Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Брейнсторминг в законотворчеството

До неотдавна понятието мозъчна атака беше познато само на психолозите и любителите на психотрилъри. С идването на новото управление у нас в средата на миналото лято терминът влезе във всекидневна употреба. Оказа се, че българинът е бомбардиран съзнателно и непрестанно с всевъзможни идеи за промяна, които имат за цел да стимулират творческата му активност. Съвременното понятие брейнсторминг е въведено от британския психолог Алекс Озбърн, но в английския език думата има всъщност обратен смисъл - внезапен пристъп на мозъчно разстройство или глупава и вятърничава идея. Твърди се също, че методът е измислен от древните викинги, които го ползвали, ако закъсат по време на плаване. Тогава всички давали предложения, а накрая вождът вземал решения.
Ако пренесем нещата на местна почва, всички ще се сетят за пуснатия неотдавна някак срамежливо пакет от мерки на кабинета за справяне с кризата. Междувременно обаче въпросният брейнсторминг мутира и в законотворчеството. В началото на седмицата пък се разбра, че Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е поправен против всички правила в конституцията.
Медиите разпространиха писмо на Красимир Стоянов, главен секретар на президента Георги Първанов, до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, което сигнализира за
безпрецедентна поправка
във въпросния закон - тя е обнародвана в Държавен вестник, без да е гласувана в парламента и без да е издаден съответният президентски указ за нейното обнародване. На 19 март в бр. 23 на Държавен вестник са излезли промени в закона, одобрени от президента. На 23 март се появява и въпросната поправка, която изменя смисъла на закона. Излишно е да уточняваме, че посоката й е встрани от обществения интерес.
Съдържанието на одобрените от държавния глава изменения в закона е следното: Непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество за реклама върху стоки и рекламни продукти. Цъфналата в Държавен вестник броени дни по-късно поправка вече гласи: Непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на посочено в закона наркотично вещество.
Промяната означава облекчаване на режима за рекламиране и позволява рекламни хватки с изображения и намеци за наркотични вещества също да имат достъп до пазара. Подобен скандал предизвика преди години появата на водка с лого във вид на стръкче марихуана и почти аналогично наименование. В случая обаче става дума не за нарушение или за превратно тълкуване на закон, а за скрита подмяна на приетия от депутатите текст. Случаят може и да не е буря в открито море, но в никакъв случай не може да бъде неглижиран и като буря в чаша вода. Не е без значение и въпросът кои са викингите, кой точно вожд решава, и дали това е доброто решение за племето.
Във всеки случай са налице белези на своеобразен скрит брейнсторминг в законотворчеството. Целта е вероятно да се провери реакцията на засегнатите и на обществото. Ако никой не обърне внимание на административния гаф, нечий интерес ще бъде удовлетворен. Ако пък се вдигне шум, дръпваме се бързо назад ни лук яли, ни лук мирисали. Дори обираме позитиви с незабавна реакция. Това направи в случая и Цецка Цачева. Още в понеделник (29 март) парламентарният шеф излъчи официално изявление на Народното събрание, в което увери, че не е подписвала разпореждане за публикуване на поправката в Държавен вестник.
В съобщението се казва: Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е приет окончателно на 5 март 2010 г. и обнародван с указ № 53 на президента на републиката в брой 22 на Държавен вестник от 19 март 2010 година. С това е изпълнена конституционно установената процедура за обнародване на приетите от Народното събрание закони. Предоставеният за обнародване закон е изготвен въз основа на
стенографския протокол
от пленарното заседание и е удостоверен с подписа на председателя на Народното събрание. Текстът на параграф 90 е гласуван от народните представители по доклада на водещата комисия, което е видно от стенографския протокол. По отношение на него няма постъпили искания за поправка по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма подписано разпореждане на председателя на Народното събрание за публикуване на поправка на този текст в Държавен вестник.
Добавено е, че председателят на Народното събрание е разпоредил издаването на извънреден брой на Държавен вестник, в който поправката ще бъде анулирана, а от служителите, допуснали обнародването й, са изискани писмени обяснения. Виновните длъжности лица щели да бъдат наказани, но твърденията за обнародван нелегален закон в ДВ са несъстоятелни. Президентът пък щял да бъде информиран какви мерки са предприети, за да не се допускат подобни случаи.
Всъщност засега нищо интересно в позицията на Народното събрание. Проверки са назначили както Първанов, така и Цачева. Интересното би могло да се чуе ако и когато те изяснят технологията на подмяната. Цачева заяви, че ще отправи официален отговор до президентството, но отказа да коментира пред медиите чие дело е гафът. Обстоятелството, че се споменават евентуални наказания за виновните лица, навежда на мисълта, че ще се търси бушон в лицето на някой служител в администрациите на парламента или в президентството, или ще се мине с варианта техническа грешка. За разлика от други времена обаче, едва ли някоя от двете институции ще премълчи гафа на другата. По думите на Първанов това е прецедент в историята на действащата конституция и ако управляващите имат вина, едва ли ще ги пощади, докато те го тормозят с импийчмънт.
Основният въпрос е все пак не толкова в чисто техническото нарушение на конституционните правила, колкото в това, че те са въведени като гарант за отразяване на волята на народното представителство и не се спазват с цел тя да бъде подменена. В случая иде реч не за пропуснат, а за изцяло нов текст, различен от утвърдения и въвеждащ различен режим в полза на лица, които са поначало заинтересовани от него - производители на алкохол и цигари, както и обслужващите ги рекламодатели.
Ако Цачева наистина има намерение да разнищи случая, вероятно трябва да започне със своя заместник Лъчезар Иванов. Първата му реакция след разгласяването на случая от президентството беше като на ужилен: Не мога да коментирам случая, защото г-жа Цачева подписва законите за обнародване в Държавен вестник, заяви Иванов. Той увери, че предал на председателката това, което депутатите са гласували и което е излязло в първия вариант в Държавен вестник. А кой е подписал второто издание, не мога да ви отговоря, защото не е в моята компетентност.
Да, но Лъчезар Иванов освен заместник-председател на Народното събрание е и председател на водещата комисия, гледала промените в наркотичния закон - Комисията по здравеопазване. А практиката показва, че лобирането на заинтересованите от определени законови промени кръгове минава често през парламентарните комисии, които ги разглеждат. Ако Цачева погледне в канчето на своя заместник, който вече си изми ръцете, може да излязат прелюбопитни неща. Все някой от зачислените в нея 20 депутати може да поназнайва едно-друго за скрития лобизъм като парламентарна практика. Потули ли се работата, ще последват нови и нови мозъчни атаки, докато законотворчеството съвсем изпуши.
Междувременно поправката фантом стана повод за престрелка, от която може да изпуши всеки здрав разум. Главният секретар на държавния глава Красимир Стоянов отправи искане до Цецка Цачева за предоставяне на кореспонденцията между Народното събрание и редакцията на Държавен вестник във връзка с публикуваната в бр. 23 на Държавен вестник поправка на § 90, т. 6 в новосъздадената точка 30 от закона. Във вторник (30 март) главният секретар на парламента Иван Славчов обяви в отговор, че не е открита кореспонденция между Народното събрание и редакцията на Държавен вестник по този повод.
Шашардисването стана пълно в сряда (31 март), когато заместник-шефът на здравната комисия Пламен Цеков призна, че поправката му била спусната отгоре, уточнявайки, че има предвид правната комисия, чийто шеф Искра Фидосова е спрягана за Класната на ГЕРБ. Цеков представил в пленарната зала новия текст като предложение на здравната комисия, а депутатите го гласували, без изобщо да усетят разликата. Юристите казаха, че това е по-чистият вариант, който хората по-добре ще разберат. Не съм лобирал за фирми, дори не знам какво се крие под думата лобизъм, направи се на луд Цеков.
На свой ред Цачева писа на Първанов, че поправката е извършена в нарушение на чл.42, ал.2 от Закона за нормативните актове, а процедура по чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за поправка на фактическа грешка в приетите вече актове не е провеждана. Цачева предложи и изход - коректният текст да бъде възстановен, като народните представители гласуват и приемат законопроект за изменение на закона и увери президента, че е внесла законопроект за изменение и допълнение на наркотичния закон.
Далеч по-интересна е констатацията на Цачева, че действията на служителите на Народното събрание и на редакцията на Държавен вестник при обнародване на поправката се основат на установена през годините практика, която не е нормативно регламентирана и е в противоречие на чл.42, ал.2 от Закона за нормативните актове. Той гласи: Несъответствието между изпратения за обнародване и обнародван текст и удостоверения или приетия се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването. От предоставената ми справка за извършване на подобни поправки в закони за периода 2000-2010 г. се оказа, че са обнародвани като поправки 11 промени в закони, без за това да е издаван указ на президента на Република България. Като споделям разбирането за необходимостта от нормативна прозрачност и недопускане занапред на подобни случаи, лично се ангажирам да инициирам действия за усъвършенстване на Закона за нормативните актове, на Закона за Държавен вестник, а при необходимост и за допълнение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, написа Цачева. Излиза, че случаят далеч не е безпрецедентен.

