Параграф22 Weekly

§22 Анализи

(Без)проблемен случай

Май се измъкваме от ъгъла - в предстоящия доклад на Европейската комисия за България, който тя изготвя по механизма за сътрудничество и проверка, страната ни ще бъде подредена между безпроблемните. С тази предварителна констатация ни зарадва през седмицата говорителят на Еврокомисията Марк Грей в радиоинтервю .


Да се чуди и мае човек как да тълкува думите му. Грей е типичен представител на брюкселското чиновничество и обикновено изявленията му трябва да се четат между редовете, за да се разбере какво иска и какво не иска да каже. Но този път казва сякаш повече от обикновено. На практика Грей обявява основната констатация в един доклад, който тепърва ще бъде писан и трябва да бъде готов до края на годината. Както знаем от досегашните доклади по мониторинга на Европейската комисия, тя включва в тях събития, случили се буквално дни преди оповестяването им. А сега Брюксел обявява месеци по-рано, че сме безпроблемен случай.


При това Грей хвърля втора бомба далеч напред с проникновението, че не виждал значителен проблем с България през следващата година. От гледна точка на Брюксел еврокомисарите не гледали на България като на някакъв проблемен случай, на който ще трябва да отделим специално внимание през следващите шест или 12 месеца. Говорителят смятал ненаписания още доклад, за чието съдържание нямало още решение, за част от този процес на изясняване как продължаваме занапред.


От това изясняване обаче вече пет години няма особена полза. И изобщо не е ясно какво точно ще се изяснява, след като във всеки досегашен доклад са констатирани куп тежки проблеми, които не се решават, и това се констатира в следващия. А в юлския доклад от миналата година безрезултатната петилетка на приобщаване към стандартите на европейското правосъдие беше обобщена в направо отчайваща картина.


След цитираните ирационални констатации Грей продължава с главоблъсканицата. Ситуацията с мониторинговия механизъм била уникална, но гледайки напред, Еврокомисията очаквала да работи с България по същия начин, по който работи с другите държави. В Брюксел се надявали да могат да отчетат някакви значими постижения, но далеч преди да ги отчетат (а както ние, така и те знаят че няма нищо за отчитане), обявяват, че проблеми няма.


Дори признанието на говорителя, че политическата стабилност е много важна, не може да се тълкува еднозначно. Ние обаче няма да се намесим в никакъв вътрешнополитически дебат, защото ако веднъж започнем да правим това, ще трябва да продължим и при други случаи. Същото важи и за изборите. В съюза, обединяващ 28 страни, със сигурност във всеки момент някъде предстоят избори. Комисията много внимава да не се намесва в тези национални процеси, казва Грей. Иди, че разбери гледа ли Брюксел на тримесечните протести у нас като на израз на политическа стабилност, или смята, че може да стане още по-зле, ако вземе отношение?!


Всичко това може да се обобщи и така: еврофакторите в Брюксел вдигнаха ръце от българската неуправия и залагат на по-малкото зло. Процесът е особено осезаем в последната година и съвпада с твърдия отпор на водещи еврочленки да допуснат България в Шенген именно заради ширещото се у нас беззаконие. Каквито и да са уверенията на Марк Грей, политическата им намеса с прагматични мотиви никога не е спирала и няма как да бъде спряна. Друг въпрос е, че се прави всичко възможно тя да бъде прикрита зад идеологически и граждански ефекти.


Пример за необходимостта от маскировка е реакцията на лидера на групата на социалистите в Европейския парламент Ханес Свобода на писмо на протестиращия блогър Асен Генов (той е пратил копие и до председателя на БСП и на ПЕС Сергей Станишев, както и до председателя на Европарламента Мартин Шулц). Генов попитал Свобода: известно ли му е международно утвърдени неправителствени организации да финансират и подкрепят действия срещу правовия ред, демократичните ценности и основните човешки права в България, както твърдят представители на правителството и на управляващите партии. И Свобода, макар че е съпартиец на Станишев в ПЕС и двамата са партийни шефове, отговаря, че не разполага с никаква информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация.


С други думи - ако има намеса, ще твърдим, че няма, защото интересите на Брюксел са несъизмерими с тези на правителството в София. Но за разлика от Марк Грей, Ханес Свобода е все пак по-искрен. Доколкото аз знам, хората протестират на улиците, защото са загубили вярата си в политическата система. Българското правителство трябва да докаже, че се вслушва сериозно в загрижеността на хората и работи истински за подобряване на жизнените условия и политическата система в страната.


Проблеми значи има, и то какви! Просто в Брюксел са решили, че с България политиката може да е обвита в повече мъгла. Което предполага да се говори възможно по-неразбираемо. Пример е безпрецедентният устен доклад за България от юли, за който Грей поясни, че не е никакъв доклад, а рутинно и текущо неформално обсъждане на проблемите ни с напредъка. И уж нищо интересно, но голяма част от препоръките от юли миналата година се запазвали. Като например тази за нуждата от фундаментална реформа в съдебната система. Оставали обаче и области, в които е нужна още работа.


В Брюксел оценяват, когато някой не им се опъва. Което пък позволява на слабия ученик да му дърпат ушите (и конците) без излишен шум. Пример е Румъния, с която сме в един кюп, но за нея беше изготвен не устен, а официален доклад. Управляващите там обаче не се снишиха, а нарекоха механизма за сътрудничество и проверка спорен и вреден за страната. И дори директно поискаха да му бъде сложен край. Премиерът Виктор Понта пък се закачи за неточности в доклада, та се стигна до усредняване на бройката на разследваните министри. В Брюксел не простиха този отпор и не допуснаха румънските власти да получат проекта за доклада предварително. Целта беше да се пресече неизчерпаемата енергия на съседите да спорят.


В контраатаката се включиха и румънските евродепутати, които поискаха в Европарламента мониторингът да отпадне или веднага, или поне по ясен график. Определяйки доклада като много слаб, повърхностен, политизиран, погрешен и лъжлив, те обвиниха Европейската комисия в дълбоко несправедлив подход към Румъния и България. Тенденцията да бъде отречен мониторингът се усеща и у нас се зароди от миналата година, но тя произлиза от съдебните среди и нито един кабинет не смее да се ангажира с нея. Вероятно защото аргументите на нашите управници са несъизмерими с тези на румънските, особено на фона на огромния брой разследвания и осъдителни присъди срещу хора от високите властови етажи отвъд Дунава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във