Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БОРКОР щял да става ДС

Прословутият антикорупционен център БОРКОР към Министерския съвет, който трябваше да направи чудеса в борбата с корупцията може да бъде закрит всеки момент. Засега няма данни да е взето официално решение, но от анонимни коментари в медиите на хора от средите около левицата става ясно, че това е въпрос само на време. Но наред със закриването се умувало... как звеното да не бъде закрито. Идеята била то да бъде прехвърлено към съвета за сигурност, който също е под контрола на Министерския съвет. Имало нужда от звено, което да се занимава с анализ, да предоставя информация на премиера и да го съветва по отношение на подчинените му служби. Появили се обаче и опасения, че в новите си дрехи БОРКОР можел да се превърне във вътрешна Държавна сигурност. Това подсказвали идеите той да се ползва с широки правомощия в контактите си с министерства и ведомства.


При такива намерения не е ясно закрива ли се БОРКОР , или се преструктурира и усвоява според смяната на управлението. Странното и смехотворно име на звеното стана нарицателно за шуробаджанащина и нищоправене за държавна сметка. За трите бюджетни години, откакто бе създадено (в началото на 2010 г.), бяха похарчени повече от 15 млн. лева. Резултатите се оказаха само на приказки, а всеки от изредилите се трима началници будеше недоверие. Първият, Румен Миланов , беше абониран за всевъзможни високи държавни постове, сменилият го апаратчик Петко Сертов е смятан за чисто партийна креатура, а сегашната директорка Елеонора Николова е пословична с подскоците си към различни политически лагери.


Моторът на проекта - германският експерт Ролф Шлотерер , обявен за съветник на българското правителство, също остана загадка. Така и не се разбра кой го изпраща и кой плаща за консултантските му услуги. Но пък германецът го биваше в приказките и обещаваше бомбастични резултати. Той тръбеше, че ще създаде безпогрешна система за оценка на риска от корупция във всички сфери и дори Брюксел захапа стръвта с надеждата за напредък по механизма за сътрудничество и проверка. В крайна сметка на третата година от съществуването му хората в БОРКОР си измислиха сами каква да е първата им задача - оценка на пробойните в областта на обществените поръчки. Обявено беше, че са разработени шест онлайн платформи, които да пресекат корупцията при възлагането им.


Междувременно признаците на недоволство у управляващите (стари и нови)нарастваха. През 2012 г. експремиерът Бойко Борисов обяви, че не е доволен от работата на БОРКОР и Сертов беше сменен с Николова. Кабинетът Орешарски даде знак, че няма да се задоволи само с рокада. Две посещения, на европеец и американец, това лято наляха масло в огъня под краката на антикорупционното звено. През юли припознатият у нас като баща на българския валутен борд американски икономист Стив Ханке дойде с проста формула на успеха. Вместо да предложи промяна на парични, данъчни, осигурителни или бизнес режими, Ханке посочи едно-единствено, но всеобхватно зло, което трябва да бъде победено - корупцията. Готовността на 400 000 българи да емигрират американецът нарече катастрофа, която можела да се ограничи с намаляване на управленската и чиновническата камарила. Ханке каза в прав текст, че именно корупцията дава негативния облик на България и е прогонила много от инвеститорите.


Месец по-рано в София дойде Реналдо Мандметс, отговарящ за България в Генерална дирекция Регионална и градска политика на Европейската комисия. И странно - уж Еврокомисията провежда мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка, а отговарящият за България висш чиновник си призна чистосърдечно, че изобщо не е чувал за най-нашумялото, амбициозно и уж насърчавано от Брюксел творение. Първоначално той се учуди, че има такава институция, а после каза това, което каза и Ханке, но по-деликатно: За мен бе изненада да открия, че съществува подобен проект. Имиджът на България по отношение на корупцията не е най-добрият. Състоянието на сферата на обществените поръчки у вас буди загриженост в Европа. Системата трябва да се подобри и вие сте намерили правилния подход. А от БОРКОР обявиха, че Мандметс изразил готовността на Европейската комисия да предложи на българското правителство финансиране на проекта със средства от европейските фондове, за да се гарантира неговата устойчивост и развитие


Министърът по еврофондовете и правосъден министър Зинаида Златанова на свой ред обяви внезапно, че ще оцени каква работа е свършена в БОРКОР и колко струва той на държавата. Златанова не намекна за затваряне на бюджетното кранче, а се ограничи да напомни, че борбата с корупцията не е задача само на една институция и че средствата са ограничени. Но пък добави, че те трябва да се разпределят така, че всяка институция да функционира само ако е абсолютно нужна. В добавка премиерът Пламен Орешарски обяви консултации с бизнеса и поиска от министрите си да дадат предложения за промени в Закона за обществените поръчки, които да подложи и на обществено обсъждане. А БОРКОР вече бе обявил, че служителите му са приключили с анализа на обществените поръчки и са готови с препоръки за промени в закона.


Явно в БОРКОР разбраха сигналите като нов прилив на пари и добри доходи и реагираха бързо. От появила се в медиите неофициална информация стана ясно, че представители на звеното са хукнали към Брюксел да представят отново (за кой ли път?) проекта. Целта била чрез лобиране пред Еврокомисията и пред Европарламента новите управляващи да бъдат отказани от всяка мисъл за закриването му.


Подобни опасения явно е имало доста по-рано. Малко след падането на кабинета Борисов БОРКОР-ци в лицето на Елеонора Николова и мозъкът на проекта - обявения за съветник на българското правителство германски експерт Ролф Шлотерер, си уредиха среща в Европарламента чрез покана на евродепутата от ГЕРБ Мария Габриел. Концепцията на БОРКОР беше представена пред Комисията по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, чиито депутати останаха изненадани от самоинициативата на Габриел, а отзивите им (ако такива изобщо е имало) останаха тайна.


Именно тогава в БОРКОР си измислиха нова задача. Елеонора Николова обяви, че има готовност центърът да започне да анализира предварително законопроекти с цел разкриване на корупционни схеми, заложени в тях. Тази заявка беше придружена с оферта за промяна на цялото законодателство, която би осигурила на БОРКОР дълготрайна заетост. Както каза Николова, дошло е време да пренапишем законите: Правителството на г-н Орешарски поиска да се направи одит на вече приети закони - дали са лобистки или корупционни. През август обаче председателят на Народното събрание Михаил Миков предложи с подобна анализаторска дейност на законодателството да се заеме НЦИОМ, който после се закани да закрие. Излезе, че БОРКОР ще анализира приетите вече закони, които ще са оценени и от НЦИОМ, преди да бъдат приети. Направо свят да ти се завърти от подобна грижа за нещо, което е основно и изключително правомощие на основния държавен орган - Народното събрание.


nbsp;


nbsp;




В опит да спаси пост и заплата Елеонора Николова е готова да анализира всичко, каквото й подскажат. Оказа се, че сламката за новата функция на БОРКОР е подадена от служебния министър за развитие на електронното правителство Роман Василев, който поискал оценка на проектозакона за електронното управление. Проектът бил изготвен от частна юридическа кантора, спечелила тази работа с обществена поръчка, но не бил обсъждан в Министерския съвет или в Народното събрание и не ангажирал определено правителство. Кантората си прибрала парите (сумата не се съобщава), но останало съмнението, че си е свършила добре работата, та трябвало да се произнесе и БОРКОР. Според Елеонора Николова подобно тръскане на бюджета било прекрасно учебно помагало за разкриване на евентуални корупционни сценарии. Едновременно с новата заявка Николова се оплака от емоционални атаки, които целят срив на независимостта на антикорупционния център.

Facebook logo
Бъдете с нас и във