Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БИЗНЕС С BG-ДЕЦА ИМА, НО ЗА БИ БИ СИ ТОЙ ОСТАНА ЗАГАДКА

В миналия брой стана въпрос за т. нар. скандален репортаж на Би Би Си, посветен на незаконната търговия с деца в България и излъчен на 26 юли вечерта. Не че няма незаконен бизнес с деца в България, но колегите от Би Би Си просто не са си свършили работата като хората. И то не защото не са търсили съдействие от ръководствата на МВР, Национална служба Полиция и Областна дирекция на полицията - гр. Варна, а защото някой ги е излъгал, че у нас осиновяванията под масата точно така се правят: пристига някой в България, черпи наляво и надясно един месец, носи няколко пъти в дома за изоставени деца Хикс по една кошница с шоколади и бонбони, накрая пие две-три седмици с първия срещнат мутрафон и... готово.
Но най-голямата грешка на колегите от Би Би Си е, че те са стъпили на българска земя с ненаписано домашно. Тоест - въобще не са знаели, че срещите между кандидат-осиновителите, децата и техните биологически родители са строго забранени.
Освен това те са нямали никаква представа, че с този бизнес се занимават само високообразовани хора, които разполагат със собствени офиси и които имат под ръка най-малко по едно сдружение, чийто основен предмет на дейност е международното осиновяване на невръстни българчета. Тоест - на индивиди като лицето Хари/Хасан, главен герой в репортажа на Би би Си въобще не може да се разчита, защото те най-много да вземат назаем някое и друго сополиво цигане (за ден-два, разбира се), да го връчат на щастливите кандидат-родители и да им приберат парите.
А пък после, когато дойде времето за узаконяване на сделката в България, за пренасянето на детето през четири-пет граници и за легализирането му като жител на държавата Хикс, изведнъж картинката се променя, при това - зловещо. Защото ошашавените от щастие европейци изведнъж разбират, че цигането си има майка и татко и те никога не са го давали за осиновяване. От Хари/Хасан, естествено, вече няма и помен, от парите на измамените западняци - също.
Всъщност, хората на Би Би Си можеха да направят сериозно разследване на тема Незаконно осиновяване на български деца от богати западноевропейци, но явно ги е досрамяло да тръгнат по стъпките на едни други свои колеги.
Мнозина сигурно си спомнят, че през лятото на 2005 г. сензационен репортаж на Би Би Си разкри уникална българо-гръцка мрежа за трафик на бебета: циганки от Бургаска област забременяват и износват отрочетата си на родна земя, но ги раждат и дават за осиновяване (срещу 5000-6000 лв. на ръка) в Гърция.
Това разследване предизвика бурните овации на Брюксел, София и Атина. В суматохата обаче - дали от неудобство или по принцип - никой не спомена, че въпросният репортаж е направен с помощта на български журналист, който по това време работеше в Параграф 22 и който осигури на британците... всичко. Като се започне от срещите с т. нар. компетентни органи, мине се през интервютата с продавачките на щастие и се стигне до разговорите пред микрофон и камера с тарторите на канала.
И понеже през следващите две години най-различни екипи на Би Би Си идваха и разкриваха колко много и всестранно надарени мафиоти има в България, но отново без да споменават с чия помощ са направили сензационните си разкрития, накрая... всичко им се върна. При това тъпкано, защото разследването им, излъчено на 26 юли, в България никога нямаше да види бял свят. Но не заради свирепата цензура, а защото авторите на материала ги е дострашало да зададат най-важния въпрос: Кой е по-голям престъпник: бедна България, която продава децата си, или богата Европа, която ги купува?

Всъщност, ако колегите от Би Би Си наистина имаха намерението да направят журналистически удар на тема незаконен трафик на деца, те щяха да подходят по следния начин. Изчитат всичко по темата, публикувано в националните медии от началото на годината, при което откриват, че преди месец и половина в. БАНКЕРЪ (бр. 24 от 16 юни 2007 г.) с публикацията си Осиновяване на ръба на закона е затворил една изключително бурна обществена дискусия. Тя бе посветена на процедурите по които може да бъде осиновено едно изоставено българче; на схемите, по които седем-осем лицензирани агенции забогатяват непрекъснато, докато останалите само трупат борчове; на главните действащи лица в схемите и на техните покровители в изпълнителната и съдебната власт.
