Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Черна борса за съдебната реформа

Сотир Цацаров

Жалка пародия в оперетно-водевилен стил - това представлява поредният управленски напън за съдебна реформа "по румънски модел". Достатъчно е да бъдат съпоставени изявите на изпълняващите главните роли, за да стане ясно, че моделът няма да е румънски, а ще е побългарен до неузнаваемост. Дотолкова, че всяка мисъл за съдебна реформа и за борба с корупцията да изглежда безпредметна. 

Започваме от горе на долу и отзад напред. След като управляващите от ГЕРБ и от Реформаторския блок се изпонасадиха на пачи яйца с поредната порция писани на коляно спешни законопроекти (този път за промени в ГПК, в НПК и в Закона за съдебната власт), последва вълна от уверения, че в това нямало нищо лошо. И че дори било много хубаво.

Президентът Росен Плевнелиев последен изрече небивалицата: че политическите сили се надпреварвали да предлагат кое от кое по-добри законодателни предложения за съдебна реформа. И дори обяви, че до юни ще бъдем свидетели на "качествен дебат и приемането на устойчиво законодателство". Според Плевнелиев всички вече са осъзнали необходимостта от промяна, а сблъсъкът на идеи бил далеч по-добър от "сблъсъка на автобуси пред парламента".

Ние пък си мислим, че Плевнелиев е гушнал по инерция целофанения оптимизъм на премиера Бойко Борисов, според когото до няколко месеца Румъния щяла да ни диша праха в съдебната сфера. Този оптимизъм беше съчетан с откритието, че българите трябва да спрат да говорят за корупция, защото като го правят, всъщност се самобичували. В Европа никой не свързвал България с корупцията и не повдигал този въпрос. Но раздухвайки корупционната истерия, медиите гонели инвеститорите. Интересно защо тогава управляващите се потят на тема антикорупция, щом като корупция няма?! Тя е само една погрешна представа в главите на самобичуващия се "матриал".

Тези уникални открития на Борисов бяха изпълнени със съответната конкретика. На практика той отхвърли румънския модел, в който ударните антикорупционни звена са със статут на независими агенции. У нас това не можело да стане, защото държавата нямало да понесе две прокуратури. В представите на премиера това щяло да доведе до следната картинка: "Едните ще арестуват в единия ден, другите ще арестуват на другия ден другите. Ако беше хубаво, във Франция и Германия щеше да има по две, а в Швеция сигурно три прокуратури. Затова - да не се подвеждаме по конюнктурата!"

Но все пак премиерът призна, че проблемите с корупцията по високите етажи на властта в Румъния и в България били сходни. И че румънският модел работел. Северната ни съседка се е заела твърдо да премахне чувството за недосегаемост у своя политически елит, ама българският не желаел да изпита този опит. Ако някой е в състояние да свърже логически тези две групи съждения, изказани едно след друго, шапка да му свалиш. Излиза, че румънците мачкат корупцията и организираната престъпност успешно, но конюнктурно. А ние ги охраняваме трайно и стратегически.

А ето как Борисов обясни необяснимото - че депутати от ГЕРБ вкараха законопроект за промени в съдебния закон, докато правосъдното министерство подготвя друг, който ще бъде внесен от името на кабинета: "АБВ внесоха закон. Моите от ГЕРБ - и те, да не останат по-назад. Реформаторите - и те. За да спрем тази конкуренция, ние от Министерския съвет ще внесем свой." Иди после, че разбери здравословна ли е законотворческата конкуренция, или е противопоказна, щом трябва да бъде спирана?

Продължаваме да следваме разпада на здравия разум. Вече в разсъжденията по темата с новите правомощия на прокуратурата в гражданския процес. Тук публиката стана разногледа от словесни обрати и фокусничества. Борисов, който пръв обяви, че въвеждането им предстои, посвети седмицата да уверява, че това няма да се случи. Преди това се срещна с главния прокурор Сотир Цацаров, който представи становището на прокуратурата. То се оказа отрицателно. Държавното обвинение изненада с твърдението, че не искало повече правомощия в защита на публичния и обществен интерес, въпреки че ги имаше до 1998 година. Проблемът бил не в липсата на прокурорски капацитет, а в опасността от необоснована намеса в гражданскоправните отношения. С други думи, публичният и общественият интерес се нуждаят от засилена защита, а прокуратурата има нужния капацитет, но не вярва на самата себе си, че ще го използва по предназначение!

Изход от тази абсурдна позиция държавното обвинение намери в предложението такива правомощия да се дадат на финансовото министерство. Не че има пречка те да бъдат използвани и от всяка от двете институции, но пък в държава като нашата шефовете им твърдят, че не ги искат. След Цацаров това направи и финансовият министър Владислав Горанов. А неговото ведомство и сега има инструменти за полезна намеса в гражданския оборот. Те са уредени в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, по който работи НАП.

