Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Антикорупция в изобилие - резултати никакви

В разгара на финансовата и политическата криза припознатият у нас като баща на българския валутен борд американски икономист Стив Ханке дойде с проста формула на успеха. Вместо да предложи промяна на парични, данъчни, осигурителни или бизнес режими Ханке посочи едно-единствено, но всеобхватно зло - корупцията. Готовността на 400 000 българи да емигрират при първия удобен повод (или без повод)американецът нарече катастрофа, която можела да се ограничи с намаляване на управленската и чиновническата камарила.


Какво предлага Ханке: Най-важното, което трябва да се направи, е да се намали броят на министрите, както и на администрацията, тъй като оттам идват предпоставките за корупция. Хората протестират, защото корупцията в държавата прелива. Те нямат големи надежди, нямат и очаквания. Има дефицит на перспективи за развитие. Именно корупцията дава негативния облик на България. Много от инвеститорите са избягали от България заради корупцията. Икономистът ни даде за пример Сингапур, където корупцията била почти нулева. Причината - толерантността към нея била също нулева.


Изглежда обаче, особеностите на българската борба с корупцията са далеч от сингапурските условия. И се свеждат до това, че у нас тази борба се води предимно с лозунги и празни приказки. И със стратегии, разбира се, за чието наличие Стив Ханке явно не знае, тъй като призова да пишем стратегия за борба с корупцията. А изглежда след повече от петилетка еврочленство не само той страда от липса на информация за широкообхватните мерки на българските власти срещу това катастрофично за българската нация зло.


Миналия месец в София дойде Реналдо Мандметс, отговарящ за България в Генерална дирекция Регионална и градска политика на Европейската комисия. Доколкото Еврокомисията провежда неспирно т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, би трябвало един неин висш чиновник, при това отговарящ за България, да е наясно как се изпълняват препоръките в годишните мониторингови доклади. Оказа се обаче, че гостът изобщо не е чувал за най-нашумялото, амбициозно и бутиково отроче на антикорупционната ни реторика - прословутия Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет


БОРКОР

След като първоначално се учуди, че има такава институция, Мандметс каза тогава това, което чухме сега и от Ханке:


За мен бе изненада да открия, че съществува подобен проект. Имиджът на България по отношение на корупцията не е най-добрият. Състоянието на сферата на обществените поръчки у вас буди загриженост в Европа. Системата трябва да се подобри и вие сте намерили правилния подход, коментира преговарящият. Според сайта на БОРКОР той дори обявил, че Европейската комисия е готова да предложи на българското правителство финансиране на проекта със средства от европейските фондове, за да се гарантира неговата устойчивост и развитие. Мандметс предположил, че финансирането може да се осъществи със средства от оперативните програми, като българската държава участва само с 20% съфинансиране. И изразил надежда, че иновативните модели, разработвани от центъра, ще бъдат приложени на практика.


Освен че малцина фактори зад граница са чували за епичната интелектуална битка на БОРКОР с корупцията, никой, изглежда, не е наясно и с


мнението на българите за този мозъчен тръст

както се изкушава да го определя шефката му Елеонора Николова. В очакване на финансиране отвън центърът попадна и на мушката на новия кабинет. В началото на юни вицепремиерът по еврофондовете и правосъден министър Зинаида Златанова обяви внезапно, че ще оцени каква работа е свършена в БОРКОР и колко струва той на държавата. Златанова не намекна за затваряне на бюджетното кранче, а се ограничи да напомни, че борбата с корупцията не е задача само на една институция и че средствата са ограничени. Но пък добави, че те трябва да се разпределят така, че всяка институция да функционира само ако е абсолютно нужна. В добавка премиерът Пламен Орешарски обяви консултации с бизнеса и поиска от министрите си да дадат предложения за промени в Закона за обществените поръчки, които да подложи на обществено обсъждане. А тази материя е първата и единствена засега задача, която БОРКОР сам си постави и сам отчете, че я е изпълнил.


В БОРКОР разбраха сигналите(става дума за пари и добри доходи)и реагираха бързо. От появила се в медиите неофициална информация стана ясно, че представители на звеното хукнали в Брюкселотново да представят (за кой ли път?)проекта. Целта била чрез лобиране пред Еврокомисията и пред Европарламента новите управляващи да бъдат отказани от всяка мисъл за закриването му. Подобни опасения явно е имало доста по-рано. Малко след падането на кабинета Борисов БОРКОР-ци в лицето на Елеонора Николова и мозъка на проекта, обявения за съветник на българското правителство германски експерт Ролф Шлотерер , си уредиха среща в Европарламента чрез покана на евродепутата от ГЕРБ Мария Габриел. Концепцията на БОРКОР беше представена пред Комисията по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, чиито депутати останаха изненадани от самоинициативата на Габриел, а отзивите им (ако такива изобщо е имало)останаха тайна.


Междувременно хората от БОРКОР тръгнаха да спасяват положението, като си измислиха нова задача. Преди десетина дни Николова обяви готовност центърът да започне да анализира предварително законопроекти с цел разкриване на корупционни схеми, заложени в тях. Преди още кабинетът да е приел предложенията във връзка с обществените поръчки, ексдепутатката даде


заявка за промяна на цялото законодателство

Корупцията се крие в законите, в правилата, които някой си е поръчал. Дошло е време да пренапишем законите - да станат логични, функционални и да обслужват хората, а не корпоративни или олигархични интереси, заяви Николова. За разлика обаче от февруари 2012 г., когато консултативният съвет по сигурност към Министерския съвет склони да повери анализа на обществените поръчки на БОРКОР, ентусиазъм за възлагане на втора антикорупционна задача няма.