Освен това британските журналисти щяха да научат, че под натиска на Европейския съюз най-мощните агенции за осиновяване са се превърнали в нещо като финансови пирамиди: в регистъра на правосъдното министерство са регистрирани около 2500 кандидат-осиновители от Европа и САЩ, докато всяка година България разрешава не повече от 100 международни осиновявания. Сериозният проблем идва от това, че най-малко половината от регистрираните кандидат-осиновители са платили по 1000-1500 евро капаро, но 90% от тях могат да получат детето си чак след... пет, шест че и повече години.
И накрая, колегите от Би Би Си щяха да научат, че дали поради обикновена неграмотност, или по някакви други причини, над 75% от документите на децата за международно осиновяване редовно пристигат в Министерството на правосъдието в отвратителен вид: със сбъркани ЕГН-та, със сгрешени имена, без медицински картони и т. н. Случвало се е дори безхаберен чиновник да обърка пола на детето, благословено да стане европейче или американче.
По принцип тази дискусия върви в публичното пространство от късната есен на 2006 г., когато бившият български дипломат Богомил Герасимов написа първия си сигнал за наличието на корупционни схеми при международните осиновявания.
През следващите пет-шест месеца документите, с които той затрупа всички възможни инстанции и медии, достигнаха внушителен обем, но по същество тяхното съдържание си остана едно и също:
- най-корумпирана е шефката на Дирекция Международна правна закрила на детето и международни осиновявания Антоанета Калаузка;
- най-коварният играч в схемата е нейният приятел Любомир Гайдов (бивш юрист в здравното ведомство и настоящ съдия в Административен съд - София-област).
Една и съща си остана и причината, поради която Богомил Герасимов се вдигна на бунт срещу корупцията: в неговата асоциация Семейство за всяко дете непрекъснато пристигали протестни писма и жалби от цяла Европа, в които отчаяни кандидат-осиновители разкривали механизмите и главните действащи лица в корупционните схеми.
След близо шестмесечен тотален непукизъм от страна на т. нар. компетентни органи гласът на Богомил Герасимов най-после бе чут. На 22 февруари 2007-а неговата преписка влезе в парламентарната Комисия за борба с корупцията и по най-бързия начин се озова върху бюрото на главния прокурор Борис Велчев.
От своя страна шефът на държавното обвинение мигновено я разпредели на своя подчинен от Върховната касационна прокуратура (ВКП) - Олег Янев, чието име нашумя като един от следователите, разкрили убийството на бившия премиер Андрей Луканов.
И точно тук, съвсем внезапно, се случи... неочакваното. Преписката сякаш потъна вдън земя, а Богомил Герасимов сякаш завинаги изтри от съзнанието си както изключително тежкия проблем с корупцията при международните осиновявания, така и тегобите на стотиците огорчени кандидат-майки и кандидат-татковци от цял свят.
Казано накратко - през следващите три и половина месеца по темата за незаконните осиновявания не се случи абсолютно нищо. И тъкмо когато всички решиха, че слугите на Темида са вдигнали и този случай на трупчета, в средата на юни откъм ВКП долетя радостна вест (надлежно отразена в споменатия по-горе брой на БАНКЕРЪ): прокурор Олег Янев е изпратил материалите на Софийската градска прокуратура (СГП) с изричното указание по случая да бъде образувана... предварителна проверка.
Точно така. Лъжа и измама няма. След изумително по своя характер бездействие, продължило от началото на март до средата на юни, върховният обвинител Янев ловко прехвърли горещия картоф в пазвата на софийския градски прокурор Николай Кокинов и хората му, заповядвайки им да започнат не досъдебно производство (както повелява Наказателнопроцесуалния кодекс), а... безсмислена предварителна проверка, чиито резултати въобще нямат доказателствена стойност и не се признават от съда.
