Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БОДИГАРДОВЕТЕ НА ИНДИГО ПАК НАЙ-ВИНОВНИ

След шестгодишно митарстване съдебната сага Индиго е пред конфузния си финал. В сряда (30 януари) Софийският апелативен съд (САС) призна за виновни двамата бодигардове на печалноизвестната дискотека Анри Силаги и Георги Василев. Те така и си останаха обичайните подсъдими от началото на процеса за инцидента от 21 декември 2001 г., при който загинаха седем деца.
Съдийският състав прецени, че чрез бездействието си двамата са причинили смърт по непредпазливост - чл.122 от Наказателния кодекс (НК). Предвиденото наказание затвор до три години обаче им се размина благодарение на вратичка в закона. Чистото съдебно минало и чл.78а от НК замениха престоя на двамата зад решетките с административни наказания от по 800 лева.
Коригирана бе присъдата на Ангел Николов, чиято глоба бе намалена от 3000 на 1000 лева. Както Параграф 22 пръв забеляза и съобщи, глобата бе отсъдена след очевидна грешка на бившия правосъден министър Антон Станков, през чиито съдийски ръце мина делото. При непредпазливите деяния, за които се предвижда до пет години затвор, влиза в употреба чл.78а от НК, т.е. административна глоба. Към момента на извършване на престъплението най-високата глоба, която можеше да наложи съдията на подсъдимия, бе 1000 лева. Но на 13 октомври 2006 г. Народното събрание промени този текст и увеличи размера на глобата до 3000 лева. Според един от основните принципи в правото обаче се налага онова наказание, което е по-благоприятно за подсъдимия. Тоест Станков трябваше да наложи на Николов най-много 1000 лв., но това така и не стана.
Само да припомним, че заради него делото Индиго можеше да бъде върнато в начална фаза. На 17 ноември 2006 г. в качеството си на съдия в Софийски градски съд (СГС) Антон Станков издаде присъда по делото, но не оповести мотивите си нито в законния 30-дневен срок, нито след това. Така се стигна до датата 3 юни 2007 г., когато Станков прекрачи прага на НДСВ и ден по-късно подаде оставка. Заместник-шефът на ВКС Румен Ненков тогава заплаши, че заради липсващите мотиви ще образува дисциплинарен състав, който да лиши Станков от полагащото му се обезщетение. Така делото можеше да се върне там, откъдето беше започнало.
От 30 000 на 50 000 е увеличено обезщетението за Светлана и Петър Захариеви - родители на едно от загиналите деца , които са частни обвинители по делото. Сумата ще бъде солидарно изплатена от управителя на дискотека Индиго Ангел Николов и от двамата охранители Анри Силаги и Георги Василев.
Бившият главен архитект на София Стоян Янев и управителят на Младежка кооперация Ялта Красимир Илиев бяха оправдани. Съдът уважи претенциите на адвокат Лулчева, че Илиев има само административни задължения и те са принципно различни от тези на другите подсъдими.
От всички обвиняеми единствено Цвятко Барчовски чу лично решението на апелативния съд. Условната му присъда от три месеца затвор не бе променена, като съдът не отчете поисканите от прокурора пет години затвор и 5 000 лв. глоба, както и доводите на Барчовски в защита на невинността му.
Сред тях основен бе неизясненият статут на стадион Юнак от времето, когато той е подписал договора. Според обвинителния акт, на 27 април 1998 г. председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) - Цвятко Барчовски, издава заповед за отдаване на национален стадион Юнак под наем за срок от три години. Определението национален предполага, че статутът на стадиона е публична държавна собственост и според Закона за физическото възпитание и спорта (чл.50 и чл.51) и Закона за държавната собственост (чл.16) Барчовски може да го отдава само на концесия.
Според нотариалния акт обаче стадион Юнак е частна собственост, тоест той може да бъде отдаван под наем, продаван и т.н.
На 18 юни 1998 г. Барчовски и управителят на Ялта Красимир Илиев подписват договор за наем за срок от три години. В чл.12 от документа е записано, че Наемателят няма право да извършва в наетия обект дейност, извън определената - ползването на обекта за младежка и спортна дейност. Но Илиев е нарушил договора, като е отворил дискотека. После пък никой от КМФВС не си прави труда да осъществява контрол върху работата на обекта и така Индиго заработва незаконно и необезпокоявано от никой.
На 17 май 1999 г. Барчовски и Красимир Илиев отново подписват договор за отдаването под наем на стадион Юнак. Този път за две години. Дни преди да изтече договорът (през май 2001 г.), тогавашният заместник-председател на КМФВС Борислав Михайлов подписва анекс към документа, с който го удължава с година. По онова време Барчовски вече не е председател на Комитета (уволнен е на 7 юни 2000 г.), шеф е Симон Спасов. Според обвинителния акт пък Барчовски просто е бил в отпуск.
През 2001 г. кметът на Средец Емилиян Тодоров отново пререгистрира Индиго като търговски обект (за първи път го е направил на 8 декември 1998 г.), като този път издава на собствениците му и лиценз (също в нарушение на нормативната уредба) за продажбата на вина, спиртни напитки и тютюневи изделия в дискотеката.
Все пак пред Барчовски има една отворена вратичка, през която чистото му съдебно минало може да прекрачи и в бъдещето. В 15-дневен срок от решението на САС той може да обжалва условната си присъда пред Върховния касационен съд.
Тази възможност обаче се отваря единствено за него. Двамата бодигардове, които получиха присъди по чл. 78 от НК, не могат да ги обжалват. Те останаха отвъд вратичката, през която други се изнизаха недокоснати нито от съд, нито от угризения...
Таня Калинова

Facebook logo
Бъдете с нас и във