Адв. Дерменджиев, приключи ли процедурата по избора на нови висши ръководни органи на адвокатурата?
- Процедурата е със смесен състав и новият състав на Висшия адвокатски съвет може да встъпи само анблок с тези на другите ръководни органи . Поради тази причина при наличие на жалба срещу някои от членовете фактическият състав на избора няма как да бъде завършен. Такава имаше, но обжалването става по специален бърз пред пред Върховния касационен съд и забави забави процедурата само с два месеца. Формалният акт на встъпване на новите ръководни органи е насрочен за петък, 6 август, а през септември, макар и по друг повод, ще отбележим началото на мандата и по-представително.
За пореден път избирателната активност беше традиционно ниската от последните две десетилетия - вероятно защото адвокатите не вярват в настъпването на очакваните от тях промени.
- Отчитам го, тенденцията е трайна и крайно обезпокоителна. Избирателната активност е далеч по-ниска дори от активността на последните парламентарни избори, която на свой ред беше най-ниската. Едното обяснение е, че колегите явно възприемат ръководството на адвокатурата като част от статуквото, орган чиято роля е основно да се самовъзпроизвежда. Има все пак и друг фактор – освен високообразована част от обществото адвокатите са по дефиниция бунтари и индивидуалисти, не приемат лесно колективния тип мислене.
Поставихте като приоритет старата цел за издигане престижа на професията. Как да стане това?
- Има много направления и стъпки, чрез които да стане, но най-важен за мен е личният фактор. Адвокатът да се държи, както подобава на един адвокат – с достойнство, достолепие, уважение към страните и закона. Истината е, че много голяма част от проблемите, които има адвокатурата, има ги заради самата себе си. От една страна определени действия на колеги рушат доброто име и репутацията на професията. От друга страна тя е и по-уязвима срещу злонамерени внушения, тъй като не разполага с институционална защита, каквато осигурява функционалният имунитет на магистратите. Изповядам максимата, че честността е най-добрата политика, което означава почтеност както към клиента, така и спрямо всички участници в административните и съдебните производства.
Въпросът за промени в устройствения за професията Закон за адвокатурата остава висящ. След десетки обсъждания, становища, решения, декларации и протести, налице е един заседнал от години в Народното събрание проект и няколко други, по които няма развитие.
- Въпросът е действително сложен и остава такъв. Предмет е на обсъждане в различни формати - както в органите на адвокатурата, така и в различни неформални адвокатски групи, а те са няколко. Не приемам мантрата, че трябва да имаме непременно изцяло нов закон, ако от него няма практическа и институционална полза за професията. Освен това наблюдаваме порочната законодателна практика между първото и второто четене на законопроекти вкараният първоначално продукт да се видоизменя до такава степен, че в крайния му вид вносителите да не го познаят и той да не бъде харесван от никого. Сегашният законодателен вакуум, в който не знаем кой състав на парламента докога ще изкара, поражда опасения дали такъв законопроект ще бъде разгледан адекватно. Във всеки случай от септември започваме сериозна работа в тази насока. Но прагматично, защото в сегашния закон има добри неща, чието пренаписване е излишно.
Промените в политическата власт са придружени с пореден призив за съдебна реформа – понятие, чието съдържание се възпроизвежда или мени безрезултатно вече три десетилетия.
- Тема, по-сложна и от тази за адвокатурата. На първо място проблемът е свързан с конституционния модел на съдебната власт. Повечето насоки и елементи на съдебната реформа са свързани с организацията и дейността на съдебната власт – устройство на Висшия съдебен съвет, статут на главния прокурор, взаимовръзки, контрол. Не намирам, че сегашната организация на управление на съдебната система е най-добрата, защото възприетият модел на ВСС като постоянно действащ орган създаде една администрация от съдии, прокурори и следователи, които за да влязат в нея, излизат от същинската си дейност. Така в рамките на дългия мандат губят връзка с реалността и често взимат странни решения. Като прибавите финансовите минуси на издръжката им във вид на високи заплати, бонуси, привилегии и служители, за които данъкоплатецът плаща чрез бюджета на съдебната власт, въпросителните стават много. Помня предишния модел на непостоянно действащ ВСС – представителите на магистратите се събираха веднъж седмично всяка сряда срещу известно намаление в натоварването с дела без да губят връзка с колегите си. Необходимо е обществото и системата да се разтоварят от този тежък административен апарат, а съдебният съвет да се върне към корените си – оттам, откъдето е тръгнал. Другият сериозен проблем е голямата политическа квота и липсата на адвокатска.
Въвеждане на последната поне с един представител беше предложено преди няколко години, но реакцията беше еднозначна: Каква работа имат адвокатите в управлението на съдебната власт?!
- Адвокати във ВСС и сега влизат през парламентарната квота, но те не са представители на адвокатурата, а на политическата сила, която ги е излъчила. Затова неслучайно казвам, че нуждата е от отделна адвокатска квота. Ако адвокатите нямат място в ръководството на съдебната власт, какво място имат там политиците?! Ние сме всеки ден в съда и сме неделима част от системата на правораздаване без да сме нейни преки служители. Адвокатурата може да е изключително полезен коректив, защото знае много добре какво се случва в прокуратурата и в съда. Но и при наличие на политическа квота тя следва да бъде формирана с участието на адвокатските съвети. Те да предлагат кандидатури за разглеждане и излъчване от парламента. Защо едно НПО с има-няма десетина членове може да прави това, а най-масовата конституционно и законово устроена юридическа професия с 14 хиляден състав, не може?! Отделно е задължително да има повече адвокати в парламента - за разлика от други страни у нас броят им беше сведен под санитарния минимум.