Каре
Опозицията не пропусна да обвини управляващите в лобизъм с твърдението, че съществуват две стенограми от пленарно заседание с различно съдържание, което само по себе си е скандално. Сега българският парламент и по-точно някое неизвестно лице позволява възможността да се дава скрита реклама на наркотични вещества чрез изображение на такива върху етикетите на други стоки, заяви Мая Манолова от БСП. Тя недоумява как се е стигнало до подмяната, след като нито текстът от Комисията по здравеопазване, нито докладът, внесен за второ четене в пленарната зала, допускат тази възможност. Според Манолова задължително е да се стигне до аудиозаписа на шефа на здравната комисия или неговия заместник, тъй като в пленарната зала те са чели текстовете от закона, и да се установи кой точно от вариантите е представен. Червената депутатка нарече ситуацията абсурдна, тъй като истинското съдържание на един приет от парламента закон ще трябва да се установява със специални разузнавателни средства. Манолова спретна и кратък обзор на ситуациите от подобен род от изборите насам. Сред тях е документът, с който започна работата си 41-ото Народно събрание - с подправена дата и час на внасяне. Другият пример е, когато парламентът замрази заплатите на народните представители и това стана с проект за решение, на който няма вносители и входящ номер. А поправката в наркотичния закон Манолова нарече лобистки текст и е нужен анализ кого точно облагодетелства в този вид.

Facebook logo
Бъдете с нас и във