Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бумеранг от пачки към Темида

Коледните бонуси, с които щедро се възнаградиха държавните чиновници, сега дават основание на магистратите и на съдебните служители и те да си поискат увеличение на годишните заплати. Така капанът, зареден по времето на финансовия министър Симеон Дянков, сега застрашава бюджета.


Само да припомним, че преди няколко години Дянков влезе в публична битка с магистратите и отказа да им даде традиционните коледни бонуси, оправдавайки се с кризата. Решението му бе възприето от обществото с одобрение, тъй като заплатите на магистратите у нас не се смятат за ниски. А имат и други бонуси: например не си плащат сами осигуровките, а освен това получават и по 20 заплати накуп - екстри, непознати за работещите в частния сектор. Както се оказа впоследствие обаче, финансовият гений на ГЕРБ не е бил особено принципен: той посегна на коледните бонуси само в съдебната власт, докато в същото време в почти всички други структури от бюджетната сфера чиновниците щедро се възнаграждаваха предколедно с тлъсти пачки.


След изборите "новата власт" развърза кесията и взе да раздава пари, включително и в държавния сектор. А сред най-нетърпеливите да си вдигнат заплатите се подредиха и самите депутати: въпреки бурното обществено мрънкане и сринатия авторитет на Народното събрание те не се отказаха от увеличените си надници. Но подобна екстра за магистратите пак не бе предвидена.


Точно този "двоен аршин" и скокът на бюджетните заплати обаче се оказа козът, с който Висшият съдебен съвет (ВСС) сега иска увеличение на заплатите в съдебната система - както за магистратите, така и за служителите. В Закона за съдебната власт е изрично записано, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя върху средната заплата в бюджетната сфера, умножена по две. Според анализите на ВСС средната заплата за чиновниците за четвъртото тримесечие на 2013 г., в която влизат и коледните бонуси, възлиза на 860 лв. на човек. А средните възнаграждения в съдебната власт - за магистрати и служители за същия период, е била 1546 лева. Няма нужда да се ползва калкулатор, за да се види, че има изоставане от мярката в закона, което пък даде основание на Висшия съдебен съвет (ВСС) да поиска осъвременяване на заплатите в съдебната власт. Под заплахата, че ако не бъде приет проектът за увеличение на заплатите в съдебната система, може да се стигне до образуване на административни дела срещу ВСС от "заинтересовани лица".


Висшият съвет цака правителството за нова бюджетна субсидия в размер на 25 389 000 лева. Проектът за постановление, с което се отпускат тези пари, бе внесен в първия работен ден след Великден за разглеждане в Министерския съвет. Внесе го министър Зинаида Златанова, въпреки че изрази недоволство, че се искат още пари. Оттук нататък следват пазарлъците.


Дали средна заплата от 1500-1700 лв. е малка за страна като България? Всеки ще го преценява от собствената си камбанария. Факт е обаче, че тази сума, която се сочи като "средна" за съдебната власт, е като в онзи виц със статистическото свинско със зеле: един яде само зеле, а друг - само свинското.


Всъщност това не са заплатите на съдиите и прокурорите. Толкова е заплатата само на начинаещ магистрат, който тепърва ще се учи на занаята си. Колкото повече расте стажът, толкова повече му се качва и надницата, и на практика стига докъм 4-5 бона месечно. На практика висшите магистрати - съдии, прокурори и следователи, получават средно по 28 000 евро годишно - поне така пише в доклада, с който ВСС иска увеличаване и на тези възнаграждения.


Само че да се плаче за още пари при заплата от 28 000 евро годишно, и то на фона на нивата на възнагражденията у нас, е малко неудобно. Затова и се прибягва до "усредняване" - като при свинското със зеле - магистратските заплати се събират с тези на деловодителките и машинописките, за да изглеждат по-приемливи за данъкоплатеца.


Болката на нашите магистрати обаче е друга. Те се оплакват, че заплащането на труда им е най-ниското в Европа и пак прибягват до статистиката: дори младшите съдии в ЕС взимат средно 45 578 евро годишно, а върховните стигат и до 197 000 евро, а в прокуратурите равнищата са почти идентични. Само че у нас това просто няма как да стане. Обяснението е чисто икономическо: парите за бюджетната сфера са толкова, колкото се съберат от реалната икономика. А у нас тя е на изкуствено дишане вече пета година заради кризата и рецесията, която я последва. В условията на валутен борд се харчи само толкова, колкото се изкара - другото означава да се печатат хартии без стойност, а това ни е забранено. Пък и никой, който е преживял зимата на 1996-1997 г., не би искал да си спомня за тази възможност.


Освен това вдигнат ли се заплатите на магистратите, съвсем резонно ще последват искания за повишения от лекари, от медицински сестри, от учителки, от полицаи и каквито се сетите още бюджетни служители. Точно този горещ картоф сега лежи на бюрото на премиера Орешарски. Почти на 99% е сигурно, че пари за повишение на заплатите в съдебната власт ще се намерят, макар и най-вероятно в по-малък размер от исканите 25 милиона. Въпросът е по-скоро в това кой ще е следващият след магистратите, който проплаче за още бюджетни пари. А да не забравяме и пенсионерите, които вече си стягат празните тенджери за поредните протести.


Всъщност проблемът не е в това, че магистратите ще получат увеличение на заплатите, а че средствата ще се налеят в една каца без дъно. И няма да донесат нищо полезно за държавата. Няма как да е другояче обаче, след като никой не прави сметка как се харчат тези държавни пари и не пита защо се дават поравно, на калпак, без никаква връзка с това кой и как работи.


Държавата предвиди за разходите на съдилищата през 2014 г. около 294 млн. лева. Бюджетът на Темида не е намаляван, дори напротив - по-голям е с около 30 млн. от този за 2013 година. Отделно съдебната система си докарва и по още 140 млн. лв. от собствени приходи - главно от съдебни такси. Така че пари има. Въпросът е как те се разпределят.


За 2013 г. държавата е разполагала с над 2000 съдии и с още толкова прокурори, а заедно със служителите от деловодствата, със съдиите по вписванията и с персонала на другите служби бройката на щатните в съдебната власт надхвърля 14 000 души. Освен това, както "Параграф 22" вече написа, България е на 4-о място в Европа по брой на съдиите на глава от населението: имаме по 31 съдии на 100 000 души, докато средната норма за ЕС е 19 магистрати. И не само съдиите са ни множко: по броя на прокурорите също сме сред призьорите в света, а за следователите е по-добре да не говорим. За да не се сети някой да попита и колко дела са решили годишно срещу тези си магистратски заплати.


Дали действително са нужни толкова магистрати обаче никой не може да каже. Защото не е създаден критерий, по който да се прецени това. Но пък поредното увеличение на заплатите, по стар комунистически тертип, отново ще обхване всички - те ще бъдат вдигнати средно с по 6.73%, без значение кой колко е заслужил.


Точно в това всъщност е проблемът, който боде очите на данъкоплатците. Защото ако в съдебната власт работеха само оправни, вещи и заслужили магистрати, всички щяхме да живеем щастливо в държавата си. Без всячески да търсим начин да се спасим завинаги от нея...

Facebook logo
Бъдете с нас и във