Параграф22 Weekly

§22 Анализи

(Без)отговорност по закон

Държавни органи, техните шефове и цели кохорти чиновници се оказват освободени - при това по силата на закона - от всякаква имуществена отговорност за вреди към гражданите, които са нанесли "неумишлено", каквото и да значи това в случая. В цяла поредица нормативни актове е изрично записано, че те могат да бъдат съдени за вреди само при "умишлени" действия.

Как се доказва умисъл - а и изобщо мисъл у чиновник, е друга тема - няма да се задълбаваме в това. Но бедата е голяма,  защото в последните години депутатите се опитват да уредят все повече и повече ведомства и администрации с този своеобразен "имунитет" срещу справедливото възмущение на гражданите от калпавата им работа.

Само че в конституцията е изрично записано следното: че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. И никъде не става дума, че това правило важи само за умишлените действия на чиновниците. А за тези, които са причинили вредите от обикновено безхаберие - не.

Нещо повече, това "модерно" разбиране на родния законодател се оказва в пълен разрез с европейската съдебна практика, а и с общите понятия за право и справедливост въобще. И този извод всъщност беше най-важната част в решението на съдия Камелия Стоянова от Административен съд София-град, с което БНБ бе осъдена да плати обезщетение на вложител заради забавеното с повече от пет месеца изплащане на гарантирания му от закона влог в КТБ. Въпреки че и БНБ е "освободена" от отговорност за неумишлени вреди по закон.

За самото решение, с което Българската народна банка бе осъдена, вече разказахме в миналия брой на в. "БАНКЕРЪ". Посочихме и факта, че това е само първата възможна съдебна инстанция, която ще се занимава с този казус, който живо засяга хиляди вложители в затворената банка. Какво ще стане, след като спорът мине и през "центрофугата" на Върховния административен съд - никой не може да прогнозира.

Само че частта от това решение, която засяга имуществената отговорност и на БНБ - в случая, а и на множеството други държавни органи, от чиито действия гражданите могат да търпят вреди, остана недостатъчно изяснена. А тя е важна, защото засяга всички български граждани без изключение - не само вложителите в КТБ.

Закон като слънце

"Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено", гласи чл.79 ал.8 от Закона за кредитните институции.

Със същия своеобразен имунитет се ползват и служителите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по "техния" закон: "Фондът, неговите органи, оправомощените от тях лица и неговите служители не носят отговорност за вреди, причинени при упражняване на техните правомощия, освен ако са действали умишлено."

Почти същия "предпазен" текст четем и в Закона за защита на конкуренцията, както и в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, по който работи комисията с прякор "Кушлев", останал за спомен от първия й шеф.

Освободени от отговорност за неумишлени действия са и членовете на Комисията за финансов надзор, както и длъжностните лица от администрацията им. Подобни привилегии съществуват вероятно и в още ред други нормативни актове. Но и тези примери стигат, за да покажат, че въвеждането на "законодателна защита" срещу искове за вреди, причинени на граждани, бавно и полека се е превърнала в любим похват на нашите законотворци. Които все по-смело и безотговорно разпростират тази практика върху стореното от все нови и нови ведомства.

Уловката е в думичката "умишлени"

Защото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди отговорността на публичните органи е безвиновна. Ще рече - ако един административен акт е отменен, защото се е оказал незаконосъобразен, държавата (б.ред. - в лицето на съответното си ведомство) ще бъде осъдена и ще плати обезщетение - независимо дали актът е бил съставен в този вид умишлено, или просто поради нечия глупост.

Когато се постави изискване за доказване на умисъл в действията на държавните органи  обаче, въпросът става далеч по-сложен. Най-малкото заради това, че едно юридическо лице няма как да има собствена воля, която да реализира чрез злоумишлени действия. И самото съществуване на подобна норма, която да освобождава орган от отговорност за умишлени действия,  според много юристи си е чиста проба правен абсурд. Само че, за съжаление, това далеч не е единственият абсурд в законодателството ни.

А какво означава това за гражданите? Ами простичко е: ако не попаднат на трезво мислещ съдия, хората може и да не успеят  да осъдят тези "имунизирани" държавни органи и чиновници заради вредите, които са им нанесли.

Въпросът е защо тези хора, облечени в държавни привилегии и власт,  да не бъдат съдени за вреди, когато ги нанасят  на гражданите - независимо дали са го направили умишлено, или не?...

Какво казва съдът?

