Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бизнесът се изнерви от промените в конфискацията

Промените в Закона за конфискацията бяха одобрени на първо четене с уникално мнозинство - от 100 гласували депутати всички бяха "за". След цирковете от последните години не е ясно обаче какъв ще е крайният продукт.

Бизнесът - поне онези негови представители, които членуват в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), е ядосан от промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Работодателската организация огласи своето становище, след като миналата седмица новите текстове бяха гласувани от депутатите на първо четене.

Според асоциацията това е станало "тихомълком" без провеждане на широко обществено обсъждане, превръщайки Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) "в репресивен инструмент, под ударите на който може да попадне всеки невинен български гражданин". Всъщност този аргумент се привежда при всеки опит за запушване на пробойните в гражданската конфискация, която не може да заработи ефективно от самото си създаване преди повече от десетилетие. Действащият закон замени през 2012 г. Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но парламентът направи всичко възможно да сведе ефективността му практически до нула.

Според АИКБ в новите текстове се предлагат три "абсолютно неприемливи постановки". Първата е свързана с възприемането на обратна тежест на доказване за всички ответници, включително и за лицата, спрямо които не се търси и установява престъпна дейност. Сред тях са и добросъвестните преобретатели на имущество, което са придобили от обвиняемия незаконно, но без да знаят или да са длъжни да знаят, че е такава. В тези случаи те ще трябва да докажат, че са купили имуществото със законни доходи, което щяло да ги изправи пред непреодолими доказателствени затруднения и рискове. Втората неприемлива за бизнеса постановка е, че принципно се въвежда презумпция за незаконност на всяко имущество, което е обект на проверка, и за придобиването на което не са установени законни доходи.

Недоволството на работодателите пораждат и правомощията на КОНПИ да събира и препредава информация за проверяваното лице от всички държавни и обществени източници. Според АИКБ това

поставяло под съмнение спазването на базови конституционни права

и свободи, превръщайки закона в средство за репресия и за натиск срещу неограничен кръг граждани. А правомощията, които получава комисията - да извършва действия по претърсване и изземване, както и в хода на проверката да снема обяснения, е окачествено като "абсурдно" и мотивът им е, че става въпрос за неподлежащо на съдебен контрол административно производство.

Порицано е и снижаването на прага на облагата (от 150 хил. лв. на 50 хил. лв.), която проверяваният може да извлече от извършено от него административно нарушение, за което има влязло в сила наказателно постановление. В добавка даването на право на КОНПИ да определя и променя структурата си по своя преценка чрез промени в устройствения й правилник вместо в закона е окачествено като възмутително, а възможността членовете на комисията да изкарат по два поредни мандата произвеждала „професионални екзекутори с 10-годишни чиновнически ангажименти".

Повечето промени

всъщност връщат постановки от стария закон

но са съобразени и с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Новото е, че за да се избегнат безрезултатни действия срещу дребни риби, за някои видове престъпления ще се образуват проверки само ако са осъществени квалифицираните им състави. Снижаването на прага на облагата от извършено административно нарушение е мотивирано с пълната липса на уведомления по тази линия до КОНПИ, което означава, че механизмът изобщо не работи. Остава обаче въпросът дали административнонаказващите органи изпълняват задължението си да сезират комисията.

Поправена е и друга груба, но неслучайно допусната грешка - завишаването на прага на несъответствието между имуществото и нетния доход. След като с новия закон той беше завишен от 100 хил. на 250 хил. лв., сега го намаляват на 120 хил. лева. Приведен е обаче странен аргумент - анализът на резултатите от образуваните проверки след влизането в сила на сегашния закон показал, че несъответствието е най-често "в рамките на издръжката на тричленно семейство за десетгодишния период, или около 80 000 лева". Ще рече, че

намаленият праг отново няма да позволи конфискация

в такива случаи, защото остава твърде висок.

Обратната тежест в режима на доказване също е от стария закон. Проверяваните лица ще представят декларация относно наличното си имущество. Ако не я подадат или ако  е непълна, както и ако е невярна, до доказване на противното ще се предполага, че недекларираното от тях имущество е незаконно придобито.
За защита на държавния интерес се въвежда и изрична разпоредба, че предвидената сега десетгодишна давност от придобиване на имуществото спира да тече от датата на започване на проверката. Срокът за предявяване на иска от налагане на обезпечителните мерки пък нараства на шест месеца.

Премахва се правилото, че когато се изисква доказване с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Практиката сочи, че тази възможност бива използвана превратно във вид на процесуално бездействие от страна на ответниците в рамките на съдебния процес - вместо да представят нужните документи, те ги обявяват за изгубени.

 

 

Някои решения в законопроекта изглеждат като запазване на вратички, чрез което се обезсмислят опитите да се преодолеят несъвършенствата. Така звучи например премахването на изискването да се посочва салдото на наличните средства към началната дата на проверявания период. Според вносителите това е безполезно, тъй като инспекторите така или иначе нямат право да проверяват произхода на парите преди тази начална дата. Вносителите признават, че това стимулира проверяваните да декларират неверни данни за началото на проверявания период, което ще могат да правят и занапред, без дори да посочват наличното си към този момент имущество. За това помогна най-много друга груба грешка в действащия закон - намаляването на проверявания период назад във времето от 25 на 10 години. На практика всеки, който не може да обясни произхода на средствата си в този период, ще твърди, че е разполагал с тях преди началото му, а комисията няма правомощия да установи дали я лъжат. С оглед на липсата на точен критерий за действителната стойност на имуществото то ще бъде оценявано към момента на неговото придобиване или отчуждаване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във