Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Броди призракът на СРС-то

Темата за специалните разузнавателни средства досущ като птицата Феникс възкръсва из пепелта, която остава, след като попрегори меракът на държавата да пребори организираната престъпност и корупцията. Обикновено тя разперва криле след скандали със записи като този за Мишо Бирата и чадъра, разпънат над него от премиера Бойко Борисов. Тогава фениксът дълго се ви над главите ни, но освен световъртеж не доведе до никакви последствия - нито за чадърджията, нито за хората, записали и изнесли секретната информация.


nbsp;


Въпросът за подслушването в държавата по традиция се подема наново, дойде ли време парламентарната подкомисия за контрол върху използването на специални разузнавателни средства да изнесе поредния си доклад. Тогава по традиция фениксът пошуми, пошуми, пък пъхне глава под крилото и заспи дълбок сън. Сладка дрямка обхваща и всички, които иначе с трепет са проследили краткия му полет. И когато се събудят отново, те шокирани научават, че докато са спали, някой е подслушвал дали не похъркват.


Догодина по същото време, ако сме живи и здрави, подкомисията за СРС пак ще изнесе данни за прилагането на специални разузнавателни прийоми през годината. Отсега можем да сме сигурни, че статистиката ще бъде скандална - увеличение на броя на приложените СРС, без видим резултат дали гръбнакът на организираната престъпност е пречупен.


Тазгодишният доклад предостави доста шокиращи числа, които говорят за тенденция към безразборна употреба на спецсредства. Според статистиката, представена от народните представители в комисията, през 2011 г. са приложени 13 624 СРС-та към 7881 души. В същото време са постановени едва 116 отказа за прилагане на специални разузнавателни средства. Шестстотин тридесет и девет пъти е бил отказан и достъпът до трафични данни по Закона за електронните съобщения. Там разрешенията обаче надхвърлят 58 хиляди.


Че подслушването става масова практика в работата на МВР и прокуратурата по време на управлението на ГЕРБ, е повече от очевидна тенденция. През 2008 г. са издадени 5988 разрешения за използване на СРС-та. През следващата година те са вече над 10 000, като според официалните данни на МВР около 3000 души са били поставени на контрол. През 2010 г. броят на спецсредствата вече е 15 494. Колко души реално са попаднали в бройката на подслушваните, един Господ знае. Депутатът от Атака и бивш председател на подкомисията за контрол на СРС-тата Явор Нотев разкри през април 2011 г., че само през 2010 г. МВР и прокуратурата са използвали СРС-та в разследването на над 200 000 души. Това означава, че през същата година службите са подслушвали, кажи-речи, половин България, тъй като всеки от контролираните обекти е разговорял с различни хора, чийто брой не е ясен.


Липсва обобщена информация как са завършили тези 200 000 досъдебни производства и какъв е бил ефектът от подслушването. Въпросът за необходимостта от разрешаването на тези подслушвания като начин да се навлезе в личната сфера на много граждани, включително и такива, които нямат никакво отношение към престъпна дейност, обаче остава.


Според доклада на подкомисията по СРС, изнесен миналата седмица, използването на специални разузнавателни средства от изключителен способ за разследване на престъпления се е превърнал в конвенционален инструмент. МВР не разполага с необходимата компетентност за събиране на доказателства по друг начин, е изводът на членовете на подкомисията. Според тях разследващите органи не използват спецсредствата в краен случай, а постоянно, което налага и промяна в закона, регламентиращ прослушването и проследяването. Правоохранителните и правоприлагащите органи не познават добре възможностите за събиране на информация и доказателства за извършена престъпна дейност и не разполагат с необходимата компетентност и професионална подготовка за събиране на годни доказателства с предвидените в НПК други методи и способи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпна дейност и преимуществено използват СРС като основен метод, пише в доклада.


Надежда, че нещата биха могли да се коригират, може би щеше да има, ако комисията беше достигнала до този извод за сефте. Ситуацията обаче явно се втвърдява, тъй като още от 2010 г. се чуват гласове срещу безконтролното подслушване. В края на 2010 г. по темата се изказа много остро главният прокурор Борис Велчев. В България се подслушва прекомерно, но ефективността от многобройните специални разузнавателни средства (СРС) е ниска, обяви в интервю обвинител 'b91. Според него честото прилагане на спецсредства не е достатъчно продуктивно и демобилизира състава на прокуратурата. Причината е, че вместо да се събират ефективни доказателства, се изчаква те да капнат от нечий подслушван телефон. Съмнявам се, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони, каза тогава Велчев.


Нещо повече, главният прокурор обеща до края на 2010 г. прокуратурата да състави регистър на всички СРС-та, използвани по досъдебни производства и списък на прокурорите, които най-много са назначавали подслушване.Това трябваше да изясни дали те са искали СРС в регламентираните според закона случаи, когато търсената информация не може да бъде събрана по друг начин и престъпната дейност не може да бъде доказана с други средства.


Този регистър трябваше да действа и през 2011 г., но си остана само едно пожелание. Добро намерение, което застла пътя на МВР към тоталното подслушване, беше и обещанието на МВР-шефа Цветан Цветанов да се направи публична информацията за ефективността на т.нар. веществени доказателства пред съда (ВДС). Още през 2010 г. вътрешният министър се зарече, че взима мерки за ВДС, изготвени на базата на информация, събрана чрез СРС-та. Ако говорим за минал период от време, процентът беше много малък и всъщност действително процентът на използваните специални разузнавателни средства, без обаче от тях да има някаква ефективност, беше около 10-12 процента. Днес говорим вече за около 34% ВДС-та, които се изготвят след прилагане на специални разузнавателни средства, което показва, че сме вдигнали чувствително ефективността и реално има резултат, обясни той през декември 2010 година. Какви мерки е предприел Цветанов не е ясно, но статистиката за 2011 г. е печална - от всичките 13 624 приложени спецсредства са изготвени 3557 ВДС, но едва 747 от тях са използвани пред съда.


