Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БЕРМУДСКАТА СЛАВА НА ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ

Морето взима своите жертви от векове. Само за тази година при инциденти с кораби в Черно море са загинали повече от 30 души. Според заместник-кмета по транспорта на Варна Свилен Крайчев крушенията са най-вече заради остарелите кораби и недобре обучените екипажи. В същото време спасителните операции са неефективни, каквато беше и тази за потъналия неотдавна кораб Толстой, смята варненският заместник-кмет.
Крахът на спасителните действия
около този руски плавателен съд действително е пълен и очевиден дори за лаиците. Толстой потъна рано сутринта на 27 септември (събота), на около 15 мили източно от нос Емине. На борда му е имало десет души, от които девет украинци и един руснак - капитанът. Както може да се очаква, първи в спасяването се включиха Морският спасително-координационен център (МСКЦ) във Варна и Военноморските сили. Въпреки това в светлата част на същия ден не бяха открити членове от екипажа. В акцията са участвали моторни кораби, ракетен катер, хеликоптер. Намерени са само гумена полупотопена лодка от кораба и празен термокостюм. Издирването е само визуално, защото участниците в операцията не разполагат с технически средства за откриване на тела. Спасителите са затруднени и от тежките метеорологични условия в района - северен вятър със скорост 15-20 метра в секунда и вълнение на морето над 5 бала.
На следващия ден става ясно, че двама моряци от Толстой са живи. Единият се свързва рано в неделя със спешния телефон 112. От Морска администрация съобщават, че името му е Андрей Криженовски от Украйна. Другият оцелял е Денис Ахрамеев. Системата локализира сигнала в района на Резово, в близост до турската граница. По информация, която корабокрушенците подават, става ясно, че се намират на импровизиран сал и виждат брега, но не могат да достигнат до него без чужда помощ.
Към мястото се насочват граничен катер, три кораба на Военноморските сили, корабът Мизар от спасителен център - Варна, и един турски търговски кораб. Оцелелите изстрелват сигнални ракети, последната от които е била забелязана около 08:05 часа от територията на Царево. Координатите, получени чрез сигналните ракети, са предадени и на турските гранични власти. Два часа по-късно в издирването се е включил и хеликоптер от Министерството на отбраната. А от Гранична полиция разполагат по целия морски бряг от Маслен нос до Резово със съвременни средства за наблюдение. Навсякъде по най-високите точки на брега са разположени наряди със същата задача. Въпреки това резултатът е отрицателен.
Около 17 часа от Морския спасително-координационен център в Анкара съобщават на своите колеги от Варна, че белгийската яхта Мираж е качила двамата украинци на борда си в турски води.
Щастливата случайност
е на страната на двамата корабокрушенци, а равносметката от мащабната операция е горчива. След три дни търсене по море и суша, МКСЦ - Варна, прекратява издирването на другите матроси от Толстой. Спирането на акцията през нощта е грешка, твърди бившият главен механик на спасителя Перун Николай Димчев. Наред с това той изтъква, че единствено корабът Перун е бил в състояние да продължи операцията в тъмната част на денонощието. Това обаче е било невъзможно, тъй като той трябва да се обслужва от поне 14 души, а в онзи момент екипажът му е само десет души. Точно този факт е наложил участието в спасителната операция на моторния катер Мизар, отбеляза Димчев. Според него действията по търсенето на Толстой са закъснели с 12 часа.
На противното мнение обаче е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Морска администрация кап. Николай Апостолов. Той твърди, че толкова мащабна операция по търсене и спасяване в България досега не е провеждана, а необходимите процедури са задействани своевременно. За Апостолов причината за инцидента трябва да се търси в трагичното състояние на кораба - при последната проверка на Толстой в Ростов-на-Дон пристанищните власти са го задържали за десет дни заради пукнатини по надлъжните прегради, както и заради проблем със средствата за комуникация. А дали действително това е предизвикало крушение на Толстой, може да потвърди единствено разследването на украинските власти.
