Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бягство от правосъдието

Остри думи, безнадеждни констатации, пълна безизходица по въпроса за съдебната реформа - в този омагьосан кръг продължава да се върти безметежно властта. Сякаш времето е спряло... Великолепна демонстрация за институционализираното нищоправене по най-важния за страната въпрос предложи в първото си заседание след дългата и напоителна ваканция парламентарната правна комисия. Повод за поредния безидеен властови пърформънс даде обсъждането на годишните отчетни доклади за дейността на административните съдилища, на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на неговия инспекторат.


Както и в предишни години, обсъждане всъщност нямаше. Депутатите явно не бяха чели докладите и не криеха недоверието си към купищата числа и статистики. Представителите на съдебната власт пък се правеха на обидени при всеки неудобен въпрос. И все пак някои неща бяха казани пределно ясно, за да не остане грам съмнение, че такова животно като съдебната реформа у нас нема. И как да има, като никой не иска да я прави?


Започна се с дежурното оплакване за пренатовареност на съдиите. Темата поде председателят на Върховния административен съд (ВАС)Георги Колев. После дойде ред на нуждата от повишаване на размера на съдебните такси за административно правосъдие, защото бюджетът трябва да се пълни. На въпрос дали преди да се обсъждат ниските такси в административното съдопроизводство не трябва да се обсъдят високите такси в гражданското, Колев деликатно замълча, за да не мъти водата на колегите. И с право, защото безобразната 4-процентова съдебна такса по граждански дела с материален интерес храни всички в системата.


Градусът скочи след въпрос на червената депутатка Екатерина Заякова за 18 съдебни решения, с които ВАС потвърждава уволнението на митничари от Свиленград. Делата бяха заведени след влизане в сила на новия Единен класификатор на длъжностите в администрацията от 1 юли миналата година, който изисква висше образование за длъжността митнически инспектор. Уволненията бяха потвърдени както от долните инстанции, така и от ВАС. Заякова обаче попита независим ли е съдът, щом като решенията били напълно идентични като съдържание, с изключение на имената. Зад питането прозираше ядът на левицата от изгонването на нейни хора от митниците.


Георги Колев остана невъзмутим и вдигна рамене с контравъпрос: А правилни ли са съдебните решения? После обясни с две изречения, че при еднаква фактическа обстановка няма нищо необяснимо да са еднакви и съдебните актове. И даде да се разбере, че няма да коментира отделни казуси, тъй като това не е нито негова работа, нито на парламентарната комисия.


Тук съпартиецът на Заякова Янаки Стоилов не издържа. Докога ще слушаме постоянния рефрен на съдебната власт, че не можем да обсъждаме нещата по същество? Това е бягство от правосъдие! А писането на бланкови решения по сходни факти не е най-лошото. Далеч по-лошо е да има различни решения по сходни факти. Това е истинският въпрос и той явно не се обсъжда във ВСС. Препоръките ви в законодателството са обикновено за натовареността и кариерния растеж на съдиите, но това не касае правата на гражданите. Докладите ви са поначало добра практика, която въведохме преди няколко години, но се пълнят с факти и числа, без да се разисква същината на проблемите, заяви Янаки Стоилов.


Димитър Лазаров пък попита за какво качество на правосъдието говорим, щом над 30% от решенията по административни дела биват отхвърляни от висшата инстанция. При Върховния касационен съд пък качеството било още по-очевадно - отхвърлени са 49% от актовете на долните инстанции. А Христо Бисеров попита защо съдебната власт не прави предложения за законови промени, които законодателната власт да обсъди.


Тирадите не смутиха ни най-малко Георги Колев, който отвърна с довода: Ваша е инициативата. Каквото решите, ние ще го прилагаме. Бисеров на свой ред се докачи и попита: Законодателната инициатива е наша и на Министерския съвет, но така и не разбрахме имате ли вие някаква инициатива?. А Колев съобщи, че е създал няколко работни групи и разполага с пълен списък от предложения за промени, които не носи, но може да ги даде на депутатите по всяко време. Разбра се обаче, че те засягат основно дъвканата вече една петилетка промяна на подсъдността, с която броят на делата във ВАС би намалял.


Въпреки че завесата бе доста издърпана или явно точно заради това, представляващата ВСС Соня Найденова започна доклада си за дейността на ВСС с хвалба, че новият му състав закрил създадената при предишния комисия за знаковите дела. Това стана още миналата година с мотива, че съществуването на комисия за проверка на общественозначимите дела е вредно за системата. Делата не можели да бъдат делени на обществено значими и незначителни. Но пък Европейската комисия държи под око стотина от тях и не се доверява на обясненията на съдебната власт защо те се провалят. Същите тези дела пък съвсем случайно са обект на висок обществен и медиен интерес, тъй като обвиняемите са знакови фигури от ъндърграунда или от високите етажи на властта.


