Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Банкови дела за архива

Петнайсет години след големия банков срив съдебната система архивира последните му отломки. Преди дни стана ясно, че за фамозния банкер и бизнесмен Атанас Тилев новата година започва по прекрасен начин. Делото за ошушканата от него по Виденово време Банка за земеделски кредит е прекратено заради изтекла абсолютна погасителна давност от 15 години. Като мажоритарен собственик на БЗК Тилев беше подсъдим за безстопанственост, изразяваща се на практика в безмилостно, умишлено и контролирано източване на 543 500 000 неденоминирани лева от сметките на вложителите.


Ключовата роля в съсипването на съдебния процес изигра съдийката от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. Новината за прекратяването на делото съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов, когото доскорошната председателка на Съюза на съдиите в България Тодорова съди в частно дело, обидена от оценката му, че покровителства организираната престъпност. Цветанов нерядко ръси неособено обмислени бисери, но в случая е прав. Източването на банките при управлението на Жан Виденов е безспорен връх в историята на организираната престъпност по време на прехода, а съдебната система замете грабежа с пълен отказ от правосъдие.


БЗК беше източена в периода от април до ноември 1995 г., а Тилев не само е неин мажоритарен собственик, но и председател на съвета на директорите й. Факт е, че прокуратурата реагира бързо, внасяйки обвинителен акт още през май 2005 година. Делото отива при Тодорова, която две години по-късно оправдава напълно Тилев. Държавното обвинение прави формален протест пред Софийския апелативен съд в очакване Тодорова да напише мотивите си към оправдателната присъда, за да тръгне разглеждането на делото на втора инстанция. Тодорова обаче си спестява това усилие в продължение на цели пет години и го прави едва миналата година, когато всички са наясно, че делото всъщност е съсипано. Прокуратурата вече иска само условна присъда, а защитата на Тилев само чака апелативният състав да насрочи дата, за да депозира искане за прекратяване поради изтичане на абсолютния давностен срок. Последното действие на тази съдебна пародия е на 3 януари тази година, когато апелативният съд слага точка на неприключеното наказателно производство.


Делото за източването на БЗК е третото, което Мирослава Тодорова проваля по тази схема. През февруари 2012-а Софийският апелативен съд прекрати процес за отвличане и изнудване, стигнал до тази инстанция, след като Тодорова протака писането на мотивите в продължение на пет години и половина. През април друг апелативен състав стори същото по дело за източване на повече от 300 000 лева ДДС. В този случай Тодорова забравила да се мотивира в продължение на четири години и седем месеца.


Към днешна дата гражданската съвест на съдийската гилдия е на крачка от това да бъде изхвърлена от съдебната система. ВСС я уволни през лятото на миналата година за системно и грубо неспазване на сроковете за написване на мотивите по водените от нея дела. Тодорова обжалва пред Върховния административен съд, който обаче потвърди най-тежката дисциплинарна санкция. Но предстои да се произнесе и разширен негов състав и, както се казва - не се знае знае ли се. Но пък Тилев си е Тилев и бизнесът му си върви. А след подобни услуги има врати, на които Тодорова може да похлопа.


nbsp;


nbsp;


Макар че избягва прожекторите, соченият от западната преса за жив микрофон на КГБ(с агентурен псевдоним агент Румянцев)бивш преводач на Тодор Живков никога не се е оттеглял от финансовия бизнес и не страда от безпаричие. В края на 2010 г. бившият министър в кабинетите Сакскобурготски и Станишев Николай Василев призна, че са станали съдружници с Тилев в Експат капитал- дружество, управляващо активите на колективни инвестиционни схеми и фондове за недвижими имоти. Василев се похвали, че Тилев е основен инвеститор и че като човек с големи възможности и широки контакти ще допринесе за развитието на Експат капитал. Синът му Хари Тилев пък е член на съвета на директорите на дружеството. А възможностите на Атанас Тилев със сигурност са големи, щом няма проблем с никое управление.


nbsp;


Тресавището на правосъдието, наречено Софийски градски съд, довърши в средата на 2012 г. по подобаващ начин и друг знаков банков процес. Четири месеца след като стана заместник-председател на съда Петя Крънчева прекрати делото срещу двамата основни подсъдими по един от най-шумните банкови скандали - за изчезналите 6 млн. долара на руския олигарх Майкъл Чорни в Централна кооперативна банка (ЦКБ). Основанието и в този случай бе изтичане на абсолютната давност по обвиненията. Това е станало още през 2010 г., но прокуратурата внесла искането за прекратяване със закъснение. Като председател на съдебния състав, мотал делото цели осем години, Крънчева , разбира се, е била в час с всичко.


