Параграф22 Weekly

Тодор Коларов, бивш председател на комисията по конфискация

България е парий в сферата на правосъдието

Тодор Коларов оглавяваше Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от април 2011-а до февруари 2012 година. След ерата Кушлев назначението му породи положителни отзиви от Европейската комисия, които намериха отражение в предишния й летен доклад. Опитите на Коларов да ограничи разхищенията и шуробаджанащината в специализирания орган обаче удариха на камък, а управляващите в крайна сметка го лишиха от политическа подкрепа. Вече два месеца комисията по конфискация е без председател, съдилищата не приемат исканията й заради липсата на задължителния председателски подпис, а членовете й се крият от медиите, тъй като си позволиха екстри като по Кушлево време.


nbsp;


Г-н Коларов, предстои Народното събрание да разгледа годишния доклад на комисията за 2011 г. - в по-голямата част от този период вие бяхте неин председател. Знаете ли какво са отчели бившите ви колеги?

- Не съм запознат с окончателния вариант на доклада, но бях дал указания той да е в нова форма - на т. нар. SWOT-анализ. Тази абревиатура означава: силни страни, слаби страни, възможности, заплахи. Предишният доклад бе критикуван, защото не е аналитичен. Това, което чувам сега, е, че за пореден път в Народното събрание е представен доклад, който не дава ясна представа за случващото се в комисията. Традиционно се дава статистика за спечелените дела на базата на цената на иска, а не на присъденото от съда. Затова указанията ми бяха спечеленото от комисията да се отчита на базата на оценката на съда. Доколкото знам, сегашният доклад (б. а. за 2011 г.) отчита спечелени дела за имущество на стойност 9 300 000 лв., а се твърди, че за 2012 г. комисията вече е спечелила дела за 5 500 000 лева. При некоректна статистика или при стъкмистика как да се направи коректен анализ накъде вървим?!


Да разбирам, че според вас нещо е натъкмено?

- Разбрах, че на формално основание няколко дела, частично или напълно спечелени още през 2011 г., са били преляти към 2012 година. Фрапиращ е случаят с дело, приключило с окончателно решение и дори с издаден изпълнителен лист, но по него е поискана отмяна по извънредните способи в ГПК. Това е на практика жалба, която може да бъде подадена винаги - в случая лицето твърдеше, че адвокатът му не го е представлявал добре. При това жалбата е отхвърлена. Каква е логиката да прехвърляш спечелената по това дело сума към 2012 година?! А става въпрос за повече от 2 000 000 лв., които би трябвало да бъдат отчетени за 2011 година. Тогава общата стойност на спечелените дела миналата година става над 11 000 000 лв., а тази за изминалите месеци на 2012 г. - малко над 3 000 000 лева.


Изкривяването е значително.

- Подозирам, че ръководството на комисията е притеснено от забавените темпове в последните два месеца. Никой от членовете й не е коментирал още информацията в медиите за проблемни дела заради съмнения за липса на представителна власт, каквато по закон има само председателят. В края на 2011 г. поисках от всички териториални директори да дадат своите песимистични прогнози за 2012 г., за да пресметнем кое е най-лошото, което може да се получи. Сумарно очакванията бяха в най-лошия случай комисията да спечели дела за повече от 20 000 000 лева.


Като бивш колега на тези хора какво е обяснението ви за упоритото им нежелание да се появят публично?

- Докато бях председател, не е имало случай, в който да не съм предоставил информация. След напускането ми медиите се оплакват от обратното. Нужен е ясен механизъм за подбор на хората на висши държавни длъжности, който да изключва анонимността. Ако срещнете на улицата когото и да е от членовете на комисията, няма да го познаете. Анонимността е най-прекият път към размиване на отговорността. Иначе имаме ефекта на доминото - когато едни хора са назначени непрозрачно, те репликират процесите по тяхното назначаване.


Наистина ли с приемането на нов устройствен правилник дейността на комисията е допълнително разстроена?

