Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БОГДАН КАРАЙОТОВ: ТЪРСЕТЕ ПИКАДИЛИ

Търсете Пикадили, казва днес следователят. Разследва убийството на писателя Георги Марков в годините от 1991 до 1999-а. Запомнил съм го вечно с цигара уста. Говори бавно, с дрезгав глас, облечен с неизменните тъмен блейзър и сив панталон. Създава впечатление на солиден полицай - такива отдавна няма. Видях го така още през 1993 година. Беше се върнал от Великобритания и на една от първите, а може би и на първата пресконференция на следствието се опитвахме да изкопчим повече информация за разследването около ликвидирането на писателя дисидент. Западните медии отдавна твърдяха, че сме ние, а ние обяснявахме че проверяваме има ли евентуално българско участие в смъртта на Георги Марков, в атентата срещу папата и ред други простотии. Следствието се отваряше към обществото...
А политиците? След 1990 г. те имитираха активност и не пожелаха да направят кой знае какво, за да бъде доведено докрай делото за убийството на Георги Марков. През 1999 г. неговото име беше записано в Музея на журналистиката в Арлингтън, САЩ. Но не като български гражданин, а като британски журналист. През октомври 1998 г. за пореден път британската дипломация постави въпроса за убийството на Марков. Направи го министърът на външните работи на Великобритания Робин Кук. Тогава президентът Петър Стоянов заяви, че отивайки си, комунизмът в България е отнесъл част от тайните си, може би намеквайки, че сред тях е и тази за Марков. След убийството на Александър Литвиненко (2006 г. в Лондон) Скотланд ярд поднови искането си към България да предаде документите по случая Марков заради приликата между двете убийства, извършени на британска територия. Екип на английските служби посети България през април 2007 г. и още два пъти - през март и май 2008 година. Разпитват и о.з. генерал-лейтенант Владо Тодоров. Бившият шеф на Първо главно управление на ДС (днешно НРС) беше осъден от Върховния съд за унищожаването на част от 16-те тома разработки за Марков. За останалите документи - повечето - съдът прие, че са изчезнали. Тодоров получи десет месеца затвор, които излежа ефективно.
След неколкоседмични телефонни разговори накрая се уговаряме със следователя Богдан Карайотов за среща в понеделник, 1 декември, по обед в квартално кафене. Не бях го виждал от години. От времето, в което беше окръжен прокурор на Кърджали... Вземаме си кафе. Той бучва неизменната цигара. Димът влиза в него и не излиза. Започвам почти като следовател, но бързо се усещам:

Кога и как започна за вас... епизодът Георги Марков?
- До 1990 година, до образуването на делото от Софийската прокуратура, упорито се твърдеше, че за Георги Марков не е запазен никакъв архив в Държавна сигурност...
Около убийството му или...
- Въобще за личността на Георги Марков. Твърдеше го дори и Семерджиев, който тогава беше министър на вътрешните работи. В документацията, която получихме от Великобритания, пък се твърдеше, че смъртта му не е обикновена, а насилствена, тоест става дума за престъпление. Анабел, неговата жена, беше дошла тогава, срещна се и с Александър Лилов, който й беше обещал пълно съдействие... Някъде към края на 1991-ва, началото на 1992 г. натискът беше голям - да се надникне зад личността на Георги Марков.
Значи две години само говорене - политици, президенти...
- Вече беше ходил наш следовател в Англия, но англичаните въобще не му обърнали внимание, не му бяха дали нищо. Но под натиска на англичаните, на един от техните заместник-министри на външните работи, през 1992 г. делото беше дадено на мен. Събрахме материали - от аутопсията, за съчмата, извадена от тялото му... и за четените от него по Свободна Европа материали. Излъчените през 1978 г. с неговия глас Задочни репортажи са били събирани в някакъв поверителен архив на ЦК...
Дотогава бяхте ли чували за прословуто решение на ЦК от 1978 г. за засилване на работата сред вражеската емиграция...?
