикорупционен орган. Шефът му пък, според първоначалния вариант, щеше да е "на подчинение" на Министерския съвет - той щеше да го избира и уволнява. А това е твърде важна "подробност", при това с конституционен характер.

Заради пълната каша в главите на политиците сега в инспектората са напълно прави да молят да не се бърза излишно с промените в ЗСВ. И да настояват всичките тези въпроси първо да се обмислят, да се напаснат, пък сетне да се разпишат подробно в законите. Но за тази цел освен време е нужна и мисъл. А тя е видим дефицит по високите властови етажи - затова и законите ни се преправят на всеки два месеца, а понякога и по-често. Или просто съществуват на хартия, без да действат.

За съжаление нямаме основания да мислим, че сега ще е по-различно. Но пък в ИВСС явно още се надяват - да е друго...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във