Странни бяха обстоятелствата
и около изчезването на българския моряк Димитър Михайлов. Акцията по издирването му също беше провал. На 3 юни тази година 41-годишният старши помощник капитан пада по време на вахта от борда на словашкия кораб Норден, малко след 17 часа, когато корабът се е намирал в румънски териториални води, на около 130 мили североизточно от Варна. Сигналът за произшествието е получен в Морска администрация едва в 21.24 часа. За подпомагане на издирването е поискан хеликоптер на Военноморските сили, но заради голямото разстояние той не е могъл да влезе в действие. Търсенето не дава резултат. Няколко дни по-късно издирването на Димитър Михайлов се прекратява по преценка на ръководителя на операцията с мотива, че след изминалия времеви период няма шансове човекът да е жив. По думите на Николай Апостолов не е ясна причината за падането му, но то в никакъв случай не се дължи на хидрометеорологичните условия.
Становището на шефа на гражданската организация за морско търсене и спасяване БУЛСАР Никифор Герчев е, че официално тиражираната информация за изчезването на българския моряк не е достоверна. Той лансира тезата, че Михайлов е изчезнал в български териториални води, а не, както твърди Морска администрация - в чужди. Според него сигналът за липсващия помощник капитан е подаден твърде късно, а в издирването са участвали кораби, които не са пригодени за морско спасяване. И в този случай, както и в издирването на моряците от Толстой, се налага впечатлението, че спасителните акции не са надеждни, своевременни и ефективни.
Случаят Михайлов
има и криминален оттенък
Братът на изчезналия старши помощник капитан смята, че той е бил убит от своите колеги, защото е отказал да участва в контрабандна схема. Подозренията си роднината базира на проведени по-рано телефонни разговори с Димитър, който го е уведомил, че е бил заплашван, че няма да слезе жив от кораба, без да конкретизира кой и за какво е отправил предупреждението. Димитър оставил телефона си отворен за 4 минути и брат му ясно чул звука на телевизор, както и три мъжки гласа, които му крещели и говорели за конкретната контрабандна схема, в която трябва да участва, както и откъде ще си получи после парите на сушата. На другата сутрин става ясно, че Димитър е безследно изчезнал от борда на кораба и екипажът не знае къде е.
На 3 януари тази година сутринта в Керченския пролив потъна
българският товарен кораб Ванеса
превозващ метал от Украйна. Екипажът бе от единадесет души, десет от които българи и един украинец. Единственият оцелял е палубният механик Николай Димитров. И този инцидент не бе лишен от криминални трактовки. Министърът на транспорта и съобщенията на Украйна Йосип Винский, цитиран от ИТАР-ТАСС, заяви, че бизнес интереси на собственика на българския кораб Ванеса са причина за катастрофата. Винский казва, че плавателният съд на два пъти получил предложения да му бъде оказана помощ, но капитанът отказал. Следователят по делото от българска страна Георги Илиев, шеф на отдел Транспортни произшествия и транспортни аварии към Националната следствена служба, обясни, че се работи в шест направления, между които застрахователна измама и контрабанда. Назначен бе, по разпореждане на наблюдаващия прокурор Емил Христов, подводен оглед на кораба, за да се изяснят обстоятелствата около потъването му. Това можеше да се извърши само от руски или украински водолази, тъй като съдът е в техни води. На 13 януари тази година украинското Министерство на извънредните ситуации прекрати спасително-издирвателната операция поради нецелесъобразност. Окончателните изводи на украинската комисията бяха, че капитанът Мирослав Димитров е взел няколко неправилни решения, довели до трагедията в Азовско море. Причините за инцидента обаче витаят в сферата на версиите, докато смъртта и траурът отново са истински.
Една от най-големите мистерии
съпътствала българското корабоплаване през последните години, е инцидентът с кораба Хера. Плаващ под камбоджански флаг, той потъна в ледените води на Босфора на 13 февруари 2004-а. На борда му е имало седемнадесет български и двама украински моряци. Хера потъва за няколко минути. Незабавно на мястото на злополуката са изпратени два спасителни катера. Метеорологичната обстановка в района е била изключително лоша - вълнение 6 бала и скорост на вятъра 90 км в час.