- Българските служби - и Първо, и Второ и Шесто управления на ДС, по онова време категорично твърдяха, че нямат никакви материали за Марков... Не знаех въобще откъде да почна. Но от книгата на Владимир Костов - Българският чадър, научих, че българският гражданин Борис Арсов, избягал в Дания, е бил впоследствие отвлечен оттам и ликвидиран в наш затвор... от службите на Държавна сигурност. По трите му имена направих справка в архива на Второ главно управление и оттам излезе един много обемен, многотомен материал за него. След като го изчетох, си дадох сметка, че след като един обикновен човек, домакин на дружество Левски, който издавал списание, критично настроено към българските власти, е бил обграден с многобройна агентура, какво остава за Георги Марков. В материалите намерих план за убийството на Борис Арсов в чужбина. То трябвало да бъде извършено с нож, с пистолет или с отрова, сипана в кафето му от някакъв български емигрант. Емигрантът казал, че не понася кръв и ножът отпада от арсенала, но независимо от това човекът в крайна сметка избягал. Ще отбележа, че този план е утвърден и разписан лично от Григор Шопов (б.а. - дългогодишен първи заместник министър в МВР, фактически шеф на Държавна сигурност. След 10 ноември се заговори, че за да укрепи разклатеното си положение пред Тодор Живков, Шопов заповядал да убият Марков и че изпълнителят на убийството е шофьор от гаража на ЦК на БКП).
Разпитахте ли Григор Шопов?
- Неговият отговор беше съвсем лаконичен: Такива бяха времената тогава. Така действахме....
Значи - заповядваш убийството на един човек, защото били такива времената?
- Да. Към делото има и протокол за разпит и един ден обществеността може би ще го види... Всичко това ни даде основание да започнем да търсим материали във всички специални служби на Държавна сигурност. Натъкнахме се на разработка във Шесто управление и в разговор с Нанка Серкеджиева разбрахме, че някъде през 1990 г. този архив е поискан лично от шефа на Първо главно управление на ДС Владимир Тодоров. И оттам аз повече нищо не знам за него, каза Серкеджиева (б.а. - шеф на отдел Архиви при МВР до 1990 г. През 1992 г. е образувано дело за унищожаване архивите на Държавна сигурност, по което о.з генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева бяха обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на ДС преди 10.11.1989 година. Ход на делото бе даден на 17.12.2001 година. На 11.04.2002 г. състав на Върховния касационен съд с председател Илиана Карагьозова осъди ген. Семерджиев на четири и половина години затвор, а ген. Нанка Серкеджиева на две години. Мотивът за присъдата бе, че са злоупотребили с власт и служебно положение, в резултат на което е унищожен близо 40% от архива на МВР. През август 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отмени осъдителните присъди и върна делото на прокуратурата за ново разследване заради груби процесуални нарушения). Мисля, че ни каза още, че в тази разработка били приложени четените по радио Свободна Европа Задочни репортажи на писателя. Междувременно разбрахме, че има разработка за Георги Марков под псевдонима Скитник. При търсенето й научихме, че освен нея е бил унищожен и един дневник, в който тя е била записана. Продължихме да търсим още. От Второ главно излязоха още материали и имена на агенти, които са били пращани във Лондон, за да увещават Георги Марков да се върне в България.
Можете ли да кажете имената на някои от хората, които са били изпращани? Предполагам, че става дума за интелектуалци?
- Не са между живите вече... Във външно министерство намерихме две паметни бележки от две срещи - 1977-1978 г., на заместник-министъра на външните работи Мария Захариева с посланика на Великобритания. В тях г-жа Захариева изразява възмущението на нашите власти от това, че писателят Георги Марков от ефира на Би Би Си говори срещу българското правителство и най-вече срещу нашия пръв партиен и държавен ръководител от онова време Тодор Живков... (питам го дали са разпитвали Тодор Живков. Отговоря ми, че той реагирал на въпросите за Георги Марков с типичното си ха-ха... Връщаме се на срещата във Външно):
...Преводач на тези срещи е Елена Поптодорова. Те ни дадоха повод да направим извода, че и по дипломатически път е имало опити да пречат на писателя - да говори и да пише. От други агентурни досиета, за които не мога да кажа какви са и на кого са, се натъкнахме и на станалия прословут от българската и английска преса агент Пикадили, който говори за Скитник... (Зад прозвището Пикадили се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино. През 1993 г. в Копенхаген той е задържан за разпит от датските власти и от Скотланд ярд, които водят разследване по убийството на Георги Марков. На разпита присъства и българският следовател Богдан Карайотов. За да повдигнат обвинение, разпитващите искат от съответните български власти да им предоставят наличните материали по досието Пикадили, но изненадващо получават отказ. През следващите 15 години България така и не предава досието на Скотланд ярд)
Тоест агентът Пикадили познава разработката Скитник?
