Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Челници сме в Страсбургския съд

Колкото повече напредваме в съдебната реформа, толкова повече присъди ни лепи Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В края на миналата седмица в неговия ИНТЕРНЕТ сайт бе публикуван годишният доклад на институцията за 2010 -а. От текста му става ясно, че България се нарежда на едно от първите места в негативната класация по брой на присъдите за нарушени права, в сравнение с останалите страни членки на Съвета на Европа (СЕ). Вместо със задълбочаване на интеграцията ни в ЕС присъдите да намаляват, броят им непрекъснато нараства. Осъдителните решения на страсбургските магистрати за страната ни са шестдесет и девет. За сравнение, наказанията за нарушени човешки права за 2009 г. за България са били 61, през 2008 - 51, а през 2005 - двадесет и три.
Някои медии побързаха да ни наредят на 6-о място в списъка, изхождайки от броя на присъдите, без обаче да вземат предвид населението на отделните страни. Така например Турция е с най-голям брой присъди - 228, Русия я следва по петите с 204 присъди, на трето е Румъния със 135, Украйна е със 107 присъди, а Полша със 87 присъди. Реално погледнато обаче, ние сме по-зле от Турция, която има десет пъти повече жители от България. Грубите изчисления показват, че средно на глава от населението там се падат три пъти по-малко присъди, отколкото при нас. За нас показателно е сравнението с Австрия. Нейното население е приблизително колкото нашето, но срещу австрийците има само 16 осъдителни съдебни решения от ЕСПЧ. Съседна Гърция пък фигурира в доклада на съда с 53 присъди, което означава, че там човешките права се нарушават много по-рядко, отколкото тук, особено като се има предвид, че населението на съседката е с три милиона повече от нашето. Германия е получила едва 29 присъди при над 80 млн. население. Абсолютни отличници по спазване на човешките права са Дания, Андора, Монако и Сан Марино - срещу нито една от тях европейският съд не е издал нито една присъда.
Както би могло да се очаква, най-голямата част от санкциите, които са ни наложени (31 на брой), са за прекалено продължителни наказателни процеси или досъдебни производства. В това отношение България е между шампионите в световен мащаб с точещи се по 14-15 години процеси по елементарни казуси. На второ място (27 присъди) евросъдът ни санкционира за липса на ефективно правно средство за защита, което означава, че на хората невинаги им се осигурява навреме адвокат, каквито са правилата.
Оказва се, че освен дето нарушенията на правата на човека от българската правораздавателна система растат, тя не изплаща и паричните обезщетения, които е определил съдът в Страсбург. Паралелно с публикуването на доклада стана ясно, че девет от държавите членки на съвета на Eвропа, сред които и България, допускат тревожно забавяне в прилагането на присъдите на ЕСПЧ. В края на миналата седмица по време на заседание депутатите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приеха резолюция, в която изразяват тревогата си за големите и системни недостатъци, констатирани в България, Гърция, Италия, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Турция и Украйна при прилагането на присъдите на ЕСПЧ. Председателят му Жан-Пол Коста призова всички тези държави да направят усилия, за да не се повтарят нарушения на човешките права. Той заяви, че прилагането на присъдите е важно, за да не се допускат повторни жалби, каквито явно не липсват.
На тази критика правосъдният министър Маргарита Попова отговори веднага с обяснението, че за изплащането на обезщетенията, определени от съда в Страсбург, има стриктна процедура. Сумите се превеждали в тримесечен срок от влизането на присъдата в сила. Очевидно обаче не е точно така, след като съдът алармира за повторни жалби. Расте и критиката относно продължаващата лавина от осъдителни присъди, за които никой не поема персонална отговорност и данъкоплатецът продължава (макар и със закъснение) да плаща като поп, без да има вина. Няма официална статистика за това колко средства годишно се плащат от бюджета, но става дума за милиони евро. Според някои източници за последната година и половина за съдебни грешки, установени от европейския съд, са изплатени 5 млн. евро.