Проблемът за влиянието на политическата квота колаборира с този за влиянието на прокурорската. Как гледате на безкрайния спор за мястото на прокуратурата в съдебната власт. Та дори номинално понятието "съдебна реформа" представлява нонсенс – има се предвид прокуратурата, но не и съдът.
- Изключително сериозен въпрос, актуален и дискутиран откакто има главен прокурор. Проблемът с прокуратурата е единоначалието, което изключва институционалната демократичност и ограничава принципа на вътрешното убеждение. Същевременно прокуратурата разполага с ограничаващи правата на личността правомощия, каквито никоя друга структура не притежава. При тези условия те се ползват от дадената им институционалност в рамките на съдебната власт, което води до неравнопоставеност с адвокатурата – в нарушение на принципа на състезателност в процеса. Това се усеща по много неща, като започнем от нежеланието им да влизат в съдебните сгради през един и същи вход с адвокатите и фамилиарните отношения със съда в съдебна зала. Представете си останалото.
Натискът за закриване на специализираните наказателни структури или редуцирането им до отделения към общите съдилища се увеличава. Образът на бухалка на властта не е без основания, но преди това наказателното правораздаване беше още по-неефективно. Каква е ползата от подобна реорганизация, ако кадрите са същите?
- Ами най-малкото ще бъдат засегнати чрез лишаване от финансовите бонуси и привилегии, които им гарантират елитарност спрямо другите структури в системата - дори и това е достатъчно основание за закриване. Като прибавим ниската ефективност и теглим чертата – специализираните съд и прокуратура са далеч от очакванията на обществото.
Макар и постоянно на прицел, наказателното правораздаване е само част от правната сфера. В последния доклад на Брюксел беше отчетена бързината при административните дела, но липсва мониторинг върху гражданските и търговските. Да не забравяме, че нарицателното „гнили ябълки“ изскочи от устата на френския посланик по търговско дело. Практикувате именно в тази област, включително по арбитражни производства.
- По отношение на арбитража като частно правораздавене извън държавния съд, той разтоварва съдебната система. И в тази връзка веднага правя препратка към споменатите законодателни практики между първо и второ четене. При последните промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за международния търговски арбитраж внезапно се появи една поправка, с която беше отменено ключово основание за отмяна на арбитражни решения от Върховния касационен съд – противоречието им с обществения ред. Само тази необяснима за мен промяна ни вкара в едни други доклади, на международни специализирани арбитражни общности, които цитират България като „пионер“ – една от малкото, да не кажа единствената държава, в която вече няма вътрешна защита от съда срещу такива порочни арбитражни актове. Гражданското право е най-голямо, то е кръвта на правната система, и ако не работи добре, инвеститорите просто не идват да правят бизнес в тази държава. Ясно е, че наказателно-правните дефицити са тежки, но не си спомням някой от големите инвеститори у нас да е имал такива проблеми. Проблемите им са в областта на гражданското, търговското, административното, данъчното право – там правораздаването трябва да бъде бързо, законосъобразно и обективно, а не под влиянието на частни субекти или на изпълнителната власт.
Санкциите по американския закон „Магнитски“ са непозната досега екзотика, на която правната ни система трябва да реагира. Нужна ли е допълваща правна уредба, която да регламентира реда за това?
- Ако това ставаше в рамките на Европейския съюз със стройната система от договори, регламенти и директиви, проблем нямаше да възникне. Тук е налице обаче една особена екстериториалност, налагана при това несъдебно, а чрез техните административни инструменти. В САЩ не се интересуват дали и как другите страни ще прилагат тези санкции – те ги налагат по свои съображения, за решаване на свои проблеми и в защита на свои интереси. Проблемът в случая е, че тези санкции бяха обявени в един странен за мен акт на Министерския съвет, който няма друга правна сила освен да оповести една широка свързаност между лицата. Засегнатите от този списък естествено започнаха да обжалват, а Върховният административен съд още няма единна практика по тези жалби. Новият парламент ще трябва да се занимае с проблема и да търси регламентиране на тези производства – на първо място пораждат ли такива списъци правни последици или са само с оповестително-декларативно действие. Можеше все пак да не се дава такава публичност, а защитното действие на списъка да се разпространи по-дискретно. Както, доколкото знам, направи БНБ, която информира по отделен ред банките за такава свързаност.
Докато решим как да реагираме на чуждия антикорупционен закон “Магнитски“, критиките срещу националния ни антикорупционен закон продължават. Ще бъде ли приета трайно гражданската конфискация на необяснимите богатства?
- Ако изхождаме от наказателноправната презумпция за невиновност, те са в очевидно противоречие. Но пък ако приемем насрещния аргумент за различие в основанията и правния ред за отнемане на имущество, важни са факторите функционалност и ефикасност. Вижте обаче огромната пропаст между наложените запори и реално конфискуваните активи, и изводът е ясен. А в крайна сметка най-важни са полезните за обществото резултати от всяка една дейност, включително съдебната.
