Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БАЛОТАЖНО!

Както съм полегнал на поляната, сред гъбите, съм задрямал. И сънувам.
Стоя пред изборна секция № 52 в Зона Б-19. И хоп, когато тази мисъл минава през спящия ми мозък, тутакси сънят става кошмар. Откакто си купих апартамент тук, думичката зона ме изнервя безкрайно. Все се оглеждам за телена ограда и патрулиращи войници с кучета...
Да поясня откъде още произтича притеснението ми - незнайно как до Зона Б-19 се намира Зона Б-5. А Зона Б-18 е през три квартала, та в десети. Блъскам си главата къде ли е Зона Б-1? Отчаян, се отказвам и започвам да решавам самоотвержено задача за басейн с четири вливащи се и три отвеждащи водата тръби с различен цолаж. Там нещата са по-лесни...
Продължавам да сънувам. Стоя пред секция № 52 с твърдото решение да избера кмет, на всяка цена. В съня си даже го виждам, макар и мъгляво, как иде към мен и реди в рими обещания: зоните ще махна аз, улиците тук ще асфалтирам, идвам тук за твоя глас, позволи ми да те агитирам...
А аз стискам в едната ръка двуметрова бюлетина. В другата - шапка съм свалил от уважение към идващия кмет.
Точно тогава от устните ми се изтръгва глас меден и запявам: ето ме, вземи ме, кмете, твой ще съм до гроб, късам тази бюлетина от сърцето, пускам я за новия живот...
Изведнъж обливам се в пот - отде се взе, ей го иде полицай. Гражданино, вий какво, гласът ли си продавате? Защо?
И гледа подозрително протегнатата шапка в ръката ми.
Подхваща ме строго под ръката и нарежда сурово: По член от Наказателния кодекс си виновен, с мене тръгвай към районното... .
Тук някой ме бута и се събуждам. Жена ми - щял съм да закъснея за гласуването.
Ужас!

Facebook logo
Бъдете с нас и във