Параграф22 Weekly

§22 Анализи

България на мушката с нов евромеханизъм за правосъдие

След пълния провал на Механизма за сътрудничество и проверка, с който Европейската комисия опитваше да спре беззаконието в България, Брюксел въвежда нова процедура за мониторинг на правосъдието, писана сякаш като за нас. Доразвива се уредбата за провеждане на наказателна процедура срещу страни членки, в които има системните заплахи за налагане на върховенството на закона. Новата регламентация набляга на ранното предупреждение и на превенцията, но при липса на резултати предвижда да се задейства и процедурата по чл.7 от Договора за Европейския съюз, чиято крайна мярка е отнемане правото на глас на държава, която "сериозно и трайно" нарушава ценностите на общността.


Главният аргумент на Еврокомисията е, че е необходим общностен подход, при който новият инструмент за гарантиране на върховенството на закона ще се прилага при еднакви критерии спрямо всички държави членки. Критериите за върховенството на закона ще се основават на принципите, установени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Новият механизъм ще бъде задействан, когато съществува постоянен срив, засягащ целостта, стабилността и доброто действие на институциите в отделните държави. Но не и по повод на отделни случаи на нарушаване на основните права или на съдебни грешки. За жалост действителността у нас силно се покрива с тези хипотези - сривът на законността е постоянен и дълготраен, а институциите прикриват и произвеждат беззаконие.


Новият механизъм ще се включи в три етапа. Първо Еврокомисията ще събира и ще проучва цялата необходима информация и ще преценява дали има ясни признаци за постоянна заплаха за върховенството на закона в дадена страна. При наличие на такава заплаха ще започва диалог с управлението на съответната държава, в рамките на който ще й бъдат отправени предупреждение и съответните забележки. Вторият етап предвижда изготвянето на препоръка, ако проблемът не е решен по задоволителен начин - в срока, даден на националните власти да решат проблемите. На третия етап комисията ще наблюдава предприетите действия по препоръката и ако те не са задоволителни, ще бъде задействан чл.7 от Лисабонския договор.


Новата уредба вероятно ще насърчи българските власти да поискат по-смело прекратяването на действащия мониторингов механизъм с аргумента, че при нейната строгост той става излишен. Това изглежда логично, но ако се случи, победата ще е пирова. Ако сегашният мониторинг, изразяващ се в периодично писане на доклади, не предвижда санкции, новият механизъм очевидно съдържа решителност Брюксел да действа по-твърдо срещу страни членки, в който наличието на правов ред е повече конституционна норма, отколкото реалност.


Междувременно Европейският парламент прие на първо четене нови правила в директивата за борба с прането на пари. Те задължават държавите в съюза да създадат публични регистри с имената на крайните собственици на дружества, фондации, холдинги и тръстове. Законопроектът изисква от банките, от финансовите институции, от одиторите, адвокатите, счетоводителите, данъчните консултанти, от агентите по недвижими имоти и от казината да бъдат по-бдителни за подозрителни транзакции на техните клиенти. Страните ще могат да преценяват дали освен казината да включат в обхвата на правилата и други хазартни услуги с ниска степен на обществена опасност.


Евродепутатите внесоха промени и в регламента за трансграничното проследяване на лица и активи. Към "политически значимите лица", при които рискът от корупция е по-висок, те добавиха "местните политически значими лица" - държавни глави, премиери, министри, върховните съдии и членовете на националните парламенти. При висок риск от корупция финансовите им операции ще бъдат проверявани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във