Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бой за Гражданската конфискация

Член по член, точка по точка, дума по дума, атакувани с крайно ожесточение и стремеж за смазване на противника - така се разви генералното сражение в парламента по законопроекта за гражданска конфискация на необяснимите богатства. В случая управляващите от ГЕРБ бяха агресорите, срещу които водената от БСП и ДПС опозиция се би като защитниците на Сталинград - квартал по квартал, улица по улица, къща по къща.


Дебатът по второто четене на законопроекта започна в четвъртък (26 април)с опит да бъде отложен за неопределено бъдеще. Опозицията се хвана като удавник за сламка в предложената от Европейската комисия и оповестена миналия месец проектодиректива за въвеждане на минимални стандарти за гражданска конфискация във всички страни членки на Европейския съюз. Тя утвърди четири хипотези (от първоначално замислените осем), в които конфискацията може да става и без наличие на влязла в сила присъда. Еврокомисарката по правосъдието Сесилия Малмстрьом поясни тогава, че основният мотив за повсеместно въвеждане на подобно законодателство е необходимостта да бъдат блокирани случаите, в които заподозрените прехвърлят свое имущество на трети лица, за да избегнат конфискацията му по наказателноправен ред.


Обичайният рупор на съпротивата Христо Бисеров предложи законопроектът да бъде свален от дневен ред и да се изчака приемането на директивата от Европейския парламент, което щяло да стане след няколко месеца. Същото поискаха и други опозиционни депутати, изричайки опашати лъжи като тази, че в цяла Европа, с изключение на Ирландия и Албания, такъв институт на гражданска конфискация не съществува и че той се прилагал основно като мярка срещу тероризма.


За пръв път, откакто стана министър на правосъдието, в центъра на битката застана Диана Ковачева, въпреки че не ръководеното от нея ведомство е вносител на законопроекта. Ковачева посочи - с основание, че всяка държава трябва да гледа себе си и не бива да чакаме въвеждането на евродирективата. Тя, от една страна, поставя само минималните стандарти, а дебатът по нея тепърва предстои и едва ли ще приключи скоро. Правосъдната министърка припомни последните доклади на Европейската комисия, в които ясно е посочено, че от България се очаква да приеме такъв закон (за разлика от Румъния). В последния февруарски доклад е посочена възможността и административните нарушения да се използват като основание за отнемане. В законопроекта, който сега се обсъжда, обаче не фигурират какви да е административни нарушения, споменати са само тези, които са в състояние да генерират облаги.


Друго изрично изискване на ЕК е комисията по отнемане да може да се самосезира. Ковачева опита, но твърде неумело - да успокои страстите с думите, че ако след няколко години се прецени, че България се е поправила, този закон може и да стане излишен.


Свирепият отпор на опозицията не закъсня. Ковачева чу, че проектът е правен Франкенщайн и закон в стил Вишински, че е писан някъде в кулоарите на правосъдното министерство, но тя не е чела нито него, нито проектодирективата, както и че не е в час с проблематиката понеже не е била в съдебната система.


След първите три часа на дебатите беше гласувано само наименованието на бъдещия закон. При това пак грешно - Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Както Параграф 22 писа многократно, идеята на закона е и в повечето случаи ще бъде така - ще се отнема законно придобито имущество, но получено в резултат на незаконна дейност и надхвърлящо значително законните доходи на притежателя.


Неясно защо управляващите не приеха разумното предложение на Димитър Чукарски и на други депутати наименованието да е Закон за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. То съответства и на посочения в чл.1 предмет на закона. Искра Фидосова поомекна, казвайки, че не е късно да се даде законова дефиниция на незаконно придобито имущество. Което обаче е по принцип ненужно, тъй като способите за придобиване на имущество са описани в други закони и всичко извън тях е незаконно. Трябва да се оправи наименованието, а не да се обяснява нещо, което е обяснено в българското законодателство.


Залегналата в чл. 3 цел на закона да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите се превърна в поредната барикада. Според червените зад тези формулировки всъщност се крият реваншизъм, популизъм и пропаганда. И не можело чувствата да имат предимство пред юридическата логика - странни аргументи с оглед миналото на партията им. Без да ще Георги Терзийски даде най-точното определение на термина чувство за справедливост, признавайки че то ще се отприщи, когато този народ подгони управляващите с тояги.


Създаването на териториални звена към съществуващите дирекции на комисията също вбеси левицата. Мая Манолова описа възможността да се нароят бюра във всяко село, във всеки квартал, във всеки блок дори като стоножка и армия от термити, която щяла да плъзне навсякъде.


Междувременно се правеха опити да бъдат заложени всевъзможни капани. Бисеров поиска прокуратурата и МВР да бъдат задължени да предоставят на проверяващите подробни мотиви за данните и обстоятелствата, които са провокирали съмненията им в законността на дадено имущество. Според него прокурорът трябвало предварително да преценява основателността на информацията, преди да сезира комисията. А в компания с Румен Петков Бисеров настоя комисията по конфискация поне да уведомява проверяваните за началото на проверката. Което е пълен абсурд, тъй като дава възможност за укриване на имущество. Управляващите пък отстъпиха единствено от предвидената възможност проверка да се образува и по анонимен сигнал. Опозицията продължи да оспорва всеки текст, да иска проверки на кворума и прекратяване на обсъжданията, понеже заседанието било изнервено. В крайна сметка намерението на управляващите да приемат закона преди празничните дни се провали, а петъчният парламентарен контрол донесе временно затишие в сталинградските окопи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във