- Той засяга служители с важна роля в комисията. Закриването на дирекцията Информационни фондове се отразява на изграждането на информационната система, на електронните връзки с други системи. По същия начин е закрит и Инспекторатът, установил нередности в някои териториални звена. Всичко това е удар по морала и мотивацията на служителите. Посланието е: Никога в бъдеще не вярвайте на някого, който иска да направи реформа, защото системата е такава, че в един момент ще бъдете наказани за това! Става така, че никое добро и професионално изпълнение не остава... ненаказано.


Когато поех комисията, всички си тръгваха в 17.30 часа. Но млади хора са - повярваха, че нещо може да се промени. И започнаха да идват на работа в събота и в неделя, когато се налага, без да го изисквам от тях.


Каква е логиката устройственият правилник да бъде приет дни преди новия закон за отнемане на имущество? Такава драма не е имало с никой законопроект досега?

- Последната твърда заявка беше той да бъде гласуван окончателно в рамките на един месец. Оттогава изминаха два месеца, а той все още не е в пленарната зала. Междувременно делата за конфискация се бавят заради липса на председател. Всяко загубено дело е основание да се търси отговорност от държавата, а ще плащат данъкоплатците. Отделно всяко отхвърляне на обезпечителна мярка дава възможност за отчуждаване на имущества. Абсолютно ненужно и вредно е да се отлага избирането на председател дори ако мотивът е с новия закон да бъде подменен целият състав на комисията. А на онези, които твърдят, че комисията може да работи и без председател, бих казал: Щом е така, съкратете състава й - да има трима членове.


Да вземем и случая, който посочих като мотив за оставката си. На заседание на комисията на 22 февруари присъства външно лице - инспектор от Инспектората на Министерския съвет. Изрично заявих, че това е незаконно, но останалите членове на комисията не реагираха, заседанието се проведе. Ще бъде интересно, какво ще стане, когато адвокатите на проверяваните лица посочат в съда, че в този случай са нарушени поне два закона - този, по който комисията работи, и Законът за защита на класифицираната информация. Става дума за абсолютно недопустимо процесуално нарушение, което опорочава взетите на това заседание решения. Обстоятелството, че членовете на комисията не се съобразиха с моето предупреждение, означава, че те не са способни да отстояват независимостта й.


Оставката ви беше приета толкова бързо, че явно управляващите само това са чакали. Наясно ли сте кои са хората, които ще се възползват от това?

- Оставката ми беше плод на добре обмислено решение. Чрез нея казах, че България не води ефективно противодействие на тежката организирана престъпност и с корупцията по високите етажи на властта. В последните два месеца има няколко фрапиращи убийства. Когато взривиш прецизно автомобил на кръстовище в голям български град посред бял ден (убийството на бившия борец и бизнесмен Йордан Харасимов във Варна - б. р.)и няма други пострадали, явно става въпрос за работа на професионалисти. Не може на фона на такава серия - убийство на обвиняем от Наглите, обир на инкасо посред бял ден и т. н., да твърдиш, че става дума за битова престъпност. Или че убийствата ставали заради жени, както каза един виден полицейски шеф. Не можеш да се справиш с един проблем, ако не признаеш, че го има.


Да се върнем на внесения от управляващите законопроект. Докъде ще доведе премятането му като горещ картоф?

- Първо, за мен е странно, че парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е водеща по законопроекта. Това е сложен юридически инструмент и водеща трябва да е Комисията по правни въпроси. Не може разглеждането му да става на закрито заседание с аргумента, че е противоречив и по него няма съгласие. Всяко нещо, правено при закрити врата, буди подозрения. Българската общественост трябва да е запозната със закона и да е убедена в необходимостта от въвеждането му. Такъв закон не може да се прилага ефективно без обществена подкрепа. Колегите от всички държави, прилагащи такова законодателство - Великобритания, Франция, Италия, Ирландия и много други страни, са категорични, че имат пълната подкрепа на обществеността. А у нас се полагат усилия да няма такава подкрепа.


И все пак гласуваният на това закрито заседание последен засега вариант изглежда по-силен от приетия на първо четене в пленарната зала.

