Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Броим 27 000 евро на убиец на Луканов

Държавата плаща поредната солена сума за нарушени права по дела в Страсбург

Делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов преди повече от шестнадесет години приключи и се забрави, но държавата (и по-точно данъкоплатецът) все още плаща за калпавата работа на МВР и на прокуратурата както по този, така и по други казуси. Последната (засега) порция обезщетения (59 885 евро и 320 лв.) са платени тази седмица, когато правителството приведе в изпълнение решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по поредните пет дела на граждани срещу държавата.


Най-известният между тези случаи е на сочения като един от съучастниците в убийството на бившия премиер - Юрий Ленев. ЕСПЧ е присъдило обезщетение от 27 000 евро за неимуществени вреди и 4 000 евро за разходи и разноски за Ленев, защото е бил малтретиран от полицията, докато е бил задържан преди години.


В материалите по делото се припомнят някои вече забравени моменти от дългото разследване на покушението срещу бившия държавник. Юрий Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. и е прехвърлен с микробус с качулка на главата до Копривщица. Изтезанията срещу него започнали още по пътя и продължили във вила на МВР в града, станала известна в медийните публикации от онова време като Къщата на ужасите. Там Ленев е бил разпитван от тогавашен началник на отдел Тежки престъпления срещу личността в Националната полиция полк. Ботьо Ботев за евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на 2 октомври 1996 година. При задържането на заподозрения в Къщата на ужасите спрямо него са били използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено законно разрешение. След разпита в Копривщица Ленев е бил отведен обратно в София, където следователят Богдан Карайотов (вече покойник) му е предявил обвинение, и той е задържан в ареста на Националната следствена служба.


Същия ден Ленев е прегледан от лекар на службата, който установява множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и на втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак. Съпругата и майката на задържания получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно и са ужасени от гледката на все още личащите по тялото му следи от малтретирането. По-късно е направен и втори преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията. В резултат на изтезанията обаче Ленев прави самопризнания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор.


През 2007 г. той, както и другите подсъдими, беше оправдан. Съдът отказа да зачете техните показания, приемайки, че са извлечени в нарушение на закона. Срещу част от полицейските служители, отговорни за изтезанията, бяха повдигнати обвинения за причиняване на лека телесна повреда. Но през октомври 2006 г. всички те пък бяха оправдани от Софийския военен съд, който приел, че силата е използвана законно, за да се преодолее съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. е потвърдена с окончателно решение от Военноапелативния съд.


В крайна сметка съдът в Страсбург приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отношение и наказание. В оценката си на характера на малтретирането като изтезание ЕСПЧ обръща особено внимание на действията на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са мачкали пръстите му. А според магистратите в Страсбург малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и той да бъде принуден да направи самопризнание.


И в друг от тези пет случая - по жалбата на М. Н. срещу България,единодушното решение на ЕСПЧ е, че е нарушена забраната за изтезания и на правото на зачитане на личния и семейния живот. Историята датира от далечната 1994 г., когато 14-годишното (по онова време) момиче е изнасилено. Детето подава жалба в полицията, като посочва имената на трима от насилниците. На следващия ден е изготвен медицински доклад и са повдигнати обвинения на тримата, а те се признават за виновни и идентифицират четвъртия участник в изнасилването. В продължение на цели десет години - до 2004 г., не са предприети никакви процесуално-следствени действия. Едва през октомври 2004 г. обвиняемите са разпитани отново, но те оттеглят показанията си и отричат вината си. През април 2006 г. производството е частично прекратено по отношение на двама от нападателите на основание десетгодишния давностен срок. Единият от изнасилвачите е осъден, а срещу четвъртия не е повдигнато обвинение. Според магистратите в Страсбург пасивността на разследващите органи за период от десет години е била в полза на двама от предполагаемите извършители, а липсата на необходимите следствени действия компрометират ефективността на наказателното разследване. На жалбоподателката М.Н. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро и 2000 евро за разходи и разноски по делото.


По жалбата на бразилката Ивана Мейрелес също е установено нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот. Чужденката живеела с българин, от когото родила дете. Тя твърди, че е била подложена на физическо и психическо насилие от нейния партньор и от неговото семейство от началото на връзката им. В изпълнение на съдебно решение, основано на декларация на партньора й, който от своя страна я обвинил в домашно насилие над него и детето, тя е изгонена от квартирата, в която живеели заедно. Мейрелес твърди, че българските власти са нарушили правото й на зачитане на личния и семейния живот, тъй като молбата й за временни мерки, позволяващи й да посещава детето, не е разгледана незабавно и не са взети мерки срещу бащата, попречил й да упражни правото си да вижда детето. Държавата сега плаща на бразилката 1500 евро за неимуществени вреди и 2 500 евро за направените разходи по делото.


Жалбоподателите по последното дело - Павел Пашов, Елена Лазова и Константин Николов, повдигат оплакване за неефективно разследване относно твърдението им, че са били бити с палки от полицията през януари 1997 г., когато митинг пред сградата на парламента прерасна в безредици. Интересното в случая е, че на битите от полицията българският съд им присъдил обезщетение, но тримата още не били получили парите. Освен това делото е продължило повече от 13 години, без случаят да е особено сложен. Сега им е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 2000 евро на всеки от тримата и общо 800 евро за разходи и разноски.


Правителството одобри също приятелски споразумения и едностранни декларации по четири жалби срещу България пред Европейския съд по правата на човека. В тези случаи България признава допуснатите слабости и приема да заплати на жалбоподателите предложените от ЕСПЧ суми за претърпените неимуществени вреди и направени разходи и разноски и с това да сложи край на делата. (Едностранна декларация се прави, когато ЕСПЧ е предложил на страните да приключат делото с приятелско споразумение, посочил е сумата за обезщетение, но жалбоподателят е отхвърлил предложението. Тя слага край на делото и със заплащане на обезщетението случаят се закрива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във