Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бавното правосъдие скъпи ги ражда

Върволица към Страсбург на пострадали от безхаберието на Темида

Държавата ще плати обезщетения на пострадали от забавени съдебни дела за 270 810 лв., и то само за една година. сумата е определена от правосъдния министър по новия механизъм за избягване на делата пред съда в Страсбург. Но сметката ще е толкова скромна само ако жертвите на бавното правораздаване се съгласят да се задоволят с тези мижави суми - падат им се средно по около 2500 лв. на човек. Срещу тях обаче потърпевшите трябва да се откажат да съдят държавата за още пари.


Само за година граждани са подали 806 заявления, с които се жалват от забавено правосъдие. По-лошото е, че 171 от тези жалби са напълно и най-вече доказано основателни. Тези констатации, както и данните са част от анализ на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), който извади наяве "тъмната страна" на непрестанно реформиращото се нашенско правосъдие. А обвиненията срещу съдиите в този доклад варират от лошо администриране на съдебните дела и лоша организация до "явна некомпетентност на съдебния състав", "непознаване на закона" и постановяване на недопустими и незаконни съдебни решения.


Приятелски огън

В анализа са цитирани случаи на пълно безхаберие, допуснато от разследващи органи и съдии, очевидно действали с убеждението, че "над нас е само Господ". Иначе няма друго обяснение как е възможно едно наказателно дело да се точи 24 години и накрая да бъде погасено по давност, и то като става дума за разследване за сериозна престъпна дейност на цяла група извършители. Деянията им включват изнасилване, документни престъпления, кражби и незаконно притежание на оръжие. Не може да се приеме за нормално също спор за собствеността на недвижим имот да продължи 16 години, от които няколко са загубени само за уточняване на адреса на... Столичната община - призовкарите с години не успели да намерят адреса и да връчат призовки за делото. Звучи идиотски, но е факт от българската съдебна практика...


Вярно, че 171 основателни жалби срещу съдии и разследващи е нищо на фона на лавината от съдебни спорове и наказателни дела, които са разгледани в съдебните ни зали за същия период от време - те са били над 700 000 през 2013 година. Но е важно друго: че в случая забавянето е довело на практика до липсата на правосъдие. За което сега ще плащат гражданите - включително и тези, които са пострадали от липсата на правосъдие. В добавка над правосъдната система у нас тегне и международен мониторинг.


Основните проблеми, които инспекторатът излага в анализа си, са свързани с бавното насрочване на делата за разглеждане в съдебната зала, с протакането на съдебното следствие и с бавното писане на решения и мотиви към присъдите. Проблемите са почти идентични както за наказателните, така и за гражданските съдебни състави.


Друг дефект на правораздаването ни е призоваването на страните. Според ИВСС се допускат формализъм и некомпетентност от страна на съдебните служители при осъществяването му. "Протакането" води дотам, че дори по трудови дела - например за незаконно уволнение или неплатена заплата, за които законът умишлено е предвидил бързо производство в съкратени срокове, един такъв процес може да продължи между три и пет години. Най-фрапиращият проблем обаче е забавеното "изписване" на решенията - някои се бавели повече от две години, а в част от случаите хората умирали, без да видят решението по спора си.


Разследването - трън в петата

При наказателния процес най-голям проблем е забавеното разследване. Засечени са фрапантни случаи на пълно безхаберие от разследващите органи, които месеци наред, че и години не са извършвали никакви следствени действия по откритите производства - пример е досъдебно производство от 2006 г., по което не само нищо не е правено, а дори не е поискано удължаване на сроковете за разследване. А това прави негодни за ползване в процеса всички събрани впоследствие доказателства. На всичко отгоре в хода на разследването се допускат груби грешки, което пък води до връщане на делото от съда - в някои случаи многократно. "Особено нетърпимо е безотговорното отношение по делата, по които са разследвани класически видове престъпления и от този вид дела гражданите съдят за способността на държавата да защити правата им. Това срива доверието не само в правосъдието, но и във възможностите на държавата", категорични са в инспектората.


Най-зле обаче звучи констатацията, че има съдии, за които е налице "непознаване на материалния и процесуалния закон, което има за последица постановяване на незаконосъобразни и неправилни съдебни актове и последващата им отмяна от по-горната инстанция". Един от най-фрапиращите случаи, разказани в доклада е за наказателно дело за катастрофа, което е продължило седем години и три месеца. Но едва след 11-ото поред публично заседание съдът е установил, че го гледа в незаконен състав - без съдебни заседатели. След което процесът започнал съвсем отначало. На този фон някак логично идва и следващото прозрение на ИВСС: че съдиите масово не познават Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, които последователно отстояват правото на всеки на справедлив процес, при това приключил в разумни срокове.


София не е България

Има и още една любопитна подробност: анализът изрично посочва, че голяма част от оплакванията са срещу органи на съдебната власт на територията на Софийския съдебен окръг - основно от Софийския районен и Софийския градски съд. Сред съдилищата, сериозно загърбили сроковете за насрочване на делата за разглеждане и за произнасяне в срок обаче се подрежда и Върховният касационен съд. Не е подминато и Министерството на правосъдието - повече от четири години и половина му били необходими да изпълни една съдебна поръчка за призоваване на юридическо лице в чужбина.


"Държавата е длъжна да организира съдебната система по начин, който да осигури разглеждане на делата в разумен срок", категоричен е инспекторатът. В анализа се настоява за обстойно изследване на причините, довели до забавянето на тези 171 дела и за намирането на работещо решение това да не се допуска отново. Само че най-вероятно и самите инспектори не си вярват, че това ще стане. Защото за да се изпълни тази задача, ще са нужни две неща: здраво дупце и много пари, а и двете не са налице.Така че най-вероятно и този доклад, както множество предишни, просто ще останат "за сведение". Държавата пак ще плати сметката - с нашите пари. А нещата ще си продължат постарому, до следващия отчет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във