Тренев и Димитров се прочуха с получените през 1995 г. (по времето, когато Тилев източва БЗК)два превода по 3 млн. щ. долара от Блонд инвестмънт корпорейшън, собственост на Майкъл Чорни и Джоузеф Карам. Парите постъпват по сметка на ЦКБ в Сюис банк корпорейшън в Ню Йорк и през фирма на Тренев попадат в трезора на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), наричана банката на Орион, както и във фирми от този кръг. Тренев се представил на Чорни като директор на ЦКБ. Версията, че руският милиардер е изпързалян елементарно, обаче се разпадна, след като стана ясно, че Тренев е бил само посредник между Чорни и шефа на Орион комерс Румен Спасов. Договорката била олигархът да получава 1% лихва дневно, а за да се прикрие къде отиват парите, в банковите нареждания не бил посочен краен получател. Тренев изтеглил милионите в брой, а в ЦКБ решили, че парите са за него само защото в последната седмица идвал с обяснението, че чака нареждане от Сюис банк.



Срещу Тренев беше повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери, наказуемо със затвор от 10 до 30 години. Димитър Димитров-Шашмата пък беше обвинен като негов подбудител и помагач. Другите обвиняеми, срещу които делото уж продължава, са дилърът Траян Кършутски, директорът Валутна наличност в ЦКБ Ирина Михайлова, заместник главният счетоводител Мария Димова, главният счетоводител Теменужка Галова и изпълнителният директор Георги Георгиев.



Името на Павел Тренев нашумя още в края на 1996 г., когато се появи видеокасета със записаните му признания около тези операции. Тогавашната опозиция от СДС обвини кабинета на Жан Виденов, че източените милиони са отишли за създаване на банката на Орион. Виденов пък твърдеше, че Тренев е дребен международен мошеник. Половината от парите влизат точно в набирателната сметка на БЗПБ в Първа частна банка. Другата половина потъва във фирми от кръга Орион.



Прекратяването на делото се оказа пълен абсурд, защото се очакваше да приключи с присъда. Твърди се, че доказателствата по него са непоклатими, изготвени са необходимите експертизи, а всички възможни свидетели бяха разпитани. Оставаше показания да дадат само Чорни и финансистът му Джоузеф Карам. Заради забраната Чорни да влиза в България до 2013 г. той трябваше да говори пред съда по видеоконферентна връзка от Израел, на което и той държеше. Последният опит за това беше направен в края на май, но телемостът не се получи. В този период обаче давността вече е била изтекла, прокуратурата си е затраяла, а Крънчева е симулирала активност.



Тренев пък се укриваше до 2001 г., когато бе открит случайно в столичния ж.к. Дружба при полицейска акция срещу автокрадци - дегизиран с дълга коса и брада. Година по-рано от Венеция у нас беше екстрадиран Шашмата. През 2004 г. Тренев отново изчезна, след като го пуснаха от ареста. През март тази година той беше открит случайно от собствения си адвокат Сава Гергинов. Защитникът решил да пусне в Гугъл трите имена на клиента си и стигнал до чикагски сайт, където бил публикуван списък на българите, заявили желание да гласуват на президентските избори у нас в края на октомври миналата година. Там имало линк, препращащ към Министерството на външните работи, което беше глобено от съда именно заради публикуваните тогава лични данни на българи зад граница. Гергинов сам поиска от съда да установи за неговия клиент ли става дума и какъв е адресът му.



За мен най-шокиращ е фактът, че той е пребивавал на българска територия, при положение че цялата държава го издирва осем години и го съди задочно. Ние караме другите правителства да го търсят чрез Интерпол, а нашето собствено не го издирва, коментира тогава изуменият Гергинов.



За разлика от Тодорова, която си навлече гнева на управляващите заради критиките си към съдебната система, единствената санкция за Крънчева бе обръщане на внимание. Вътрешният министър Цветанов призова предишния Висш съдебен съвет да накаже съдийката и когато го попитаха дали съветът трябва да отреже главата на Крънчева, вицепремиерът отсече: Разбира се! Малко по-късно беше разкрито и че наред с всичко друго крие и дела, забавени от оглавяваните от нея състави, променяйки датите върху решенията, за да прикрива необоснованото им забавяне. Както старият, така и новият ВСС обаче си затраяха, а Крънчева си остана началник в ключовото съдилище и до ден днешен разпределя дела и раздава правосъдие. Цветанов също замлъкна...




Facebook logo
Бъдете с нас и във