Министърът на правосъдието обясни също, че в момента се разработва контролен механизъм - национален филтър, който да не допуска такова голямо количество жалби на наши граждани в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Попова не изключи възможността държавата да завежда искове срещу служители или институции, виновни за осъдителни присъди срещу България от този съд. Тя коментира възможността за регресен иск с думите: Което и да е решение на Европейския съд за правата на човека не е основание само по себе си за регресен иск, но има възможност в рамките на процедурите по закона за отговорността на държавата и общините да се претендира регресно към различни държавни органи те да изплащат обезщетения на хора, които са засегнати от неправилно прилагане на закона или от проблеми в самата законодателна разпоредба.
Докато правосъдният министър обясняваше какви мерки ще се вземат, на 27 януари Българският хелзински комитет (БХК) съобщи за поредна порция европейски присъди за нарушени права. Едната от тях е за смъртта на млад мъж, починал в ареста, тъй като не му било осигурено лечение от диабет. Адвокатът на младежа съобщил за специфичното му заболяване, но това не било отразено в медицинската документация. В този случай ЕСПЧ намира нарушение на чл.2 (право на живот) от Европейската конвенция за правата на човека и присъжда обезщетение от 18 000 евро на родителите на починалия младеж, както и 4215 евро разноски по делото. Същия ден съдът в Страсбург ни е осъдил и за незаконно задържане и за смъртоносен побой. Делото е заведено от близките на 27-годишен мъж от Перник. Той бил убит след побой, извършен от няколко души, на единия от които дължал пари. Установената причина за смъртта е черепно-мозъчна травма, причинена от удари с дървена бухалка. Прокуратурата образувала досъдебно производство, като първоначално обвинила единия от побойниците в опит за умишлено убийство с особена жестокост. По-късно обаче обвинението било променено за убийство при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Прокуратурата заключила, че смъртта е настъпила в резултат на един удар по главата, въпреки доказателствата, че ударите са били няколко. Макар побоят да е бил извършен с още двама съучастници, те никога не са привличани към наказателна отговорност. Обвиняемият се съгласил на споразумение с прокуратурата, в резултат на което бил осъден на три години условно лишаване от свобода. ЕСПЧ приел, че разследването на смъртта на младежа не е било цялостно и обективно, а на жалбоподателите не е дадена възможност да участват в него. Поради това и тук европейският съд намира нарушение на чл.2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) и осъжда България да заплати общо 30 000 евро обезщетение на четиримата жалбоподатели и още 2500 евро разноски по делото.
Главните недостатъци в действията на правоохранителните системи, констатирани от съда в Страсбург в неговия доклад, са малтретиране на граждани от страна на силите на реда, незаконни или прекомерно дълги арести, бавни съдебни процедури. От тази гледна точка перспективата за нас не е особено розова. Както е известно, повечето от арестуваните при показните акции на МВР през последната година се канят да съдят държавата в Страсбург. Като се започне от бившия военен министър Николай Цонев и се свърши с Октопода Алексей Петров. Така че има голяма вероятност европейските осъдителни присъди да продължат да нарастват.

Всеки гражданин на някоя от страните, подписали Конвенцията по правата на човека, може да изпрати жалба срещу нея директно в съда в Страсбург. Секретариатът на съда му предоставя обяснителни бележки , както и формуляри за попълване на жалбата.
Процедурата в ЕСПЧ е състезателна и публична. Заседанията са открити, освен при наличието на изключителни обстоятелства. Документите, депозирани в секретариата на съда от страните, също са публично достъпни. Индивидуалните жалбоподатели могат да подадат исковете си лично, но представляването им от адвокат е препоръчително и дори задължително за заседанията или след като жалбата бъде обявена за допустима. В Съвета на Европа е създадена система за правна помощ, предназначена за жалбоподатели, които не разполагат с достатъчно средства.
Официалните езици на ЕСПЧ са френски и английски, но жалбите могат да бъдат подадени и на някой от официалните езици на договарящите страни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във