Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бленуваме колонизатор, Брюксел хладно подминава

Когато през юли миналата година Европейската комисия (ЕК) замрази парите от еврофондовете за България , правителството ни обвини институциите в Брюксел, че прилагат двоен стандарт и използват мониторинга за политически цели.
По-сетнешните събития показаха, че не е зле да припомняме при всеки удобен случай заключенията от тогавашния доклад на комисията в частта му за правосъдието и вътрешния ред. Защото оттогава изминаха осем месеца и през това време неговите констатации бяха преповтаряни при всяко посещение на пратеници от Брюксел на всички нива. Кой знае защо постоянното им припомняне не оказа очаквания ефект.
В доклада най-общо бе констатирано, че реформата в сферата на правосъдието и вътрешния ред все още не е довела до резултати - важни дела почти неизменно се връщат в прокуратурата заради дребни процедурни пропуски; протакането на съдебни процеси е често явление и няма процедурни гаранции срещу бавното вземане на решения от съдилищата.
Тази констатация е валидна и днес, защото ЕК ни посъветва да направим подобрения в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които да съдържат въпросните процедурни гаранции, но това не бе сторено. В изпълнение на заръката от Брюксел (заради продължаващите издънки със знаковите дела) към Висшия съдебен съвет бе създадена специална комисия да следи т.нар. обществено значими процеси. Тя даде, кажи-речи, същите препоръки като тези от юлския доклад на ЕК. Бяха набелязани и мерки за преодоляването на проблемите, но всичко си остава на книга.
За последните месеци бяха направени някои (в повечето случаи несполучливи) опити за придвижване на нашумелите процеси, но си останаха само опити. Пример е делото срещу любимия на ОЛАФ бизнесмен Марио Николов за източване на САПАРД. Други пък се провалиха още на първа инстанция - като делото срещу заместник-шефа на ДАМС Иван Леков, оправдан неотдавна от Софийския районен съд.
Дадена бе гласност на войната срещу корупцията, но досега няма нищо конкретно като резултат. В юлския доклад на Брюксел правилно бе забелязано, че предоставяната статистическа информация не е надеждна и понякога е противоречива. Това положение не се е променило и до днес. Ако човек си направи труда да проследи информацията за образувани досъдебни производства или за внесените обвинителни актове по дела, свързани с източване на еврофондовете, ще забележим известно разминаване в числата. Едни ни съобщава прокуратурата, а по-различни - да речем, вицепремиерът Меглена Плугчиева по време на разните форуми, с които борим корупцията и организираната престъпност. А основните проблеми си остават повече или по-малко непокътнати и все още са необходими спешни действия, за да бъдат решени.
България е постигнала твърде малък напредък в замразяването или в конфискуването на финансови активи, придобити по престъпен начин, пишеше още в документа. И в тази посока нещата не са се променили особено, въпреки че шефът на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) професор Стоян Кушлев се появява по телевизията едва ли не всяка седмица, за да обясни колко широка дейност развива тя. Като илюстрация можем да ни послужи случаят с набедения за перач на наркопари американец Джеси Лий Куинто. От две години проф. Кушлев разпалено обяснява със 100-процентова категоричност как ще му конфискуват апартаментите, закупени (според професора) с наркодолари, но в крайна сметка съдът ненадейно взе че го оправда. Ако тази присъда бъде потвърдена и на по-горните инстанции, Кушлев не само ще гледа имотите на Куинто през крив макарон, но нищо чудно и на свой ред американецът да го осъди за обида.
Институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не постигат резултати на практика. Направени са препоръки, но те не се изпълняват, пишеше в брюкселския доклад. И още: Липсата на убедителни резултати... е удивителна и са необходими спешни мерки за справянето с нея. Тук стигаме до онзи пасаж от документа, в който се съдържат основанията за сегашната упорита кампания на правителството по привличане на евроексперти. А именно: Всички страни трябва да подновят усилията си и да помогнат на България да успее. България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище. Комисията е готова да работи в сътрудничество с България и с останалите държави членки и да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да предоставят достъп до информация и да използват съветите по стратегически и ефективен начин, който да позволи постигането на напредък в реформата.
Премиерът Сергей Станишев обяви в началото на март, че лично е помолил Жозе Барозу да прати у нас на помощ експерти от ЕК. Пропусна само да каже, че шефът на Еврокомисията не е бил особено ентусиазиран, по-точно реакцията му е била хладна - нещо, което научихме от западната преса. Оттам научихме също, че спешният план, изготвен от съветниците на премиера, предвижда европейски служители и дипломати да участват в мониторинга на прилагането на законите, управлението на фондовете на ЕС и наблюдението на съдилищата, прокурорите и следователите. Те щели да следят за случаите на политическа корупция и организирана престъпност, които съдебната система не решава достатъчно бързо.
Този план бе наречен от британското списание Икономист нов колониализъм и бе сравнен с мониторинга на съветските съветници, пристигнали у нас след 1944 г., за да ни учат как се изгражда социализмът. Днес явно очакваме някой да ни научи как се изгражда капитализмът, но времената са други и Европейският съюз не е Съветският съюз.
По време на посещението си в София на 30 март (понеделник) заместник-председателят на ЕК Сийм Калас, в чийто ресор е борбата с измамите с пари от еврофондове, охлади мераците за масиран европейски десант от експерти с думите: ЕК може да помогне на България в укрепването на административния капацитет с експертна помощ, но отговорността в крайна сметка е на българската администрация. Не искаме да се стигне до объркване и размиване на отговорности. Това е помощ, не вземане на решение, отбеляза Калас. Казано по друг начин - ще се наложи сами да си свършим работата и сами да си носим отговорностите, а не да прехвърляме топката в полето на ЕК при всеки удобен случай.
Представителят на Европа повтори азбучната истина, която напоследък чуваме до втръсване - многото образувани, но неприключени дела не означават, че страната бележи напредък в борбата с корупцията. И друга азбучна истина: Този процес изисква време, не е лесен, но това, което има значение, са крайните резултати.
Нека припомним, че Брюксел открай време посочва проблемите на България в правосъдието и вътрешните работи, но нито европейските комисари, нито брюкселските експерти навлизат в детайлите на проблемите или в механизма за налагане на подходящи мерки. И не е чудно, тъй като в много области на правосъдието и вътрешните работи на ЕС или липсва обща политика, или тепърва се развива.
Така че със сигурност ще се разминем с новия колониализъм. За добро или зло...

Facebook logo
Бъдете с нас и във