Изводите на подкомисията за СРС в парламента на пръв поглед й градят реноме на реален контролен орган, пред когото МВР и прокуратурата стоят мирно. След последния доклад на комисията обаче червената депутатка Мая Манолова илюстрира работата й с афоризма Комисията си лае, СРС-та си вървят. Пример в подкрепа на тази горчива констатация е фактът, че още при първия си доклад през 2010 г. тя направи забележка на МВР за неправомерната употреба на СРС за разкриване на престъпления. В службите се концентрира огромно количество информация, която съдържа данни, несъотносими към непосредствената дейност в борбата срещу престъпността, а материалните носители, съдържащи информация от СРС, не се унищожават. Това превръща службите, които реализират СРС-тата, от оперативно-технически в чисто информационни, като по този начин се създават предпоставки за недобросъвестно използване на информация от служители, имащи достъп до нея, предупредиха комисарите.


Скандалът с изнесените в публичното пространство записи от подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов доказа това твърдение. Вместо обаче да се предприемат законодателни инициативи в тази посока, вътрешният министър Цветанов предложи служителите от Дирекция оперативно-технически операции (ДОТО), които подслушват, да бъдат поставени на контрол с видеонаблюдение, за да не изтича информация! Единствената бележка на комисарите, която управляващите от немай къде приеха във връзка със случая, бе да се прекрати практиката за слушане и придобиване на информация чрез т.нар. акаунт, широко използвана в ДАНС.


На третата година от управлението на ГЕРБ докладът на подкомисията за СРС отново подхрани с идеи - очаквано, впрочем най-вече от опозицията. Да се ограничи броят на заявителите, които може да искат използване на специални разузнавателни средства, да се осъществява по-строг съдебен контрол върху темите, с които се иска подслушване, да се подобри контролът върху събраната със СРС-та информация - това бяха предложенията на сини и червени депутати.


За законодателни инициативи обаче вече е късно. Пък и далеч по-удобно за управляващите е запазването на сегашното статукво с прилагането на СРС-тата. Едва ли Законът за СРС ще претърпи някакви корекции, гарантиращи, че тези прийоми вече няма да са масов способ за разследване. Контролът върху прилагането им пък ще си остане на същото дередже, дори и подкомисията да скъса веригата от лай. Идат избори, а залогът за спечелването на втори мандат за ГЕРБ е огромен. И на всички трябва да им стане ясно, че който не слуша, ще го слушат...


nbsp;


nbsp;


Миражът Агенция за подслушване пак се появи

Специалните разузнавателни средства (СРС) да бъдат извадени извън МВР - това беше едно от предложенията, чути след доклада на комисията. Изрече го депутатът от Синята коалиция Веселин Методиев. Идеята не е нова, извадиха я от чекмеджето след скандала Тановгейт, в който така и не стана ясно кой е подслушвал разговорите на митническия шеф с премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков и после подхвърли записите на медиите. Експерти по сигурността разкритикуваха разпиляността на структурите, които се занимават с прилагане на СРС. Те настояват за извеждането им от съответните ведомства и обединяването им в една национална агенция - Национална агенция за СРС. Аргументите бяха, че това ще доведе до премахване на дублиращите дейности, до сериозно намаляване на разходите, до рязко увеличаване на възможностите за контрол и до отпадане на зависимостите между прилагащата структура и подвластните на политическо влияние ръководства на МВР и ДАНС.


За Националната агенция за СРС имаше различни варианти - да е под шапката на Министерството на правосъдието, както в някои западноевропейски държави, да е към Министерството на финансите, подобно на специалните служби в САЩ, или да е независима агенция, чието ръководство подобно на други структури у нас се избира от Народното събрание. Главният прокурор Борис Велчев също видя смисъл в предложението да се извади СДОТО от структурата на МВР, но така или иначе идеята му не се доразви.


Изненадващо глас за това предложение даде тези дни заместник вътрешният министър Веселин Вучков. По време на второто обществено обсъждане на проектозаконите за националната сигурност, Националната служба за охрана (НСО), военното разузнаване и НРС, проведено в Академията на МВР, той обяви, че трябва да се мисли за окрупняване на службите, които подслушват. Според законопроектите Националната разузнавателна служба (НРС) може да използва специални разузнавателни средства (СРС). Такива правомощия имат вече МВР и ДАНС. Излишно е да има три служби, които технически прилагат и обработват спецсредства, заяви Вучков. Според него това може да се прави на едно място, а информацията да се изпраща на всички, които имат право и са поискали прилагане на СРС. Той разкритикува проектозакона, разработен от Съвета за сигурност към Министерския съвет (МС), според който бъдещата Държавна агенция за разузнаване (ДАР) ще може да разполага със собствен кадрови и технически капацитет за проследяване, издирване и подслушване подобно на МВР и ДАНС. Вучков бе категоричен, че използването на СРС-та трябва да бъде подложено на много по-строг контрол, вместо да се увеличават службите, които ги възпроизвеждат.


Санкционирано от премиера Бойко Борисов и МВР-шефа Цветан Цветанов или не, предложението на Вучков е доста екзотично на фона на приближаващите избори. Очевидно за реализацията на идеята няма никакво време. Ето защо то по-скоро е кьорфишек, който ще даде хляб за размисъл на всички реализирани и недотам осъществени експерти по сигурността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във