В крайна сметка представените доклади бяха приети, доказвайки за пореден път, че навлизането в същината на проблемите не устройва онези, които трябва да ги решат. Но иначе са им добре известни и от време на време някой виден властовик ги назовава почти в пряк текст. Такъв пример имаше при приемането на доклада за дейността на съдилищата преди две години в парламентарната правна комисия на предишното Народно събрание. Тогава депутатката от ГЕРБ Юлияна Колева (сега член на ВСС)попита директно представителите на съвета правят ли сериозен анализ на причините за оправдателните присъди по знакови дела. И атакува: Разберете, че трябва да се отчитате пред обществото как и защо се развива едно дело.Трябва да се намери някакъв механизъм да става ясно кой носи отговорността, не само да се прехвърля топката. Трябва да бъде разплетена тази нерешима дилема - доведената до абсурд независимост на съда. Иначе натискът няма да спре!


На същото заседание членът на ВСС и председател на комисията по знакови дела Пламен Стоилов отсрами колегите си, като постави открито въпроса за разширяване на правомощията на съвета за проверките на делата. Стоилов обясни, че съветът има желание, но няма законови възможности за ефективни мерки срещу многобройните оправдателни и условни присъди по знакови дела. По думите му при всеки опит ръководената от него комисия да анализира причините за тези актове магистратите оказват съпротива с довода, че целта е да бъде упражнявано влияние върху вътрешното им убеждение.


ВСС направи няколко опита да навлезе в това табу, но атаката ни беше отблъсната с аргумента, че наказателната политика се определя от Народното събрание и от Върховния касационен съд. Много магистрати осъзнават тази наша безпомощност, не са безчувствени, но ние просто нямаме никакъв законов инструментариум, заяви Стоилов. А в интервю за Параграф 22 веднага след това заседание той призна, че магистратите, които се борят за неограничена независимост, всъщност искат да бъдат извън контрола на обществото. Според него борбата е да се пази статуквото, а покрай лозунга за независимост правосъдието е изгубило другите си два водещи принципа - справедливостта и ефикасността. Пламен Стоилов категорично заяви, че на ВСС трябва да бъде дадено правото на контрол по съществото на съдебните актове, а не съветът да се занимава само с просрочването на делата, както е сега.


А тогавашната правосъдна министърка Маргарита Попова (сега вицепрезидент) заяви, че без механизъм, по който безпристрастността на магистратите и тяхната обективна преценка да се контролират, общественото доверие към правосъдието няма да се върне. Неприемливо е магистратите да могат да се оправдават за решенията си със своята лична преценка. Ако не въведем подобен контрол над безпристрастността, ще продължим да имаме правосъдие на две писти. Не може един прокурор и един съдия да вземат дадено решение и когато хората са недоволни, да отговаряш: Това е моето вътрешно убеждение и никой не може да ми ревизира актовете. Това е изключително погрешно. Актовете на съдиите трябва да подлежат на обективна проверка за безпристрастност, заяви тогава Попова. Две години по-късно всичко е като превъртане на стар филм. Само дето депутатите в правната комисия по някое време се усетиха, че на заседанието изобщо няма представител на правосъдното ведомство. И въпросите: Къде е министърът на правосъдието? и Има ли правосъдното министерство концепция за работа?, увиснаха във въздуха.


nbsp;


Инспекторат на пробуждане



Да направим най-сетне съдебна реформа за гражданите! Досега я правехме само за магистратите. С това небивало откровение при представянето на доклада на инспектората се отличи главният съдебен инспектор Анна Караиванова. Тя поиска по-твърда и по-безкомпромисна дисциплинарна практика, признавайки, че има твърде голяма съпротива срещу търсенето на дисциплинарна отговорност от магистратите. Това водело до нежелание у съдебните инспектори да предлагат образуване на дисциплинарни производства, тъй като понасяли съответните негативи. Според Караиванова прокуратурата продължава с безкритичното удължаване на сроковете за разследване, а гражданските съдилища - насрочването на делата през 6-7-10 месеца. Отчитайки се по точката Осигуряване на предвидимо правосъдие, Караиванова даде да се разбере, че правосъдното министерство не прави нищо в тази насока. Докато съдебният инспекторат подал 18 сигнала, по които върховните съдилища постановили 19 тълкувателни решения, правосъдното ведомство не изпратило нито един сигнал. При това, за разлика от звеното на Караиванова, ведомството разполагало с пряко правомощие да прави това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във