Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БАРУТНО УТРО НАД РОДИНАТА

Страховитите взривове в погребите край столичния квартал Челопечене и последвалата масова психоза поставиха един ключов въпрос - кой владее положението в държавата при криза? Ако се съди по все още продължаващата суматоха, всички и... никой.
Кризисни щабове бяха изградени към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, екоминистерството, областната управа, местната община в Челопечене... Да не говорим за Министерството на извънредните ситуации, където има постоянно действащ координационен център. Единственото министерство без такъв кризисен център се оказа май само ведомството на Стефан Данаилов. Резултатът от този координиран хаос бе, че клетите жители на Челопечене и Чепинци така и не разбраха кой точно трябва да ги евакуира, ако случайно не се появи вездесъщият столичен кмет с градския транспорт...
Без грам умиление ще кажем, че преди години повечето от въпросите, които са си задавали нещастните челопечани в барутното утро на 3 юли, просто биха отпаднали. Тогава бедствията и авариите бяха в прерогативите на една Гражданска отбрана (ГО), която си знаеше работата. Всички предприятия и учреждения имаха планове по линия на ГО, правеха се учения и, както се казва, всичко беше под контрол.
В резултат на многото кризисни щабове в случая хората до среднощ в четвъртък се лутаха, търсейки отговор на питането кога могат да се приберат по домовете си и кога окончателно ще приключат фойерверките.
И като стана дума за кризисни и координационни центрове, да обърнем поглед към вътрешното ведомство, което по закон държи в здравата си ръка вътрешния ред и сигурност. Вярно е, че още в първите петнадесетина минути след началото на гърмежите охранителна полиция въведе някакъв контрол в района и го отцепи.
Кой знае защо обаче в тази кризисна ситуация не чухме и дума какви ги върши специализираната дирекция към МВР Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. Според досегашният закон за МВР съществуването й донякъде е свързано с действия именно в подобни случаи, които са резултат на терористичен акт, аварии, кризи при бедствия и т.н. Задачите на тази дирекция са описани подробно в нормативните документи на вътрешното ведомство, като основната е: да организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на МВР за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение.
Ако това звено на МВР не се е изпарило покрай дълбочинната реформа, можем да си обясним защо никой не чу нищо за нея. Но по действащия закон кризисната дирекция на МВР е важна част от структурата му. Ето защо учудване предизвиква липсата на каквито и да са мерки, предприети от това звено.
Само ще припомним, че централната сграда на МВР е изграден Ситуационен център за действие при кризи, към който има Постоянен оперативен щаб. Негови членове са директори на специализирани звена в министерството, представители на националните служби, под ръководството на шефа на дирекцията Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. Грижа на този оперативен щаб е да организира работата на служителите от министерството в координация с други държавни ведомства по преодоляване на възникналата критична ситуация. Независимо дали тя е резултат от терористичен акт, мащабна производствена авария, катастрофално бедствие.
Никой не разбра къде отиде тази МВР структура по време на екшъна край Челопечене. Задействан ли е бил изобщо ситуационният център по кризи в министерството, бил ли е свикан оперативният щаб, имало ли е готовност да бъдат повикани членовете на му, какъв е бил планът за действие?! Или може би там са изчаквали да получат данни, че действително взривовете в поделението край Челопечене са резултат от терористичен акт, за да се включат тогава с пълна сила...
Във всичките 15 точки на чл. 117 от ЗМВР, които в подробности описват функциите на гореспоменатата дирекция, фигурира думичката криза. Всяка година нейната боеспособност се изпитва с тренировъчни игри. Оказва се обаче, че това звено хвърля повече пот и шум по време на учения, но го няма никакво в реални действия. Ако погледнем и наименованията на учебните им игри, ще разберем за какво става всъщност дума - FIRE 2007, Тъмна сянка 2006, Несломима решителност 2005... Целта на повечето е да се отиграват действия за овладяване на кризисна ситуация, възникнала в резултат на нарушаване физическата защита на обекта, както и взаимодействието на оперативните групи от основните структурни звена на МВР, държавни и граждански институции. Според сценариите на тези игри координацията на силите и средствата на МВР за овладяване на кризисната ситуация трябва да се осъществява в ситуационния център на министерството под ръководството на главния секретар на МВР.
Вълната на взривовете край Челопечене, изглежда, е отнесла хвърчащите листчета, на които тези изисквания явно са записани. И вътрешното ведомство се задоволи да влезе в новото си амплоа на катаджия и да контролира движението по околовръстното шосе. Този щрих само допълва общата представа, че нещата в МВР не вървят и със структурната реформа няма да се оправят.
Разбира се, в общата картинка на случилото се и реакциите на държавата в случая, макар и като охранител, МВР стои добре. На общия фон на тоталната безхаберност напълно пасват и някои появили се версии от какво е причинена експлозията. Най-любопитна от тях е тази за ролята на вездесъщия Златко Баретата, чиято фирма, ръководена от сестра му, по договор изнасяла боеприпасите от складовете. След това парцелът щял да бъде продаден на шведска фирма за мебели. Както и да разглеждаме тази хипотеза, едва ли неуловимата за МВР и правосъдието бивша барета ще избере толкова гръмък начин да осъществява бизнес идеите си, който много бързо може да осветли и отведе зад решетките. Има ли престъпен умисъл, или всичко е плод на нашенската простотия, това ще доказва разследването по случая. Каквото и да докаже, едно е ясно - нещо гръмна, държавата се събуди и по навик се затича след вятъра...

Facebook logo
Бъдете с нас и във