Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БЕЛИТЕ ГОСПОДАРИ НА СИВАТА ИКОНОМИКА

Отдавна всички знаем, че на управляващата коалиция не й е чист косъмът, но случилото се напоследък надмина дори и най-мрачните очаквания. Ей го, от две седмици държавата е като разбунен кошер, но откъм БСП, НДСВ и ДПС мълчат като натровени, стане ли дума за плоския данък, ненормалното увеличаване на цените и още по-спекулативното раздуване на заплатите в публичния сектор.
Всъщност червените, жълтите и лилавите политически, икономически и юридически корифеи говорят страшно много, без обаче да казват нещо конкретно. Нито по въпроса за закръглянето на плоския данък в полза на хората с ниски доходи и тези със свободни професии. Нито за единствено възможния начин за пресичането на гигантската спекула. Да не говорим за все по-скъпо струващата ни безобразна бюрокрация и корупция в органите на държавната, съдебната и местната власт.
А истината, колкото и странно да изглежда, е толкова простичка, че нейното публично огласяване не би се опънало даже на депутатите второмандатници, които от шест години задават в парламента само няколко съвсем рутинни въпроса от типа Тази сутрин баничките със сирене ли са, или със спанак?, И днес ли няма шкембе чорба? и Дали утре баклавата ще е толкова прясна, колкото вчерашната?
Според Националния статистически институт, официалният брутен вътрешен продукт (БВТ) за 2007 г. се очаква да бъде около 55 млрд. лв., като основните му компоненти са аграрният (5%), индустриалният сектор (33%) и услугите (62 на сто). Според обобщена и апокрифно разпространявана информация от МВР, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите, от тези разчети предварително са изхвърлени парите, генерирани от т. нар. сива икономика, откровената контрабанда и комисионите от прането на мръсни пари. Традиционно техният размер гравитира около една втора от БВП, т.е. около 20 млрд. лв. годишно.
На пръв поглед тази сума изглежда непосилна за българските мащаби и за така широко рекламираната интелектуална, структурна и кадрова немощ на българския бизнес в условията на прехода. На второ четене обаче, ако представителната извадка на т. нар. политически елит, който по традиция населява парламента, правителството и съдебната система, имаше дори най-малкото желание да позатегне кранчето на държавната хазна, тези 20 млрд. лв. щяха да ни се видят като... жълти стотинки.
Пак по апокрифни данни на т. нар. компетентни ведомства и органи, в момента сивият сектор покрива около 40-45% от българската икономика, като замитането на следите и укриването на доходите става по няколко основни схеми:
- вериги от фирми фантоми, които завършват с краен износител в офшорна зона или бивша съветска република в Азия;
- водене на двойно счетоводство, чиято цел е доказване на неописуеми количества стоки на склад, макар тези стоки отдавна да са продадени;
- изграждане на сателитни фирмени вериги, които генерират задължения към дружествата майки, оформяне на тези бъдещи вземания като актив и... получаване не само на милионни субсидии от еврофондовете, но и теглене на многомилионни кредити от по-наивните български банки;
- икономисване на стотици милиони от неизплатени заплати и задължения към НОИ под формата на недалновидни инвестиции зад граница (обикновено в някоя офшорна зона) и... т. н.
Като прибавим тук щетите от контрабандата (средно по 800-900 млн. лв. годишно), безогледното източване на ДДС (около 9 млрд. лв. от 1999 г. насам) и източването на хазната чрез обществените поръчки (около 150-200 млн. лв. годишно), работата с незавидното (уж) дередже на държавните вземания съвсем заспива.
А, да, има и още две-три хватки, чрез които държавата непрекъснато се превъплъщава в поговорката Гладна кокошка просо сънува и за които Параграф 22 научи неотдавна. Но за да стане ясно за какво иде реч, ще трябва човек да се превъплъти в ролята на изпълнителен директор или собственик на фирма за индустриално производство на високоалкохолни напитки.
В началото на всяка календарна година този човек купува от финансовото министерство акцизни бандероли за 10 млн. лв. и бизнесът тръгва.
След това същият този човек поръчва да му доставят от Турция фалшиви бандероли за 7 млн. лв., защото открай време в европейската част на южната ни съседка има най-малко пет печатници, които от сутрин до вечер бълват само такива ментета.