Оказа се, че някой все пак е дал сламка в тази връзка на БОРКОР, но той не е в сегашния кабинет, а в предишния. Според Николова служебният министър за развитие на електронното правителство Роман Василев поискал оценка на проектозакона за електронното управление. Той бил изготвен от частна юридическа кантора, спечелила тази работа с обществена поръчка, но не бил обсъждан в Министерския съвет или в Народното събрание и не ангажирал определено правителство. Разбирай - кантората си е прибрала парите (сумата не се съобщава), но останало съмнението, че си е свършила работата. И сега БОРКОР ще прави експертиза на проекта, за което също ще плаща данъкоплатецът. А след като толкова експерти си приберат хонорарите и заплатите, народните представители спокойно може да сложат кръст на всичко, тъй като подобни експертизи с нищо не ги ангажират. Според Николова обаче подобно тръскане на бюджета е прекрасно учебно помагало за разкриване на евентуални корупционни сценарии.


Абсурдната ситуация Министерският съвет да не гледа с добро око на структура, която е под шапката му, към днешна дата изглежда така: Анализаторите от БОРКОР трябва в срок от две седмици да анализират обстойно проектозакона за електронното управление, за да кажат кои са неговите слаби места по отношение на корупцията. Задачата е поставил обаче не премиерът Пламен Орешарски или ресорната вицепремиерка Зинаида Златанова, а шефката на центъра Елеонора Николова. Няма и признаци, че кабинетът очаква нещо от Николова и от хората й. Това не пречи обаче на Николова да изтълкува думите на Орешарски като картбланш за широка деятелност. Правителството на г-н Орешарски поиска да се направи одит на вече приети закони - дали са лобистки или корупционни. Нашият предварителен анализ дали законопроектите обслужват олигархични интереси, или не би спестил значителни средства на държавата, твърди Елеонора Николова. Орешарски обаче мълчи, а Златанова вече ревизира. А Николова се оплаква, че БОРКОР е подложен на емоционални атаки, които целят срив на независимостта му.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Заделеният за БОРКОР бюджет от създаването на центъра през 2011 г. досега е 16.5 млн. лева. За тази година средствата са 5 млн. лв., огромната част от които (4.3 млн. лв.)отиват за заплати и хонорари. Останалите 700 хил. лв. са планирани за капиталови разходи, което не е никак малка сума, като се имат предвид твърденията, че постоянните служители на щат са малко. Отначало се твърдеше, че от общо 155 работещи в звеното щатни ще са 40 човека. После пък дълго време уверяваха, че били назначени едва петнайсетина човека. Експертите и сътрудниците извън щата щели да бъдат командировани от други структури - от полицията, от прокуратурата, от митниците, ведомства, които щели да им плащат. Крайно съмнително е обаче, че това ще се случи, тъй като дейността на центъра не е уредена със закон и никой няма сериозно правно основание и задължение да пилее кадрите и средствата си за подобна дейност. По последни данни анализаторите на БОРКОР сега са 40, материалната база е почти готова, оставало само да се изгради последният софтуер, с който те да работят по много задачи едновременно. Според Елеонора Николова досега само се говорело колко милиона са изхарчени, но тепърва щяло да се заговори колко пари са спестени на данъкоплатеца с въвеждането на предлаганите от центъра шест електронни платформи: Електронен регистър, Електронно наддаване, Електронен каталог, Електронен търг, Електронен мониторинг, Електронен одит. От подобен размах на човек косите му ще настръхнат, особено като знае колко години и средства погълнаха досега електронното правителство, прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността и други онлайн инициативи на държавата.







Ако кабинетът Орешарски е изразил досега някакво единодушие с БОРКОР, то е за малкото фирми, които печелят повечето обществени поръчки. То звучи наистина шокиращо - въпреки че органите, които възлагат търгове по Закона за обществените поръчки, са повече от 5000, едва 2% от фирмите печелят 98% от поръчките. Данните изглеждат правдоподобни с оглед твърдението на центъра, че е анализирал всички обществени поръчки (близо 90 000 на обща стойност повече от 31 млрд. лева)от 2008-а до 2012 година. Отчайващо звучи и броят на вратичките, позволяващи корупционно провеждане на процедурите - 600. Всички тези дупки трябвало да бъдат запушени, за да не изтичат през тях средствата на данъкоплатеца. От 4-5 млрд. лв. за дейности и услуги, които държавата възлага годишно на частни фирми, 1.2 млрд. лв. изтичали през въпросните 600 дупки, без да работят за реалната икономика. От анализ на Агенцията за обществените поръчки, представен тази седмица от вицепремиерката Даниела Бобева , пък става ясно, че 62% от обществените поръчки в същия период са спечелени от чужди компании, което едва ли е еднозначен антикорупционен показател. Бобева също е съгласна с препоръките на БОРКОР, посочвайки намаляването на бюрокрацията, разширяването на достъпа на стартиращи компании и на малкия и средния бизнес и въвеждането на е-обществени поръчки като консенсусни изменения, по които няма спор. Дали тези съвпадения в изводите на центъра и министрите ще са достатъчни за оправдаване на дейността му, предстои да узнаем. Факт е обаче, че от много антикорупционни звена във всички държавни органи и власти другото име на България е Корупция.



Facebook logo
Бъдете с нас и във