Работата е в това, че тези възможности не се използват ефективно и никой не иска нови. Особено след признанието, че всичко това се прави не за трайна и системна употреба, а заради "сделката за едно евро", с която мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев продаде активите си в шест дружества начело с БТК. Та нали предисторията на тази сделка започна именно с целенасочени действия на прокуратурата, в резултат на които банката беше срината?! След което, по думите на Василев, крадецът започнал да вика: "Дръжте крадеца!"

След срещата на Цацаров с Борисов чухме, че премиерът приел изцяло доводите на главния прокурор. И щял да ги сведе до парламентарната група на ГЕРБ.

"Неговите" обаче не мирясаха и клоунадата продължи с решението им да прокарат предложените вече текстове, като ги поокастрят. Иначе казано - промените да са само в ГПК, инициирането на граждански дела и участието в тях да е в правомощията на главния прокурор, а спирането на сделки и финансови операции за 48 часа (предложено първоначално с промени в НПК) да бъде възложено на финансовия министър.

Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов обяви, че предложенията били "максимално прецизирани" между двете парламентарни четения. Били премахнати ред възможности за участие на прокуратурата в граждански процеси. Премахнато било и задължението на съда да я уведомява за дела със засегнат публичен и обществен интерес.  Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък свърза отново всичко със ситуацията около КТБ с добавката, че предложените промени щели да премахнат нуждата от бъдещи пожарни решения. И в четвъртък - нов обрат. Кирилов обяви, че май ще се откажат от всичко предложено досега.

Пошлия законотворчески спектакъл "разведри" единствено Реформаторският блок в лицето на съпредседателя на парламентарната му група Радан Кънев. Лидерът на ДСБ едва смогваше да громи едновременно описаните промени, към които депутати на ГЕРБ (отново воглаве с Цветанов) прибавиха и свой законопроект за промени в Закона за съдебната власт. Кънев изля гнева си основно върху Цацаров, когото определи като "водевилна фигура", способна да изнася единствено театрални представления в правосъдието. Предложените законопроекти пък бяха окачествени като "тежък саботаж" срещу съдебната реформа, а прокуратурата, наречена "Арлекино с всичките си системни провали" (интервю с Радан Кънев - на стр. 7).

Наред със защитата на подготвяния от правосъдното министерство законопроект за промени в съдебния закон Реформаторският блок внесе и свой вариант на текстовете в ГПК, в който правомощията за намеса в гражданските правоотношения се дават на финансовия министър. Зад трайната неприязън на реформаторите към Цацаров очевидно стои убеждението им, че той олицетворява статуквото и съпротивата срещу съдебната реформа. Главният прокурор пък отвърна със соломоновското: "Ще има три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт и никой не може да има претенциите, че едва ли не неговият е единствено възможният и правилният. Готови сме за съвсем професионално и прагматично участие, при което между всички законодателни решения с общи усилия да бъде намерено най-оптималното.”

Преднамерено дипломатичният тон на Цацаров явно ще е част от неговата роля в дните на и след Страстната седмица, когато предстои заключителният сблъсък по спорните текстове.

Шефът на прокуратурата отрече да е във война с правосъдния министър Христо Иванов, който имал воля и желание за промени, но му липсвала конкретика. Всъщност Цацаров спечели вече една голяма победа с това, че новото антикорупционно звено, с което ще надбягваме румънците, остана под шапката на прокуратурата. Това стана със съдействието на Меглена Кунева, която първа развя румънската практика като модел за подражание. Докато Кънев твърди, че "главният прокурор не може да се бори срещу нещо, чийто продукт е", Кунева заявява, че "прокуратурата и съдебната система не могат да бъдат променени отвън".

Разнобоят сред реформаторите е, разбира се, в услуга на Цацаров и компания. В тон с оплакванията на правосъдния министър, че го заобикалят със законопроект в полза на главния прокурор, председателят на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов алармира за опит съдебната реформа да остане само имитация. Атанасов се позова на въпросното антикорупционно звено, което е създадено не със закон, а със споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС. Със създаването на "свое" такова звено главният прокурор целял да каже, че въвеждането на истинска антикорупционна структура като тази в Румъния "няма да стане".

А Цацаров отвърна с аргумента, че имал среща с депутати от Реформаторския блок на тази тема и тя протекла "в един изключително конструктивен дух". Останалото било политическа спекула, която "не е само черноборсаджийско понятие". Кой спекулира и кой имитира съдебна реформа? Цялостното впечатление е за черна борса - пълно е със спекуланти, няма държава. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във