Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бон воаяж, ВСС!

Много скоро този кадър ще бъде просто една снимка за спомен. Настоящият ВСС очевидно е обречен и разпускането му е само въпрос на време - със или без промени в Конституцията. А заслугата за репутацията, с която голяма част от членовете му ще си тръгнат от лъскавата сграда на "Екзарх Йосиф" 12", си е единствено тяхна.

"Изразяваме своето възмущение от задълбочаващата се криза в кадровата политика на Висшия съдебен съвет и категорично несъгласие с трайната практика на съвета да проваля процедури за назначаване на магистрати или за избор на административни ръководители и да не дава разумни мотиви за действията си. Членовете на Висшия съдебен съвет не могат да се "въздържат" от вземането на кадровите решения, за които са избрани, нито да ги постановяват по лични или политически съображения извън посочените в закона или дори в противоречие с тези изисквания. Такива решения създават впечатлението за откровен произвол. С поведението си мнозинството от членовете на съвета показват грубо неуважение към достойнството на нашите колеги - съдии, прокурори и следователи, както и незачитане на буквата и духа на закона и конституцията."

Това написаха във вторник (12 май) 28 известни български юристи и го изпратиха под формата на отворено писмо до Висшия съдебен съвет. В списъка на хората, осъдили ненормалния начин на кадруване на ВСС, фигурират проф. Ангел Калайджиев, доц. Кристиян Таков, проф. Нели Огнянова, адвокатите Михаил Екимджиев, Даниела Доковска, Йорданка Вандова, Ина Лулчева и други.

И какво мислите, че последва, когато съдържанието на писмото бе цитирано и от медиите? Обичайното: съвсем нищо. Членовете на Висшия съдебен съвет се направиха, че не са чули за него. Платени тролове или безплатни роднини и "семейни приятели" се запретнаха да плюят из форумите и да питат какви били тези "протестиращи юристи", кого представляват и кой ги е "набедил" за известни. Докато накрая самите автори на писмото взеха да се чудят струвало ли си е изобщо да се замесят в тази авантюра?!

Всъщност, позицията на 28-те не е нито нова, нито по-различна от тази на стотици магистрати в страната: неодобрение и недоволство от работата на днешния ВСС. При това не само от очевадно безпринципното кадруване, което отдавна се наложи като трайна практика на съвета. Фактът, че това писмо последва скандала с неуспялата кандидатура на Нели Куцкова за шеф на САС, може да мине по-скоро за съвпадение. То беше капката, която просто преля чашата на търпението и направи нетърпими и предишните непрозрачни, немотивирани и очевидно уредени по същия - напълно неясен начин, назначения на административни ръководители, за които също нямаше нормално обяснение.

На практика обаче съветът не успя да се справи с нито една от задачите си. Ситуацията е същата, каквато беше и през 2012 г., когато този състав на ВСС пое кормилото на системата от предишния съвет, който юристите масово определят като единица мярка по неодобрение и за липса на авторитет. Само че се оказа, че и най-добрите "постижения", включително и тези с обратен знак, лесно могат да бъдат надминати. Към момента резултатът на новия ВСС, избран с толкова много надежди за промяна, е нула реформи и сто процента стари чалъми. Не спряха нито унищожителните критики от Брюксел, нито се подобри имиджът на съдебната власт, така педантично сриван навремето от Цветан Цветанов. То нямаше и как да се случи, след като ВСС се зае ударно да го закопава с недомислените си решения. Не бяха довършени и прословутите стандарти за натовареност, на които се разчита да разпределят делата равномерно между магистратите и да не допускат едни да се гърбят от работа, а други да въртят синджирчетата - при това за една и съща заплата. ВСС не успя дори да вдигне заплатите, макар че неколкократно раздуха тази тема главно като кризисен пиар - за да излъска собственото си лице пред магистратите след всеки пореден допуснат гаф. На всичко отгоре спорната дисциплинарна практика на съвета и очевадният стремеж на голяма част от членовете му да направят и невъзможното, но да спасят "нашите" в системата, включително и с цената на напълно незаконни решения, омерзиха вече всички.

На хората в системата, а и извън нея, просто им писна шепа номенклатурчици да ги правят на глупави. И последваха реакции - засега само писмовни като цитираната в началото. А дали накрая ВСС отново ще осъмне, обсаден от гневни магистрати, както това вече се случи през 2012 година? Предстои да видим. Но че лежерната песен, която се изливаше досега откъм ВСС, няма да я бъде, вече е ясно. Дори и за членовете на ВСС.

Впрочем и Бойко Борисов в прав текст им каза, че ще си ходят  в понеделник (11 май). Този съвет трябва да си ходи, защото е загубил репутацията си, отсече премиерът. А в държавата на единоначалието, в каквато се превърна България, последиците от тази негова реплика са ясни. Мнозина от сегашните съдебни кадровици видяха билети за влака към родните си места. При това без опция за връщане, защото надали ще се намери политическа партия или клика в съдебната власт, която да заложи отново на хора, дотолкова компрометирани - а съответно и напълно безполезни. Пък и нови мераклии да растат в кариерата срещу съответните "услуги" към политическите си покровители лесно ще се намерят...

Членовете на ВСС няма на кого да се сърдят. Няма кой друг да им е виновен и за загубената репутация, и за омерзението, и за недоверието, и за неразбирането, и за откровените подигравки към "професионализма" на голяма част от членовете му. Сами си заработиха пътя към нищото, по който очевидно ще поемат.

Е, бон воаяж, ВСС!

Facebook logo
Бъдете с нас и във