Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БОРКОР не закъснял, а подранил

Станалото пословично с нищоправенето си аналитично спецзвено към Министерския съвет за борба с корупцията БОРКОР не само не се мотаело, ами всъщност започнало работа по-рано от плануваното. Този бомбастичен извод пласира в общественото пространство през седмицата вторият му поред шеф Елеонора Николова. На конференция, посветена на работата на БОРКОР, бившата депутатка се позова на силния обществен натиск, заради който бил пришпорен анализът на причините за корупцията в обществените поръчки. Тази насока на работа ръководената от нея структура си определи сама след едногодишно неведение с какво се занимават служителите й. Изпреварващото изпълнение на производствената задачата обаче забавило изграждането на комплексния модел на БОРКОР, което щяло да стане в началото на следващата година. Самата производствена задача пък беше спусната не заради силния обществен натиск у нас, а заради оплакванията на германския бизнес от нагласените конкурси за обществени поръчки в България.


Николова се самопохвали по време на срещата, организирана от неправителствената организация Център за развитие на публичната среда. На нея беше представен мониторингов доклад за работата на звеното от създаването му (от началото на 2011 г.) досега, озаглавен БОРКОР - между митовете и корупционните реалности. Поредното обещание е БОРКОР да развие пълния си капацитет в началото на 2013 година. Дотогава трябва да бъде запълнен и щатът му, който сега е зает на една трета. В добавка към привлечените вече служители ще бъдат командировани още 73 от други министерства и ще бъдат назначени 13 души администрация. Предвиденият общ брой на работещите е 155, от който на щат са четиридесет. Издръжката на администрацията е струвала досега по 450 000 лв. на година, а за външни консултации са давани по 100 000 лева. Бюджетът е скочил рязко - от 2 млн. лв. за 2011 г. до 5 млн. лв. през сегашната.


Както можеше да се очаква, Николова, заместникът й Петко Сертов и основният експерт по проекта БОРКОР, германецът Ролф Шлотерер , трябваше за пореден път да обясняват очевидната полза от него. Според Николова той е проява на самочувствието на държавата и е толкова заплашителен, че си спечелил вече куп мощни противници - средният ешелон на администрацията, опозиционните партии, както и онези медии, чиито собственици преследвали някакви свои икономически интереси. Подкрепата за БОРКОР пък била основно на правителствено ниво. От тези среди се подбират незнайно на какви принципи и неговите служители. Николова защити главоломно нарастващите разходи с метафората, че е по-добре е да се отървем от една-две ракови клетки, за да не се налага МВР и прокуратурата да се борят с метастази. Нямало начин партиите да не приемат предложените от БОРКОР модели и решения, защото те щели да бъдат от толкова очевидна обществена полза, че който ги отхвърли, ще се обрече на политическо самоубийство.


Шлотерер пък на свой ред се оля в опита си да респектира медиите с аналитичната мощ на звеното. Германецът, който твърди, че създал формула за оценка на риска от корупция в администрацията, успял да изчисли и натоварването, което уникалната електронноизчислителна техника на БОРКОР упражнява върху пода на сървърното й помещение. Той бил 750 кг на квадратен метър, което наложило подът да бъде укрепен, за да издържи натиска на апаратурата. Софтуерът прилагал над 50 броя аналитични инструменти, използвани за подобряване на законодателството, за разкриване и превенция на корупцията. Повече от 20 броя пък били техниките за визуализация на резултатите от аналитичната дейност. Всичко това щяло да увеличи продуктивността на анализаторите в центъра около 180 пъти.


Шлотерер поясни, че всички тези машини не са играчка и щели да внесат прелом в ситуацията с корупцията у нас, която при първото му идване през 2009 г. била безнадеждна. Проведената тази година обществената поръчка за ядрото на изчислителната техника обаче едва ли е пример за прозрачност, тъй като беше одобрена с пряко договаряне, въпреки наличието на трима кандидати. Германецът обеща, че след като БОРКОР започне работа, думата анализ щяла придобие едно ново значение. И поясни, че поставил условие - ако концепцията му за борба с корупцията противоречи на някой закон, той да бъде променен. Шлотер контрира аргументите на критиците, че звеното е поредната дупка за източване на бюджета с твърдението, че БОРКОР се гради върху принципите на икономичността и цена от няколко милиона е изключително изгодна и добра. Стойността на тази инвестиция в бъдещето по негова оценка можела да достигне обаче не няколко и не какви да е милиони, а... 35 млн. евро.


В тази насока са и някои от препоръките в доклада - БОРКОР да публикува бюджета си на своята интернет страница и да работи значително по-прозрачно, като публикува всички документи от дейността на ръководещия го консултативния съвет начело с вицепремиера Цветан Цветанов. Посочено е, че звеното работи в силно негативна медийна среда заради очакванията за бързи резултати. Тези очаквания създал премиерът Бойко Борисов, което оформя погрешното впечатление, че БОРКОР ще разследва корупцията, а ставало въпрос единствено за аналитична работа.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Обещават Робокоп за обществените поръчки


Електронна платформа за организиране, провеждане и контрол над обществените поръчки в България ще реже корупцията, като ограничи до минимум влиянието на човешкия фактор. Това ще е първата дейност, отчетена от БОРКОР, но не е съвсем ясно какъв ще е практическият ефект от нея. Системата щяла автоматично да определя коя е най-добрата оферта, което щяло да принуди чиновниците да влязат в режим на обяснение, ако предпочетат друга. Това обаче би вършило работа, ако води до сигнал до прокуратурата и е обвързано със законови последици. Самото антикорупционно звено работи обаче без законова регламентация и на конференцията се чуха основателни съмнения, че то може и да бъде закрито във всеки един момент.


Далеч по-полезна цел е широкото приложение на електронните търгове, при които крайното решение ще се взема от специален компютърен софтуер. Досегашният анализ показал, че България има модерен Закон за обществените поръчки, но сам по себе си той не представлява антикорупционна мярка. Участниците в търговете се въвличат в последващи тежки административни процедури и липсва административен контрол, след като изтече срокът на договорите. Корупцията възпрепятства частната инициатива, намалява броя на участниците в поръчките и оттам - конкуренцията. Чиновниците пък проявяват творчество при писането на условията за конкурсите, чрез което администрацията елиминира излишните участници в полза на предварително определен изпълнител на поръчката.


Макар и с неизпълнена първа задача, БОРКОР вече е планирал следващите: установяване на доказателства в случаите на корупция; корупция в процедурите на наказателното преследване (в полицията, прокуратурата, съдилищата); корупция в здравеопазването. Заместник главният прокурор Валери Първанов, който е член на консултативния съвет към звеното, пък увери, че и след въвеждането на всяка от предложените от центъра за противодействие на корупцията мерки ще се оценява последващия ефект. От думите му стана ясно, че наред с намаляването на натиска върху възложителите на обществени поръчки и постигането на по-голяма прозрачност в конкурсите ще се цели и бързо събиране на неоспорими доказателства срещу съответните длъжностни лица. На практика думите на Първанов поставят отново въпроса аналитична ли ще е само дейността на БОРКОР или резултатите от нея ще дават и основание за започване на наказателно преследване. Изглежда, профилът на звеното тепърва ще бъде доизчистван, тъй като данъкоплатецът ще продължи да недоумява какво толкова анализира антикорупционната структура. И най вече в какво се изразяват резултатите от аналитичната й дейност, ако не водят до повдигане на обвинения и осъдителни присъди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във