- Дори и това обаче поражда у мен въпроси. Да вземем повторното включване на административните нарушения като основание за проверка на имуществото. Принципно споделям това и съм го заявявал винаги. Но що за законодателна процедура следваме, след като това повторно включване ни връща на законопроекта, отхвърлен миналото лято. Върнаха и периода на проверка на имуществото назад в годините - 15 години, след като предлагаха да е 10 и дори 5 години. Между две четения на уж нов законопроект вкарваме нещо, което преди по-малко от година сме отхвърлили на второ четене. Каква е логиката на всичко това? Знаем ли ние къде отиваме и каква е нашата цел, или се движим като лодка без весла? Защо отхвърляме една концепция, а после я вкарваме през задния вход? От една страна, премиерът твърди, че ще си подаде оставката, ако законът не бъде приет, от друга, кабинетът не се ангажира, а вносители са група депутати. Този законопроект трябваше да бъде подготвен и представен от Министерството на правосъдието, а Министерският съвет да го внесе и да застане с цялата си тежест зад него.


Вие също дадохте препоръки, очаквате ли да се съобразят с тях?

- Няма как да коментирам нещо, което се променя непрекъснато и което не съм видял черно на бяло. В текста, приет на първо четене, имаше много отворени въпроси, които трябва да бъдат изчистени - за имуществото на трети лица, особено инвестираното в юридически лица, за трансформирането на дружествен в ликвидационен дял, за доказателствената тежест и т. н. Въвеждането на втори праг (б.а. наред с прага на несъответствие от 250 000 лв. между притежавано имущество и законни доходи се предлага и праг от 150 000 лв. за облага от извършено административно нарушение) e смущаващо. В отхвърления законопроект също имаше праг от 150 000 лв. за облага от административно нарушение, но прагът за престъпление беше по-малък от него - около 100 000 лева. В това има логика, докато обратното може да индуцира престъпност.


Вярно ли е, че в комисията отново се леят екстри?

- Четох в медиите, че сега комисията пестяла от бензин, за да може да работи по делата. Тя е много добре обезпечена материално, а миналата година получи над 1 000 000 лв. допълнително. Когато я поех, дупката в бюджета й беше около 500 000 лв., а завършихме 2011 г. без никакви задължения. Освен това инвестирахме в техника, изплатихме всички претенции по изпълнителни листове, организирахме домакинството на годишната среща на КАРИН (международната мрежа от експерти по гражданска конфискация - б. р.)и останаха средства за допълнително материално стимулиране на част от служителите в размер до една заплата. За тази година комисията също има достатъчно средства, но не инвестира в капиталови разходи в основни направления.


За какво харчат тогава?

- Можете да попитате дали през март е издадена заповед, с която спрените от мен автомобили Пежо 607 са пуснати отново в движение и е определено кой от тях кого от ръководството да обслужва (по информация на Параграф 22 такава заповед има, но след публикации в пресата е отменена - б. р.). Също и дали съществуващите договори с мобилни оператори са прекратени поради отпаднала нужда, след което е сключен преференциален договор с друг оператор без обществена поръчка. Става въпрос за 170 телефона. И друго - нека си покажат фишовете от заплатите. Не казват колко получават, но и не отричат казаното от мен - че взимат по 5000 лв. заплата Парламентът е определил за член на комисията тя да е в размер на 85% от тази на председателя, което прави под 3000 лева. Работодатели на тези хора са Народното събрание и президентът, те носят отговорност за това, което се случва в комисията. Очевидно политическата подкрепа не е за мен, а за онези, които са още в нея. Аз обаче смятам, че тези хора не работят добре и трябва да бъдат сменени всички. Оценката за тяхната работа е в доклада на Европейската комисия от 2011 година - резултатите им са скромни, не се изпълняват редица препоръки. А оценката за моята работа е в доклада от февруари тази година - въведени реформи и значителни резултати.


Какво да очакваме в юлския доклад, след като европейските и американският посланици останаха разочаровани, че не се приема ефективен закон?

- В момента България е парий в семейството на ЕС в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Февруарският доклад беше изцяло негативен. Единственото хубаво нещо в него беше добрата оценка за председателя на комисията по конфискация, а броени дни след това той си подава оставката, казва, че нещата не вървят добре и че не иска да бъде част от този процес. Без оглед на личността ми това беше разочароващо за много хора и не е добре за страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във