Точно преди осем години, в периода 11-14 януари 1994 г., в София загинаха пет човека, а други няколко бяха ранени. Четири месеца по-късно във Военна болница умря още един от героите. Уж след дълга и изнурителна лекарска борба за живота му, а всъщност - при съвършено неизяснени обстоятелства, броени дни преди изписването му.По-паметливите може би ще се досетят, че става дума за касапницата, започнала с масовия разстрел в ж.к. Дружба (11 януари 1994 г. - три жертви и няколко ранени), минала през престрелката пред казино Севастопол (12 януари, един ранен) и завършила с безпрецедентното по своята абсурдност самоизбиване между барети и полицаи от подразделението Борба с масовите безредици в ж.к. Белите брези (14 януари, два трупа и един ранен).Връщаме се толкова много назад заради едно изречение, което сегашният главен секретар на МВР полковник Бойко Борисов произнася непрекъснато, откакто е назначен на този пост. Едва ли не като заклинание: Най-напред трябва да си почистим собствената къщичка!Прав е господин полковникът за процедурата, макар че възниква и въпросът дали е хванал метлата за дръжката? Дали вместо да тича из родината начело на спецоперации, които всъщност са длъжност на началници на районни полицейски управления и на редови ченгета, той не трябваше да помоли главния прокурор Никола Филчев да ревизира всички спрени, прекратени и забатачени дела във Военна прокуратура и военното следствие, в които са намесени висши и обикновени полицаи. Тихомълком да направи проверки във всички РДВР, РПУ и спецслужби и да засече получената информация с онова, което се крие в прашасалите папки. После да си направи един дълъг списък с имена, да провери имотното и финансовото им състояние (включително и на роднините им) и... да започне да мете. Така, както се мете стълба в къща - от горе на долу. На жаргон процедурата се нарича чистка, на професионален език - освобождаване от корумпираните и некадърните.Защо избрахме Белите брези за подплата на това разсъждение? Защото абсурдите, наречени борба с организираната престъпност, правосъдие и обществена сигурност, започнаха именно през онази кървава януарска седмица. С активното участие на висши и нисши МВР-шефове, топполицаи, главни секретари, следователи, прокурори и съдии. Които, вместо да спазят Закона за МВР и Наказателнопроцесуалния кодекс, се изгавриха с народа и с близките на убитите. Разигравайки налудничави ювелирни операции, обслужвайки информационно бандитите, лъжейки и мажейки като дърти цигани (меко казано).Основната версия за всичко, което през януари 1994 г. приключи с разстреляните барети в Белите брези, гласи, че след престрелката в ж.к. Дружба София била на ръба на гангстерската война, която заплашвала да прерасне в гражданска. Ето защо, вместо да бъдат арестувани и оставени зад решетките стрелците от Дружба (всички те са освободени десетина часа след задържането им), МВР-ръководството решава да елиминира Иво Карамански. След сложни и многоходови комбинации (вместо да му пратят призовка или два джипа с полицаи) Карамански е поканен на разговор с главния секретар на МВР Коста Богацевски. Нароченият за кръстник на българската мафия бивш гребец се хваща на въдицата по най-левашкия начин, но вместо с кафе и кекс, на 14 януари е почерпен с... белезници и раирана пижама.В същото време зарибяват централните медии с непрекъснати съобщения, че в София се събират борци и каратисти от цялата страна и ей сега между тях ще пламне кървава улична саморазправа. Нещо повече - за да изглежда всичко като за умни хора, от достоверен източник изтича оперативната информация, че гардовете на Карамански имат готовност да атакуват дори сградата на МВР, да я превземат и да освободят патрона си. Именно за да опазят гражданския мир, на 14 февруари вечерта в апартамента на съдружника на Иво Карамански - Иван Иванов (бивш служител на МВР), изведнъж се озовават (пак на преговори!?) Григор Вълков, началник на информационно-аналитичната служба в МВР, и шефът на отдел Тежки криминални престъпления в националната полиция полк. Ботьо Ботев. Вместо и на него да му пратят призовка, както изисква законът. Какво се случва на една етажна площадка в Белите брези, всички знаем: в 20.40 ч. избухва стрелбата. Стрелят свои срещу свои. Барети срещу полицаи. Какво се случва по-късно обаче никой не иска да си спомни.Единственият виновен е полицаят от масовите безредици Митьо Петров. За кръвопролитието в Дружба виновни няма.За престрелката пред казино Севастопол - също. В края на лятото на 1994 г. е застрелян основателят на асоциация Защита (структурата на т. нар. каратисти) доцент Цветан Цветанов, шеф на БСФС.На 25 април 1995 г. вечерта създателят на империята ВИС - Васил Илиев, е разстрелян.Иво Карамански преседява в затвора до май 1995 г., след което е освободен под гаранция. Три години по-късно (на 20 декември 1998 г.) и той е убит.Още тогава висши полицаи и цяло съзвездие бивши (вече) и настоящи политици и депутати признаха публично, че МВР е пълно с храненици на организираната престъпност и откровени некадърници.
