Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Безалтернативно

Ще бутат ли, или няма да бутат незаконните ромски катуни, след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург отказа да спре събарянето в Максуда, но пък месец по-рано го направи за Гърмен?

Въпросче, на което еднозначен отговор, валиден за цялата държава, така и не бе даден. Но е очевидно, че "разчистването" ще продължи - вероятно с по-голяма сила след изборите, за да не се дразни електоратът точно в момента. Няма друг начин, след като струпаните с подръчни средства постройки не могат да бъдат узаконени, а на всичко отгоре в голямата си част те са и опасни за живеещите в тях.

Проблемът обаче не е в само в къщите и всички прекрасно го знаем. А в двойния аршин, в некадърността, в безхаберието, в наглостта. И във все по-ясното разбиране, че държавата продължава да няма и най-малка представа как ще решава т.нар. ромски въпрос. Управляващите се щурат като пилета в калчища и се опитват да се справят с пожарите "на парче" - днес в Катуница, утре в Гърмен, после в Максуда, а вдругиден кой знае къде. Опозицията лае звучно предизборно, но изпада в див ужас само при мисълта, че дойде ли на власт, ще я чака същият горещ картоф.

И така вече 25 години. През които ситуацията взе да изглежда все по-безалтернативна. Ако не броим "Терминал 2", разбира се.

Всъщност и ромите, и българите имат само един проблем: че я няма държавата, която трябва да напише правилата и да налага спазването им, ако е нужно дори със сила, независимо срещу кого. Защото и едните са прави, че не може само те да спазват закона, но и другите не лъжат как багерите подминават незаконните хотели по морето и се пращат само в техните катуни.

Само че държавата - това сме всички ние...

Facebook logo
Бъдете с нас и във