 

Пак отбелязваме: всички тези текстове от закони, които цитирахме по-горе, могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд, който единствен може да каже има ли опора в основния закон за такова поголовно "освобождаване" от отговорност, или няма. Но по-важното е дали цитираните норми не противоречат на европейското право, което се прилага пряко и се ползва с приоритет над родното законодателство.

 

Точно този отговор търсим в решението на съдия Камелия Стоянова от АССГ, което стъпва изцяло върху практиката на Съда на ЕС в Люксембург и Съда по правата на човека в Страсбург.

А в него пише буквално следното: "По възможността обезщетението да бъде поставено в зависимост от наличието на вина е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз в решение от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93. Съдът на ЕС изрично посочва, че националният съд не може, в рамките на прилаганото от него национално законодателство, да постави обезщетението за вреди в зависимост от наличието на допусната умишлена или по небрежност вина от държавен орган, който носи отговорност за неизпълнението на задължението, излизайки извън достатъчно същественото нарушение на общностното право."

Съдия Стоянова е категорична, че "със своето бездействие Българската народна банка е нарушила чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи". Това са норми, които дават право на всяко лице мирно да се ползва от своята собственост, без никой да може да го лиши от нея, освен в интерес на обществото, и то съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. А когато става въпрос за засягане на такова базисно право като правото на собственост (б.ред. - става дума не само за собственост върху имоти, но и върху други активи, а и върху вземания), това трябва да става при спазване на принципа за "справедлив баланс" между обществения и частния интерес. Ако този принцип бъде нарушен, гражданите трябва да разполагат с адекватни средства за защита срещу действията на държавните органи. А в случая "изискването в българското законодателство за наличието на умисъл, за да се реализира отговорността на органите на БНБ, не може да се приеме за адекватно средство за защита", казва съдия Стоянова.

В коментирания случай справедлив баланс между обществения и частния интерес не е постигнат, доколкото възможността за обезщетение е ограничена от изискването за умисъл от страна на органите за управление на БНБ.  "Именно справедливият баланс ще изисква плащане на обезщетение за намесата в правото на собственост. А невъзможността за упражняване на това право на обезщетение или пък ограничаването му (каквото е осъществено в процесния случай чрез ограничаването на отговорността на управителните органи на Българската народна банка само до умишлени действия или бездействия), представляват нарушаване на този "справедлив баланс", казва съдия Стоянова.

Това не е краят на делото за КТБ. Но фактът, че въпросът за законово установената "безотговорност" на висшите държавни чиновници вече е на масата, сам по себе си е достатъчно важен.

 

Ходене по мъките

Почти две години отидоха, докато се стигне до първото решение по дело на вложител в затворената Корпоративна търговска банка срещу БНБ. Месеци наред гражданите бяха размотавани между административните и гражданските съдилища, докато стане ясно въобще пред кой съд имат право да търсят закрила и по кой закон.

После дойде спорът административен орган ли е БНБ, или не. Спорно беше и дали Централната банка извършва административна дейност - все предпоставки, които трябваше да бъдат изяснени, преди да се каже може ли БНБ да бъде съдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В крайна сметка спорът още е висящ и ще остане такъв, докато не се стигне до влязло в сила решение на Върховния административен съд.

Но първият успех за Юлиан Банков е безспорен: той успя да осъди БНБ да му плати компенсация  от 8627.97 лв. - това е лихвата за забавеното с пет месеца изплащане на гарантираните му по закон вземания в размер на 196 000 лева. Предстои да се види дали ще спечели цялата война.

 

 

Лавината от съдебни спорове за КТБ расте ли, расте

На 16 февруари изтече срокът, в който кредиторите на Корпоративна търговска банка (КТБ) можеха да възразят пред Софийския градски съд срещу решенията на синдиците, с които се отказва техните вземания да бъдат приети и включени в списъка на кредиторите.

Общо 534 са непризнатите от синдиците вземания към банката. Оттук нататък решението за тях е в ръцете на съда, който в едномесечен срок трябва да каже дали кредиторите имат право и дали ще се приемат отхвърлените вземания срещу банката.

Междувременно акционерите в КТБ продължават да очакват решението на Конституционния съд (КС) по въпроса кой изобщо има право да обжалва решенията на съда по делата за несъстоятелност на банки. Защото според закона ситуацията изглежда повече от абсурдна: това право е дадено само на БНБ, назначените от нея квестори и на прокурора. До произнасяне на конституционалистите във ВКС ще отлежава и самото дело за обявяването на КТБ във фалит, което всъщност стана и повод за сезирането на КС.

Всичките тези вече течащи или все още незапочнали съдебни спорове обаче няма да спрат действията на синдиците в КТБ - производството по несъстоятелност си продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във