Параграф22 Weekly

§22 Анализи

БЪРКАШ СЕ ЗА 5000 ЛЕВА, АКО ПСУВАШ В БУРГАС

Мъжки псувни и женски клетви дърво не изсушават, казва пословицата. И докато алтъни, долари, евро и имоти не успя да натрупа през годините, българинът продължава да развива своя скрит говор, от който ушите издайнически почервеняват.
В Бургас обаче занапред псувните и циничните ругатни ще се наказват с глоба до 5000 лева. Това предвижда изменение на Наредбата за обществен ред и сигурност, предложено от кмета на града Димитър Николов. Предложението веднъж вече влезе за обсъждане на заседание на местния парламент в черноморския град, но впоследствие бе отложено за по-късно гласуване. Според запознати най-късно до края на май обаче промените в общинската наредба, които ще бъркат дълбоко в джоба на всеки ругаещ, ще станат факт…
Неприлични и оскърбителни изрази, хули, ругатни, скарвания и сбивания, които нарушават моралните норми в града, също ще бъдат санкционирани по тази наредба. Решението на бургаските общинари, което се очаква с интерес от цялата страна заради своеобразния прецедент, далеч не е първата лястовичка в непсуваща Европа. Оказва се, че в Италия псувнята е била вече обект на серия съдебни дебати и постановления...
Точно преди година Върховният касационен съд в Рим обяви и отмени обидния характер на една от най-популярните италиански псувни… Пета наказателна секция на ВКС на Италия анулира присъдата за обида, произнесена от Апелативния съд в град Акуила срещу Винченцо Б. Той бил осъден, защото в качеството си на общински съветник в Джулиянова, по време на заседание на градската управа отправил към заместник-кмета Доменико Д. препоръка, свързана със задните части.
Прекалено честата употреба предизвиква инфлация и променя смисловия заряд, което несъмнено води до обедняване на езика и на възпитанието, но не прекрачва прага на наказателната отговорност, пише в мотивировката на решението върховната съдийка Джулиана Феруа. Посочените от нея примери са: Дреме ми на... вместо Не ми пука и Това е голям бардак вместо Това е безпорядък. Върховната съдийка обаче изрично отбелязва, че псувнята може да се смята за безобидна само в условията на равенство между субектите.
Съдийското постановление било посрещнато със смесени чувства от италианците, а страстите около псуването - за или против, продължили да бушуват дълго след това...
Думата псувня идва от пес - на това ще се натъкнем, ако потърсим етимологията й. Езиковедът Мирослав Янакиев твърди, че през цялото робовладелско и феодално общество половите клетви и ругатни са били смятани за нещо страшно, защото се изпълнявали директно от господаря.
Според малкото изследователи на проблема първите писани български псувни събират прах в румънската Академия на науките. От някои влахобългарски църковни документи от XVII век става ясно, че те се употребявали като вид наказание при нарушена договорка.
В края на XX век, освен по дебелината на банковите сметки, Европа се дели и на европейци, които ругаят на пол и гениталии, и на такива, които изобщо не знаят какво е това. Западно от линията, прокарана мислено от италианския град Фиуме до руския Санкт Петербург, сексклетвите са напълно непознати.
На изток от нея пък, при сърби, българи, румънци, турци и руснаци, псувните се сгромолясват чак до девето женско коляно. Със сигурност може да се твърди, че ние и сърбите сме единствените народи в света, които кълнат полово трънката, която ни е одраскала, или пък задаващия се от небето дъжд.
Българският изследовател Найден Шейтанов от началото на века разказва за един пикантен случай със свой гост от Париж. Французинът станал свидетел на караница на един от софийските калдъръми. Накарал домакина да му преведе дума по дума крамолата и като чул за какви хубости иде реч, изумено попитал: Е, как може за това да се обиждате. Напротив - напсуваната жена трябва да се радва…. Френска му работа, мъдро заключава Шейтанов в своите летописи. Иди му обяснявай, че на Балканите, когато те кълнат полово, никой не те кани на романтична вечеря с музика и свещи.
Безспорно псувня №1 в света е прочутият сръбски шедьовър, в който се говори за майката, душата и къщата. Още преди 700 години обаче българският еротичен епос дава достоен отговор на сръбското предизвикателство с фолклорната задявка: Седнал Марко х…да си бриче. Ми набричил три товара вълна. Ке го пракя у сиромашка земя да му плетат долама и чорапе. Както се казва, пред това богатство на българския език трудно е някой дума да обели…
И политиците не са чужди на тази човешка слабост. През 1957 г. Никита Хрушчов приема в Кремъл шефа на щатските ВВС генерал Туайнинг. Генсекът в рубашка е бесен. Ден преди това над Москва е прелетял шпионски самолет У-2. Пред всички западни дипломати Хрушчов се изцепва:Тоя Туайнинг да го …! Той е като ония нерези, които където плюскат, там си вършат и оная работа.
Твърди се, че най-цветист в приказките от родните ни български политици през годините и до днес си остава Пенчо Кубадински. Разказват, че президентът на Зимбабве Робърт Мугабе побелял, като чул заредените с неподправен сексуален патос клетви, с които бай Пенчо се заканвал на африканските лъвове и антилопи по време на сафари, в което двамата участвали.
В настоящото ни политиканстване хубавите български псувни позагубиха от колорита си. Стана модно ругатнята да се свързва с цвят и партия. Най-ортодоксалните и непроменени в изказа си до днес остават строителите и хамалите. Всяка торба цимент, всяка пренесена тухла търпи хиляди хули и псувни, докато стигне до мястото си.
Факт е обаче, че този така тънък жанр се предава от поколение на поколение и до ден днешен кара скандинавците да ни завиждат. Защото дори и да се разпънат от мислене, едва ли ще достигнат до идеята, че камъкът, който ни е спънал, има пол и идентичност и за наказание може да бъде... напсуван на майка.
Колкото до творческия еротичен гений на балканците, само ще припомним охридската поговорка: У вси държави владикот не се жени, но и он курец влачит на всякой случай!. Така че със затаен дъх ще проследим дали Бургаската община ще сложи прът в колелото на прогреса на българската ругатня...

Facebook logo
Бъдете с нас и във