В края на годината обаче, когато дойде време за окончателно разплащане с държавата, се разиграва следната мелодрама: доверен служител на алкохолния бос отива при съответния служител в Агенция Митници, която отговаря за събирането на акцизите и обявява, че фирмата е продала алкохол, примерно - само за 3 млн. лева. После се съставя протокол за връщане на залежалите бандероли, които по закон трябва да бъдат унищожени немедлено. Хитринката в случая е, че на практика в огъня отива не нещо друго, а споменатите преди малко... турски ментета.
Втората хватка е също толкова лесна и ефикасна. От една-две години из по-големите хотели и ваканционни селища по Черноморието е хит екстрата ол инклузив (all inclusive), която в нашия случай представлява следното: човек плаща по 50-100 евро за стая на ден, след което яде и пие из заведенията на хотела колкото му душа иска или пък колкото може да носи. А за целта служителите опъват на всяко по-свободно място я блок маси, я мини барове, отрупани с предварително отворени бутилки или пък с фирмени кани и купи, пълни с най-различни вина и алкохолни коктейли.
По данни на хора от МВР, няколко от най-големите производители и дистрибутори в бранша ударно зареждат определени хотели и ваканционни селища с редовен алкохол, който се вкарва в складовете, но... не се пипа. В същото време за нуждите на екстрата ол ексклузив се пускат бутилки без бандерол, които се доставят като по часовник, примерно - по един камион на седмица.
Какво се случва, когато има проверка от съответния държавен орган, не е кой знае каква загадка: инспекторите се водят в складовете с редовната стока, защото и те робуват на древния принцип Око да види, ръка да пипне. А пък по въпроса за бутилките, каните и купите по масите и мини баровете им се обяснява, че гостите пият на поразия и затова през час-два сервитьорите тичат до кофите за боклук и изхвърлят цели торби с тапи и капачки. (В този случай става дума за проверяващи от типа заблудени овце, докато колегите им от другата порода - на белите якички, просто си прибират пликовете с хонорара и попълват такива протоколи, каквито им продиктуват хотелиерите).
Безспорно обаче любимата хватка, чрез която всеки месец в хазната не влизат огромни количества пари, е укриването на оборотите.
Според приятели на Параграф 22, работещи като данъчни и финансови консултанти, като ревизори, ченгета и следователи, най-масовата практика за укриване на доходи изглежда така:
- вносител или производител заприходява определена група стоки;
- на дистрибуторите и търговците на дребно тези стоки се дават официално на консигнация или на разсрочено плащане, но на практика се продават без фактури и касови бонове;
- парите се получават в брой и не минават през банковата система;
- направените продажби не се документират и не се отразяват в дневниците за продажби и в декларациите по Закона за ДДС;
- не се начислява и не се внася ДДС по сделките;
Пак според нашите консултанти, основните схеми за замитането на следите са две (като изключим древната практика за осчетоводяването на несъществуващи разходи чрез вериги от фирми фантоми, разбира се).
Първата от тях е най-семпла: по документи отдавна продадените стоки се водят в наличност, но са пръснати из цялата страна било по складове, било по магазини, било по кооперативни пазари. По принцип тази врътка може да бъде засечена, но за целта Националната агенция за приходите (НАП) трябва да провери складовете и търговските обекти на всички партньори, с които съответната фирма работи. А това няма как да стане, защото НАП не разполага с такъв щат по последни данни бирниците на работа в НАП са 8000), а и няма как да зареже останалите си задължения, за да проверява всеки месец по 100-200 фирми вносителки или производителки, всяка от които работи с по 50-60 търговци на едро или пък продава стоките си в 500-600 търговски обекта.
Втората схема е изключително деликатна и за нейното прилагане се изискват не само специализирано образование, но и няколко други качества: самочувствие, хладнокръвие, стабилни контакти по всички нива на държавната власт и... достатъчно свободни пари за притъпяване на нечие нездраво любопитство.
Съвсем накратко става дума за следното. Представете си хипермаркет за продажба на най-различни групи стоки. Официално всичко е наред, защото в него се издават фискални бонове, данъчни фактури, опростени такива, гаранционни карти и какво ли не още. След това обаче, когато дойде време за разплащане с държавата, част от продажбите се анулират чрез кредитни известия. А накрая във въпросния хипермаркет влизат специалисти от т. нар. консултантски фирми, чийто основен предмет на дейност е... преформатиране на касовите апарати с фискална памет и на компютрите със складовите наличности. И то такова преформатиране, при което анулираните продажби и стоките, вкарани за продажба без документи и изтъргувани с касови бележки и фактури, се заличават.