Провеждат се издирвателни мероприятия с барокамери, водолази, кучета по брега. Намерени са спасителни жилетки, плотове, термокостюми, но хора няма. На 22 февруари се включват и български спасители. По-късно издирващите екипи стават пет. Впоследствие обследването на потъналия Хера се извършва от турски тежководолази. Открити са пет тела в кораба - две са на украинци.
През април набра скорост твърдението, че от останалите 14 българи, които са в неизвестност, има оцелели и те се намират на турска територия. По същото време роднини на българските моряци искат от турските и българските власти официално потвърждение, че близките им не са живи. Това е необходимо, за да могат да получат документите за онаследяване и да вземат застрахователните обезщетения. Тогава
започва голямата конспирация
През есента на 2004 г. евродепутатите Моника Фрасони и Елен Флотр в свое питане до Еврокомисията и Съвета на министрите посочват, че по тяхна информация четиринадесет от членовете на екипажа са били преместени във военната база Мадалена в Сардиния и скоро след това, на 1 септември 2004-а, са транспортирани до София с полет 132-83. По думите им сателитни снимки доказвали, че Херае блъснат от турска подводница и екипажът е спасен от военни хеликоптери. На фотосите се виждало, че около плавателния съд имало две турски подводници и една руска между тях. Една от турските подводници се врязала на пълен ход в десния борд на Хера в района между първи и втори хамбар. Този удар е отклонил рязко носа на кораба вляво и е станал причина за потъването. Състоянието на намерените пет тела пък показвало, че те са били убити на сушата, а после поставени в потъналия кораб. По-късно експерти от Национална следствена служба коментираха, че тази информация не може да се приеме за достоверна. В началото на 2006-а турските власти предадоха на България доклад за инцидента. В него се отбелязва, че разместване на ламарини и пукнатини в корпуса на Хера са част от причините за потъването. През май 2007 г. адвокат Владимир Шейтанов заявява в среща с близките на моряците, че съществуват доказателства за вина на конкретни лица и институции в Турция по случая Хера. Но той не конкретизира информацията заради следствената тайна. Адвокатът споделя и опасенията си за потулване на случая и от българска страна.
През септември 2007-а Комисията по петициите в Европейския парламент допусна и даде ход на петиция, внесена от роднините на четиринадесетте изчезнали моряци. В нея пише за нехайство, проявено от страна на България при установяване на причините за гибелта на кораба в Черно море и при спасителните операции. В документа се посочва също, че действителните причини за инцидента продължават да не са известни, както и съдбата на изчезналите моряци.
През май тази година Владимир Шейтанов каза, че има доказателства и
официални данни за оцелели моряци
от екипажа на Хера, но отново не уточни какви са те. През юни се разбра, че турската прокуратура бави втория оглед на Хера. В края на месеца адвокат Шейтанов заяви, че са открити данни за длъжностно престъпление на турските власти във връзка с изясняването на причините за потъването на кораба. Той допълни, че турската страна е връчила на българския премиер доклад за причините за произшествието, който е с невярно съдържание и че повторният оглед на потъналия съд е доста закъснял. Едно от семействата на загинал моряк, заедно с адвокат Шейтанов, който ги представлява, внесоха в съда в Страсбург жалба срещу Турция за нарушаване на Европейската конвенция за защита правата на човека. По настояване на роднините им част от моряците са обявени за мъртви, но останалите семейства все още таят надежда.
Няма никаква надежда обаче за изчезналите матроси от Толстой. Съвременната техника не можа да помогне. И докато екипажът е бедствал, от Морска администрация изгубиха ценно време, за да проверяват истинността на подадения от кораба сигнал за помощ. Осем моряци изчезнаха безследно, само двама имаха късмет да бъдат намерени, и то от белгийска яхта. Въпреки това точно на десетия ден от потъването на Толстой Военноморските сили, Морска администрация, Гранична полиция и Гражданска защита дадоха специална пресконференция за проведената спасителна акция. Организаторите гордо обявиха, че тя е най-мащабната през последните 15-20 години. В крайна сметка резултатът е 215 800 похарчени лева, 121 проплавани моточаса, усилия на 300 спасители, четири дванадесетчасови вертолетни полети и.........нито един спасен!

Facebook logo
Бъдете с нас и във