Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Брюксел иска върховна власт в правосъдието

По-малко от два месеца след като предложи създаването на европейска прокуратура, която да разследва измамите с еврофондовете, Брюксел излезе с нечуваната и немислима досега идея - да изземе върховните национални правомощия в сферата на правосъдието. В изложение пред Центъра за изследвания на европейската политика заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг представи проект за федерализация в сферата на правосъдието и човешките права, който дава на комисията правомощия да се намесва при криза с върховенството на закона. Казаното от Рединг звучи силно авангардно и разбива представите за суверенната роля и независимост на националните съдебни власти в правораздаването.


Покрай искането да се засили ролята на съюза в налагането на правила по спазването на човешките права, ресорният еврокомисар хвърли и бомбата: Европейската комисия да има и функции на висша съдебна инстанция, която да гарантира независимостта на съдилищата и фундаменталните права. Тази съдебна власт трябвало да се реализира от Еврокомисията, от мощен европейски правосъден министър и от европейските съдилища.


Очевидно проектът е в напреднала фаза, защото след първата бомба логично следва втора - за да може комисията да отхвърля решенията на националните правителства, трябва да се промени Договорът за Европейския съюз. Това трябва да даде на Еврокомисията възможността да внася искове по повод на нарушения на основните права от администрацията на държавите членки. Признавам, че това ще бъде една много голяма стъпка към федерализация. На САЩ им трябваха над 100 години, докато първите десет изменения започнаха да се прилагат в отделните щати, посочва Рединг.


Като първа стъпка към осъществяване на идеята ще се използва действащият Лисабонски договор, въз основа на който ще бъде създаде механизъм за издаване на официални предупреждения от Еврокомисията към националните правителства. Този механизъм ще включва подробен мониторинг и предоставяне на правомощия за комисията и за европейските съдилища да лишават страните от правото на глас или да налагат огромни глоби на правителствата. Тази решителна стъпка в европейската интеграция трябва да има широко отражение върху създаването на политически съюз по американски модел.


Всичко, казано от Вивиан Рединг няма как да не води до еднозначни изводи. Очевидно е, че се комбинират съществуващи механизми и заявката за наднационална четвърта съдебна инстанция не бива да се възприема буквално. Поне засега. Издаването на официални предупреждения към националните правителства и налагането на глоби се прилага на практика и сега - прави го пряко Еврокомисията чрез откриването на наказателни процедури, правят го в дейността си и съдилищата в Люксембург, и в Страсбург. Наднационален механизъм за ревизиране на влезли в сила актове на националните съдебни органи обаче няма и най-интересното е докъде смята да стигне Брюксел в тази насока. С излизането от кризата и с отслабването на евроскептицизма интеграционните проекти ще получат нов тласък - и то далеч по-мощен отпреди, тъй като именно липсата на достатъчна интеграция се сочи като основна слабост на съюза.


Вивиан Рединг посочи няколко примера, в които Европейският съюз е можел да се намеси: депортирането на циганите от Франция, нарушаването на независимостта на съдебната власт в Унгария и неотдавнашният арест на близък на журналист от в. Гардиън на основание на антитерористичното законодателство на Великобритания. Но това са и случаи, в които отделните страни няма лесно да допуснат намесата на Брюксел - засегнатите могат да се обърнат към съда за защита на човешките права в Страсбург, а ако става въпрос за защита на колективни права - към съда в Люксембург. Очевидно сега Европейската комисия търси по-пряк механизъм за въздействие срещу правителствата в цели сфери, за да се избегнат безкрайни процедури по отделни казуси.


В средата на юли Вивиан Рединг обяви официално, че Европейската комисия предлага създаването на Прокуратура на Европейския съюз, която да започне работа от 1 януари 2015 г., след одобрението на Европейския парламент. За разлика от сегашните предложения, тази структура е предвидена в Лисабонския договор и е предназначена да се бори с измамите със средства от евробюджета. Тя ще бъде оглавявана от европейски прокурор с четирима заместници. Те обаче ще работят чрез национални делегирани прокурори в съответните държави. Тогава Рединг също окачестви момента като исторически и даде съответните примери - най-честите случаи на измами с бюджета на Евросъюза са в областите на регионалното развитие и земеделието. А участващите в измамите държавни служители, които дават одобрение за определени проекти срещу подкупи, са много. Националните власти пък са бавни в разследването на подобни случаи - особено когато измамите са били извършени в повече от една държава заради разликата в правилата и от невъзможността да събират доказателства. При годишен размер на измамите за 500 млн. евро с осъдителни присъди завършват по-малко от половината такива разследвания.


Проектът за европрокуратурата е доста по-напреднал. Националните делегирани обвинители ще извършват разследване, включително и на местопрестъплението, ще повдигат обвинения пред националните съдилища, а десетчленна комисия на европрокуратурата ще решава кой съд да разглежда трансграничните случаи. Обиските и подслушванията ще бъдат предприемани единствено със санкцията на съд, а законно събраните от една държава доказателства ще бъдат достъпни за останалите прокуратури в Европейския съюз. Във връзка със създаването на новата структура е предвидено ограничаване на правомощията на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Тя ще продължи да извършва административни разследвания в областите, които не попадат в сферата на компетентност на европейския прокурор, както и на тежки нарушения или престъпления, извършени от служители на Евросъюза, които нямат обаче финансово отражение. ОЛАФ няма вече да извършва административни разследвания на измами или други престъпления, засягащи финансите, като при откриване на данни за такива ще предава данните възможно най-бързо на европейския прокурор.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


В очакване на официалния доклад на Европейската комисия, по повод на който у нас е и нейна мисия, вицепрезидентът Маргарита Попова критикува бездействието на кабинета в сферата на правосъдието. В интервю за български всекидневник бившата правосъден министър съсече вицепремиера Зинаида Златанова с оценката, че за съжаление нищо не се прави по съдебната реформа през последната година - година и половина. Според Попова стратегията за съдебна реформа била готова и хубаво написана, но нямало кой да я прилага. А промените и ясните за обществото ангажименти на правосъдието са в застой. Колкото и преувеличена да е вметката на Маргарита Попова, че съдебната реформа е в застой можи би защото я направих, бездействието, беззаконието и целенасочената защита на порочните практики в съдебната сфера са абсолютно безспорен факт. И най-вероятно ще го прочетем в края на годината, когато Брюксел ще опише черно на бяло напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред по механизма за сътрудничество и проверка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във