Доколкото Параграф 22 е запознат, само в София съществуват седем-осем такива консултантски фирми. А пък масовото заиграване с оборотите по току-що описаната схема е основната причина, поради която в 90% от българските магазини, пазари и хипермаркети не приемат обратно дефектни стоки и не връщат пари, а правят заменки от типа неработещ телевизор за нов или за два тостера, ютия и фритюрник.
Според неофициалната статистика (защото официална или няма, или никой не иска да сподели данните в нея), поне от 2000 г. насам около 40-50% от реалния оборот в държавата въобще не се документира, като най-изкушени в тази област са крупните вносители и производители, които притежават и мрежи за продажби. Проблемът при тях, е, че те оперират с големи количества стоки, пръснати в десетки складове и стотици търговски обекти (собствени и чужди), непрекъснато местят разни стоки от град на град или пък от един склад в друг.
Точно по тази схема една фирма за производство на мляко и млечни продукти (по процесуално-следствени причини засега нейното наименование и имената на собствениците й ще бъдат спестени) от Добрич, която има и няколко склада във Варна, в средата на миналата година е продала около 1000 т краве сирене. По онова време на едро то вървеше по 3-3.50 лв. за килограм (без ДДС), т.е. става дума за едни три-три и половина милиона, но проблемът е друг. Поне до края на юли 2007 г., в бумагите на въпросната фирма тези 1000 т сирене все още са се водили като складова наличност, а в данъчните служби в Добрич и Варна нито някой е декларирал продажбата им, нито пък си е направил труда да внесе дължимия ДДС.
Какво може да бъде добавено още, след като само една фирма от този калибър е в състояние да скатае еднократно и съвсем безнаказано три милиона лева?
Дали да не отворим и дума за всекидневно растящите цени на плодовете и зеленчуците, две трети от които са вносни и са обмитени по занижени фактурни стойности или пък са вкарани в България като чиста контрабанда? За все по-скъпия хляб и за публичната тайна, че половината от тазгодишната реколта в Добруджа отдавна е продадена по втория начин на румънски прекупвачи и спекуланти, т.е. по документи за 200-220 лв., а на практика - за 250-280 лв. за тон? Или пък за титаничния контрабанден и полулегален внос на замразено телешко месо от Китай и Латинска Америка, от което (в брутално нарушение на действащото законодателство и санитарните изисквания) се произвеждат пресни и сурово-пушени колбаси, както и охладена кайма?
Всъщност най-добре е да млъкнем, защото ще трябва да отворим приказка за дрехите, черната и бялата техника, за мобилните телефони, фаянсовите плочки, ваните, бидетата, осветителните тела и мебелите, които се произвеждат в Китай и Далечния изток, внасят се в България като стоки, произведени в Европейския съюз и се продават като... в центъра на Москва. Тоест - за такива пари, че каквито и данъци и мита да платят техните вносители, печалбите им пак ще бъдат от по 300-400 процента.
Така че... млъкваме. И навеждаме смирено глави како в памет на погребаните надежди за европеизирането на българския бизнес, така и в знак на смирение пред белите господари на сивата икономика. Дай, Боже, всекиму!

ТОП 30 НА УПРАВЛЕНСКОТО БЕЗХАБЕРИЕ
Според консултантите на Параграф 22, в момента най-усилено пестят от укриване на обороти на фирмите, които се занимават с вноса, производството, дистрибуцията и търговията на дребно със следните стоки и изделия:
- парфюмерия и козметика;
- кафе и чай;
- канцеларски материали;
- мебели и осветителна техника;
- обков, облицовки и санитарен фаянс;
- меки подови настилки;
- битова електроника;
- авточасти и аксесоари;
- автомобилни гуми;
- врати и охранителни системи;
- изолационни материали;
- инструменти;
- климатици;
- компютри, периферна техника и софтуер.
- отоплителна техника;
- пластмасови изделия и домашни потреби;
- строителни материали и конструкции;
- текстил и дрехи;
- тръби и тръбопроводи;
- акумулатори и батерии;
- подправки и хранителни добавки;
- бебешки стоки;
- битова и строителна химия;
- бои и лакове;
- градинска мебел, аксесоари и растения;
- резервни части;
- месо, колбаси и консерви;
- алкохолни напитки, цигари и тютюневи изделия;
- плодове и зеленчуци;
- хартия, вестници и списания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във