- Да. Натъкнахме се на него съвсем случайно, като гледахме имената и псевдонимите на различни агенти. Пикадили ни направи впечатление и предизвика догадки какво се крие зад него. Знаехме единствено, че Пикадили е известен площад в Лондон. Имахме усещането, че между архивистите има някакъв смут. Тогавашният началник на архива на НРС Радко Тодоров се смути, но най-накрая дадоха досието. Всичко беше в насипно състояние. Не можехме да разберем вадено ли е нещо и какво е извадено. Тогава започнахме да го четем наред и там излязоха някои документи... Някъде от края на 1976 г. този агент получава указание да бъде маршрутиран специално в Лондон с едни общи замъглени задачи и да търси начин да се устрои там. Тази среща е докладвана и на тогавашния заместник-началник на Първо главно управление на ДС Владо Тодоров. Първия път Пикадили стои в Лондон десетина дни, а втория, вече през есента на 1977 - по-дълго, около 40 дни. От материалите се разбира, че е установил контакт с някаква азиатска фирма, с която би могъл да развие бизнес, но му трябвали около 30 000 английски лири. Това е докладвано от водещия офицер на ръководството, но им се струва, че сумата е много голяма. Преди това обаче има една много интересна среща с агента, някъде през март 1977 г. в Копенхаген. Преди да замине на нея, оперативният работник, който се среща с Пикадили, прави съответния доклад. На изготвения от него план имало указание (твърди се, че по документа е работил ген. Владимир Тодоров) да се постави задача на Пикадили да работи с оглед на замисленото по Скитник.
Скитник е Георги Марков?
- Скитник е псевдонимът, под който Първо главно управление води разработката си срещу писателя. Както казах, част от делото потъва, когато го иска Владо Тодоров, и именно за това той е осъден на десет месеца затвор.
Какво каза пред вас Владимир Тодоров по делото за убийството на Георги Марков?
- Първоначално отричаше, че делото е било при него, като се опитваше да хвърли вината върху неговия заместник, който се самоуби...
Говорите за ген. Стоян Савов...?
- Да. Два дни преди да започне делото срещу Тодоров и Савов, той се самоуби... (На 6 януари 1992 г. ген. Стоян Савов се самоубива. Трупът му е открит край паметника на партизанин от родното му с. Лесичево, Пазарджишко)...
Ровили ли сте около живота на Георги Марков извън България, около неговата дейност?
- Разпитвали сме маса хора, чиито имена, позволете ми, ще запазя в тайна. Те разказват за заминаването му в Лондон, за негови срещи, проведени извън Великобритания, с българи, разбира се. Между другото разбрахме за един случай, при които Георги Марков щял да бъде отровен. Става дума за 1978 година... (разказва за случая, затворен в кориците на делото, според който агент на нашите специални служби, живеещ в Мюнхен, е предупредил брата на писателя, Никола, че му е възложено при среща с Георги Марков да сипе отрова в кафето му. Той обаче се уплашил... За съжаление и той е покойник, но е разпитан приживе.)
Оставам с впечатлението, че хората, докосвали се до Георги Марков, са предимно покойници...
- За съжаление да. Единствен жив е Владимир Тодоров...
Да се върнем на Пикадилии на неговия разпит в Копенхаген...
- Когато го запитахме къде е живял в Лондон при второто му отиване там в късната есен на 1977 г., той спомена адрес, който направи впечатление на английските колеги, които също присъстваха на разпита. Чрез преводач те ми споделиха, че това се намира в близост до жилището на Марков. Тоест той е следял и изучавал писателя... След тази среща той изчезна. Разказвам ви неща, които са плод на много труд, на хиляди изчетени страници, от които излязоха улики, че българските специални служби са съпричастни към съдбата на Георги Марков. Първо разработката, изпращането на хора и агенти в Лондон, където живее писателят, проследяването му - всичко това говори, че българските служби са имали голям интерес Марков да спре да пише. Между другото намерихме едни планове от 1975 -1976 г. за неутрализацията на Георги Марков. Подписани са от Владимир Тодоров и Стоян Савов. В досието на Гулино пише, че го освободили от всички други задължения и му поставили главната задача да неутрализира Марков.
Защо не доведохте докрай работата по това дело? Какво ви попречи?
- Изчезна разработката... Ако днес ми предоставят възможност да работя по това дело, ще започна да търся Пикадили из цял свят...

На 11 септември се навършиха 30 години, откакто Марков бе прострелян с отровна сачма на лондонския площад Пикадили, и по-късно издъхна в болница убит с българския чадър... Истината за смъртта на писателя Георги Марков се таи в неразсекретените досега архиви на британските специални служби, продължават да твърдят и до ден днешен хора от нашите служби. Но и все така не желаят да застанат с имената си и да огласят фактите, които им позволяват да твърдят това.
Разговора води Ангел Шойлев

Facebook logo
Бъдете с нас и във