Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Буреносни облаци над НСО и НРС

Депресията е характерно състояние, в което изпадат мнозина люде след края на лятото и безметежните ваканционни дни. Тази година със сигурност есента ще потисне и шефа на Националната служба за охрана ген. Тодор Коджейков, за чиято смяна през новия политически сезон червените заговориха още в разгара на морскосиния август.


Шефът на парламентарната Комисия по отбрана Янко Янков пръв обяви предстоящия есенен катаклизъм за Коджейков, като каза, че ще настоява Народното събрание да избира шефовете на Националната разузнавателна служба и НСО. Както е известно, в момента тях ги назначава президентът. Червеният Янков обаче се мотивира с факта, че България е парламентарна република и подобна промяна в регламента би била логична. Изказването му даде основание на мнозина депутати от БСП и ДПС да прогнозират скупчване на буреносни облаци над главата на ген. Коджейков. Очевидно кариерата му от самото й начало е трън в очите им, тъй като дълги години Коджейков беше бодигард на бившия кмет и експремиер Бойко Борисов и израстването му следваше възхода на Борисов по държавната стълбица.


Всъщност бодигард №1 е подготвен за приближаващата буря още от 23 юли тази година след инцидента с прословутия бял автобус, с който се опитаха да изведат от сградата на парламента блокираните там от протестите депутати. Ден-два след инцидента вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев заяви, че протестиращите са разполагали с вътрешна информация за плана за евакуация на народните представители. Това беше деликатен намек към НСО и ген. Коджейков, че най-вероятно въпросната информация е изтекла от службата.


Явно Янко Янков застъпва позиция, която се радва на одобрение сред повечето депутати и активисти на БСП, а и сред членовете на кабинета. Навръх честванията на Шипка по повод 136 години от епичните боеве председателят на НС Михаил Миков недвусмислено заяви, че след прехвърлянето на ГДБОП към ДАНС преструктурирането на службите за сигурност ще продължи с НСО и НРС. Той обаче не пожела да коментира евентуалната смяна на сегашния шеф на НСО Тодор Коджейков.


Свалянето на генерала от върха в спецслужбата може и да е мълва, но на нея се хвана и президентът Росен Плевнелиев, който в понеделник (2 септември) се изказа против бързите решения на управляващите за реконструкции в сектор Сигурност. Той определи като своя грешка поправките в Закона за ДАНС, които допусна и чрез които президентът беше отрязан за последна дума при назначаването на председател на агенцията. Плевнелиев не наложи вето и така сведе глава пред промените, ограничаващи ролята му. До този момент шефът на ДАНС биваше назначаван с президентски указ по предложение на правителството. Но Плевнелиев прие мълчаливо агент №1 вече да се избира от Народното събрание по предложение на правителството.


Тази седмица обаче президентът побърза да се изкаже против такива промени и в законите за НСО и НРС, въпреки че тези проекти не фигурират в дневния ред на първата работна седмица на парламента след ваканцията.


Сега вече сме с ново правителство, с нов парламент, но всички участници днес, включително и управляващите, са същите, които стояха на масата в КСНС през 2012 г. и постигнаха консенсуса. Моята голяма молба към тях е да се върнат заедно всички към това, което договорихме през 2012 г., защото то е смислено, заяви Плевнелиев. Да припомним, че тогава ГЕРБ, БСП, Атака, ДПС и Синята коалиция се договориха на Консултативния съвет по сигурността при президента за приемането на пакет от закони, регламентиращи сектор Сигурност, включително и НСО и Националната разузнавателна служба. Пакетът, който включваше общ устройствен закон за националната сигурност и отделни нормативни документи за НРС, НСО и военното разузнаване, предвиждаше НРС да премине на подчинение на изпълнителната власт, а НСО да остане под наблюдението на президентството.


В разгара на протестната вълна, която президентът Росен Плевнелиев подкрепи, ДПС и БСП се заканиха да направят необходимото, за да му бъде отнето правото да назначава шефовете на НСО и НРС, а държавните охранители да минат под шапката на правителството. Президентът обаче заяви тази седмица, че няма да позволи да му бъдат отнети тези правомощия, както се случи с поправките в Закона за ДАНС.


А промени в законовата база на двете служби ще има. Досега НСО работи без закон, дейността й се регулира само от правилник. А новият проектозакон за НРС мина само на първо четене на 25 януари тази година, след което НРС вече се нарича Държавна агенция Разузнаване и е на пряко подчинение на Министерския съвет. Законът въведе и доста странната фигура на инспектор в ДАР, който по идея трябва да е на пряко подчинение на председателя на ДАР. Но ще го назначават по предложение на премиера и в случай на нужда ще докладва направо на него. Иначе председателят на агенцията ще се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок от пет години.


Не трябва да се пропуска фактът, че когато се обсъждаше проектът на закона за НРС миналата година, и.д. шефът на НРС - тогава бригаден генерал Драгомир Димитров, се срещна с членовете на подкомисията на НС за парламентарен контрол на дейността на НРС и НСО, за да обсъди новия закон и да направи предложения, които да залегнат в проекта. Тогава Димитров предложи да се реализира намерението за пряка подчиненост на ДАР на Министерския съвет. Същевременно обаче разузнавач №1 поиска да се запази правомощието на президента да участва в назначаването на ръководителя на ДАР и на неговия заместник.


Очевидно позицията му от 2012 г. не съвпада с новите идеи на БСП, която държи да се преформулира като цяло дейността на сектора Сигурност и подчинеността на НСО и НРС. От казаното досега по този въпрос става ясно, че новият акцент в позицията на социалистите е нито президентът, нито министър-председателят да имат доминиращи функции в ръководството на службите. Това ще стане, като се вменят по-широки правомощия на Съвета по сигурността към Министерския съвет, заяви червеният депутат Янко Янков. За дефинираната по този начин равноотдалеченост на службите от президента и от премиера народът е рекъл не по врат, а по шия. Остава да видим дали идеите на БСП и ДПС напълно да се скъса оскъдната възможност президентът да контролира службите ще се реализират. Що се отнася до ген. Димитров - позицията му от 2012 г. на радетел за запазване на президентската роля в назначаването на шефа на НРС все още се помни. Което обещава скупчване на тъмни есенни облаци и над неговата глава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във