На пръв поглед е най-лесно човек да каже, че въпросният върховен обвинител толкова знае и толкова може. Истината обаче е, че в случая става дума за нещо съвсем друго: в един момент прокурор Олег Янев явно е разбрал кой всъщност стои зад Богомил Герасимов и... просто е предпочел друг да носи отговорността вместо него. Но, за да не бъде обвинен в неколегиалност или пристрастие, той не е разпоредил на СГП да образува дело срещу Антоанета Калаузка и компания, а е посъветвал по-нисшестоящите си колеги да... проверят за какво иде реч.
От свои източници тук-там, както и от свои приятели, нямащи нищо общо със сегашната съдебна система, Параграф 22 научи, че става дума за следното.
Богомил Герасимов е бивш дипломат и още по-бивш посланик на България в Мексико и през 80-те години на миналия век е бил проверяван по т. нар. случай Живко Попов и далаверите с културно-историческото наследство на България. След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. той се занимава с всичко друго, но не и с международно осиновяване на деца. В периода октомври 2006 г. - февруари 2007 г., когато громи корупцията в правосъдното министерство, той отново е Господин Никой в този бизнес.
Според информационната система Дакси по това време той е собственик на фирма ЕТ Инфоклип-БГ - Богомил Герасимов, която развива дейности на информационни агенции и е съдружник (с 25%) в Инфоклип ООД, което се занимава с информационни услуги, книгопечатане, рекламна дейност и т. н. Собственик на това дружество е рекламният бос Красимир Гергов (с 51%), а останалите 24% се държат от дъщерята на Богомил Герасимов - Ирена.
Колкото до неговата асоциация Семейство за всяко дете, тя е регистрирана от Софийския градски съд на 1 март 2007 г. и все още не е получила лиценз от Министерството на правосъдието, че може да се занимава с международни осиновявания.
Така че изводът, до който явно е достигнал и прокурорът от ВКП Олег Янев, се налага от само себе си: по времето, когато се е бунтувал срещу корупцията в правосъдното министерство, Богомил Герасимов не е имал нито един разочарован и огорчен клиент, защото нормалните кандидат-осиновители контактуват само и единствено с лицензирани посредници.
Нещо повече. Един от сигналите, които Богомил Герасимов получил, е подписан от италианските граждани Антонио Еспозито и Филомена Меоли, които също били жертви на корупцията в правосъдното министерство. Според официалната справка на ведомството обаче става ясно, че в Регистъра на чужденците, желаещи да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, тези две имена липсват. А това означава, че те или са искали да си осиновят деца по втория начин, или молбите им са били отхвърлени от Междуведомствения съвет по осиновяванията, или просто... не съществуват.
И накрая, за да стане ясно защо върховният прокурор Олег Янев не се осмели да образува наказателно дело по сигналите на Герасимов, ще споменем само един факт. Във всички писания на бившия дипломат няма нито една дума за най-мощното лицензирано сдружение в този бранш. То се казва Семейство и за периода 1 януари 2004 г. - 1 април 2007 г. е уредило общо 302 международни осиновявания. Негов управител (т.е. собственик) е юристката Анжела Кръстева - съпруга на един от най-известните столични адвокати Стоян Кръстев, който пък е член на управителния съвет на Петрол АД.
Според добре осведомени източници, пожелали засега имената им да не бъдат замесвани в тази срамна история, сдружение Семейство има клиенти поне за 500-600 деца, които съвсем надлежно са си предплатили споменатото по-горе капаро и все още чакат щастието да им се усмихне. А това, ако следваме логиката на Герасимов, ще се случи само когато шефката на Дирекция Международна правна закрила на детето и международни осиновявания Антоанета Калаузка бъде... немедлено уволнена.
Така че, ликуй народе, днес му е времето!

Facebook logo
Бъдете с нас и във