Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Бързото кредитиране - надбягване с препятствия

Бързото кредитиране нараства по-бързо от регулациите за неговото сдържане и е крайно изобретателно. Темата е неизменно актуална от години, но хватката на извънредното положение я изстреля на челни позиции сред ефектите на кризата. Дотам, че след всички законодателни и съдебни мерки за противодействие на грубите лихварски практики, кредитори, колектори и частни изпълнители отново са обявени за безконтролни. 

 

В последните месеци, омбудсманът Диана Ковачева громи вербално бранша по-гласовито и от предшественичката си Мая Манолова. В началото на април тя изпрати становище до парламентарната Комисия по правни въпроси, с което информира депутатите за драстичен скок на "антилихварските" жалби до институцията й във връзка със задължения на граждани и запори на частни изпълнители отпреди обявяването на извънредно положение на 13 март 2020 година. Основното в този сигнал беше не кредитирането по същество, а разнопосочните действия след

временното стопиране на принудителните изпълнения,

съгласно Закона за извънредното положение.

Със затягането на кризата тонът стана по-драматичен, тъй като бързите кредити се оказаха източник на средства за компенсиране на изгубени доходи. Ковачева писа както до Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, обединила най-едрите бързи кредитори, така и до председателите на Народното събрание и на парламентарната правна комисия - Цвета Караянчева и Анна Александрова. Този път акцентите в сигнала й бяха многобройните оплаквания от

тормоза на кредитори, колектори и частни изпълнители,

като междувременно ръстът на бързите кредити рязко нарасна. 

,,Граждани, загубили работата си, които вече са на трудовата борса или им предстои това, се опасяват, че няма да могат да плащат потребителските си кредити към небанковите финансови институции. Те се притесняват за здравето и живота на своите близки, за посрещането на елементарни нужди и не на последно място, за последиците от неплащане на потребителските си кредити'', се казва в сигнала на пише омбудсмана.

Към колекторите, Ковачева приложи като за начало по-мек подход и им заговори на съвест. Напомнено им беше, че Етичният кодекс на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предвижда членовете й да бъдат

отворени за обсъждане на финансовите затруднения

на клиентите си.Отправен беше и призив за прилагане на индивидуален подход, при който кредитори и длъжници да си подадат ръка, тъй като последните нямали вина за случващото се. 

Парламентарното послание на омбудсмана обаче беше "драснато" на далеч по-остър език. В него беше посочено, че задълженията на гражданите нарастват лавинообразно "вследствие на непосилни лихви и такси, като се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона“.

Предоставеният подробен анализ на жалбите - с конкретни предложения и подробна съдебна практика - беше обобщен като "стабилна база, върху която депутатите да стъпят, ако решат да сложат ред в дейността на колекторите и фирмите за бързи кредити в подкрепа на гражданите".

Предложенията се оказаха

твърде нелицеприятни за бързите кредитори

- от въвеждане на изискване за чисто съдебно минало, през забрана да се дават сведения за длъжника на трети лица, та чак до ограничаване на времето за общуване с него.

Предложено бе на колекторите да им се забрани да начисляват такси, неустойки и санкции, които не са предвидени в договора със съответния клиент/потребител. Тоест - печалбарските им апетити да бъдат ограничени до начисляване на разумните разноски при събиране на вземането.

И още - да се обмисли дали на доставчиците на обществени услуги (монополисти) да не им бъде забранено да прехвърлят вземанията си към колекторски фирми. Аргументът е логичен: те разполагат с достатъчен финансов ресурс и спокойно могат сами да организират събирането на дълговете си по съдебен път.

Поискан беше и строг санкционен контрол - чрез Комисията за защита на потребителите.

Изброените оплаквания са традиционни:

- наличие на неравноправни клаузи в договорите;

- прекомерни лихви, неустойки и такси;

- непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит;

- предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора;

- липса на задълбочена проверка относно кредитоспособността на клиента;

- липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит;

- начисляване на недължими лихви или прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредит;

- непредоставяне на справки за дължими суми и оставаща част от дълга;

- използване на неправомерни методи за събиране на дълга.

Чашата се оказва обаче не съвсем празна - с оглед

засилените законови и съдебни рестрикции

в защита на кредитополучателите.

Съдебната практика дава все по-стабилен отпор на начисляваните прекомерни такси и неустойки, по отношение на които приема, че с привидно законови средства небанковите институции постигат незаконен резултат.

Сходна негативна оценка съдът дава и на претендирана неустойка за непредставяне в срок на поръчител или банкова гаранция. В тези случаи се установява противоречие с добрите нрави, тъй като вместо да реализира присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката води до

допълнително увеличаване размера на задълженията.

По отношение на претендираната такса "Разходи" пък съдът смята, че договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава (т.е. различно от обезщетението за забава, за което е издадена заповед за изпълнение) е нищожна. Приема се, че е налице противоречие с правилото в Закона за потребителския кредит (ЗПК), че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Таксата за експресно разглеждане на документи

също бива санкционирана от съдилищата с мотива, че е в разрез с добрите нрави, тъй като увеличава многократно размера на кредита, без да е налице яснота за какво се дължи.

Обобщената картина сочи, че с оглед вмененото му изрично задължение да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, съдът "реже" част от дълга в полза на кредитополучателя, но самоконтролът в сектора на бързите кредити е твърде недостатъчен.

Проблемът със

самоконтрола при длъжника отново остава встрани,

като за пореден път бива заглушаван с призиви за защита на единственото му жилище. И това при положение, че наличната защита е ползвана масово за неплащане на задължения както към бързи кредитори, така и към доставчици на основни услуги.  

Междувременно, статистиката на БНБ сочи, че бързите кредити нарастват не само като спасителен пояс за гражданите, но и за оцеляване на фирмите.  При наличие на изпреварващо доходите безпаричие, това е неизбежно. И е илюзорно да се очаква, че законодателните и съдебните мерки за свръхрегулация в гражданския оборот ще обърнат тенденцията, ако личната отговорност изостава от отговорността на държавата и евродирективите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във