Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бедни на присъди, богати на прокурори

Тези дни бяхме на път да забравим за проблемите в съдебната ни система, които бяха изместени от ожесточените предизборни схватки. Но възникналите спорове за съдбата на следствието ни припомни за тях. Ябълката на раздора стана предложението следствието да премине на административно подчинение към прокуратурата. Това поискаха между първо и второ четене на проектопромените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) депутатите Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Ако този вариант на закона бъде одобрен, директорът на Националната следствена служба (НСлС) автоматично става заместник главен прокурор, а останалите следователи и служители на следствието преминават в състава на Върховната касационна прокуратура и на окръжните прокуратури.
В понеделник (13 април) Съюзът на юристите в България (СЮБ) огласи декларация, приета по време на конгрес на организацията, в която се изразява остро несъгласие със замислените промени в ЗСВ, лансирани от тримата депутати.
Преминаване на следствието под шапката на прокуратурата е промяна в структурата на държавното управление, а тя може да се извърши само от Велико народно събрание, заяви председателят на надзорния съвет на Съюза на юристите Румен Георгиев, който е и заместник-шеф на Националната следствена служба (НСлС). Според критиците на тези промени, докато се случи такова изменение на основния закон, следствието би могло да си остане самостоятелно звено на съдебната власт.
Националната следствена служба не е ТКЗС и не може с ликвидационен съвет и с поправката от типа Ванко 1 да бъде ликвидирана една законно установена институция, протестира Георгиев. Според него това е суспендиране на конституцията и се предлага умишлено. По думите му по този начин Народното събрание започва открито да кадрува кой от следователите къде да отиде, което е незаконно и не е работа на депутатите, а на ВСС.
Ако към 1800-те магистрати в прокуратурата се влеят и следователите, в българската прокуратура ще работят 2400 юристи, което ще е рекорд за Европа. В Германия и Италия има по около 400 прокурори, а в Австрия са по-малко от двеста. Към възраженията срещу гласеното предислоциране на следствието се присъедини и членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Пламен Стоилов, според когото тези, които внасят подобни законопроекти, искат да ликвидират следствието.
Припомнено бе изявление на шефа на дирекция Правосъдие, свобода и сигурност в Европейската комисия (ЕК) Джонатан Фол, който неотдавна заяви, че в Брюксел не се интересуват кой точно ще разследва, а колко са ефективните разследвания. И уточни, че ЕС не е налагал на България каква да бъде постройката на нейната досъдебна система.
Стоилов припомни, че в момента съществува само процесуален надзор от страна на прокуратурата над работата на разследващите, но ако следствието мине на административно подчинение на прокуратурата, това ще означава край на неговата независимост. Според него вече имало брожение срещу евентуалното сливане сред гилдиите в Русе, Ловеч, Пазарджик, Разград и на други места, където следователите се страхували от подготвяния акт на принуда. Надявам се народните представители да не приемат този закон, каза Стоилов, който бе избран за член на ВСС от квотата на следователите.
Не е на същото мнение обаче самият шеф на НСлС Бойко Найденов. В деня, в който Георгиев и Стоилов обясняваха пред журналисти с какво точно новият проект нарушава основния закон, Найденов каза в ефира на една от телевизиите, че според него с този акт на преминаване на следствието към прокуратурата не се нарушава конституцията. Според Найденов в досегашните си тълкувателни решения Конституционният съд е преценил, че може едни органи на съдебна власт да бъдат премествани в други, без това да се смята за нарушение на конституцията.
Според него в гилдията въобще нямало сериозни възражения срещу тези текстове. Още повече че промените в законодателството щели да позволят на 580-те магистрати на територията на цялата страна да се активизират и да си вършат работата. Замисълът е следователите да минат към окръжните прокуратури и да работят по абсолютно всички дела, които са описани в Наказателния кодекс. Окръжният прокурор и неговият заместник, в какъвто ще се префасонира директорът на окръжната следствена служба, щели да решават по кои по-важни дела да работи следовател и по кои да работят дознателите.
Проблемът очевидно е в набързо приетия преди три години НПК, който съкрати компетенциите на следователите (текстовете на Наказателния кодекс, по които могат да работят следователите).
Без да е обсъждано, на първо четене се предлага и изменение в прясно ремонтирания - едва преди три месеца - НПК. Според председателя на надзорния съвет на Съюза на юристите Румен Георгиев (който е и заместник-шеф на Националната следствена служба), без да е обсъждано на първо четене, се предлага изменение в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), което регламентира разместване на функциите на конституционно установени органи.
Нека припомним, че приетият на първо четене в парламента проект на МС за промени в Закона за съдебната власт предвиждаше централизиран модел на следствието, както беше в периода 1991-1999 година. Целта бе националното следствие да обедини в териториални звена окръжните следствени служби. Този вариант предвиждаше следователите да бъдат преназначени от ВСС като прокурори и съдии, но ако го пожелаят.
Ако мнозинството даде картбланш на новия проект, заместник-шефът на националното следствие Румен Георгиев обеща да пишат до главния прокурор Борис Велчев, който еднолично може да сезира Конституционния съд, а може да се стигне и до омбудсмана. Той обаче е на мнение, че подобно нарушение на правилата не би могло да бъде прието от българско Народно събрание, при това навръх 130-годишнината от установяването на конституционализма в България.
Идеята за преминаването на следствието към прокуратурата бе лансирана от правосъдния министър Миглена Тачева още през август 2008 година. Тогава тя обеща до края на годината следователите да станат разследващи прокурори. Ние не можем да държим 550 души за 2000 дела, каза тогава тя. Но както се вижда, този процес се проточи доста време.
Всъщност мястото на следствието е проблем, който стои нерешен още от времето, когато бе затворена глава 24 от договора за приемане на България в ЕС. Ангажиментът за редуциране на следствието е оттогава. Дали обаче предлаганите промени в Закона за съдебната власт са най-доброто решение, предстои да видим. Скоро ще се разбере дали опитните (както се твърди) следователи ще помогнат на прокурорите да докарат нещата най-сетне до така лелеяните осъдителни присъди. Засега рядко успяват...

Facebook logo
Бъдете с нас и във