Всякакви радикални промени в държавата ще са невъзможни без изменения в Изборния кодекс. И точно основният ремонт на изборните правила е най-важното, което протестиращите трябва да изискат от властта. Наред с оставките, за които скандират денонощно. Инак - и на следващите избори, когато и да са те, ще получим просто още една порция от същото.
Недомислиците в Изборния кодекс, които се нуждаят от поправка, са безкрайно много. Но сред тях има такива, които са особено важни, защото лишават гражданите от правото им да избират между различни политически субекти. И които лишават същите тези граждани от гаранция, че гласовете им ще бъдат честно отчетени.
Скопената преференция
Основният аргумент, с който протестиращите от месец и нещо окупират площадите и кръстовищата в страната, е драстична смяна на политическата конюнктура в държавата. И то толкова драстична, че никоя от досега изредилите се във властта партии да не помирише парламента. Според социолозите (а и обикновената житейска логика) обаче това е невъзможно да се случи.
Въпросът "Дали има начин следващите избори да "изчистят" от депутатските банки поне най-омразните физиономии и най-компромисните личности, та да се стигне поне до началото на качествената промяна?" продължава да е висящ. Не само заради очевидното нежелание на т. нар. политически елит да съдейства за такава промяна.
Един от възможните отговори е драстично разширяване на възможността за гласуване с преференция. В момента тя е буквално „скопена“, защото точно това право на избирателите е сведено до най-обикновено подпечатване на предварително подредените партийни листи (нещо като хвани единия, удари другия).
На първо място - заради 7-процентовата бариара. За да се зачита една преференция за „валидна“, над 7% от гласподавателите трябва да са поставили отметка срещу името на определен кандидат-депутат.
Вариантите са два: или да няма праг за преференциите, или те да станат задължителни. Това би дало възможност в парламента да влязат депутати, които може и да са благодарни на своя партиен лидер, но ще гласуват по съвест. Ако не всеки ден, то по ключови за държавата и народа въпроси.
Раздвояване по поръчка
Друго, при това твърде дразнещо проявление на политическия цинизъм в изборни правила, което също си плаче за... забрана, е възможността една персона да се кандидатира за народен представител в два избирателни района. След което той и партията му да си избират откъде да влезе в парламента.
Освен че е измама на избирателя, с тази формула за двойно подсигуряване се „гарантира“ светлото бъдеще на особено ценните кадри на партийните върхушки. Бъдеще, което те плащат по единствения възможен начин: чрез правилно и безропотно гласуване.
Това правило продължава си стои в Изборния кодекс от години, въпреки десетките „разноцветни“ ремонти. И въпреки негодуванието на избирателите, независимо на кого симпатизират те.
Контролното преброяване
Един от най-големите скандали след последните европейски избори беше, че хиляди преференции просто „изчезнаха“ от протоколите на избирателните секции.
Мистерия няма - те просто не бяха преброени и отчетени. Наказани за тази подигравка с избирателите - също. Защото реално нямаше и проверка на оповестените резултати. Просто никой не си направи труда да отвори чувалите с изборни книжа, за да преброи отново бюлетините и да огласи реалния вот на хората.
Всъщност, законът (почти) не дава възможност за повторно броене на бюлетините, съдебната практика – също. До броене в съдебна зала се е стигало изключително рядко, въпреки че по време на редките проверки, от чувалите са изскачали потресаващи факти за откровеното безхаберие и още по-откровените престъпления на т. нар. изборна администрация.
На всичкото отгоре, изборните резултати от парламентарните вотове се обжалват пред Конституционния съд, което допълнително утежнява процедурите. Затова е толкова важно въвеждането на машинното гласуване: то елиминира човешкия фактор при броенето на гласовете, т.е. прави измамите в протоколите почти невъзможни.
През юли миналата година депутатите решиха, че на следващите избори за Народно събрание ще се гласува с машини - в секциите с над 300 избиратели, в болниците, в старчески домове, в чужбина...
Дори и да оставим настрани фактът, че все още никой не говори за покупка или за наемане на машини, финансовото обезпечаване на кампанията, за сертифициране на програмни продукти, за обученията и камарата други „екстри“... Всъщност, защо да го оставяме този факт настрани, след като до редовните парламентарни избори догодина остават някакви си шест-седем месеца? От които един месец - предизборна кампания и около един месец празници?
Така че необходимостта от ясни правила за повторно преброяване на бюлетините тогава, когато са налице данни за фрапантни нарушения, продължава да е въпиюща.
"Великото" прецакване
Едно от исканията на протеста "изхвърляне" на прокуратурата от съдебната власт. За подобна промяна обаче е нужно свикването на Велико Народно събрание. А това вече е голям проблем!
Малцина са юристите, които все още помнят, че правилата, по които беше избирано първото демократично Велико Народно събрание (ВНС) след 10 ноември 1989 г., бяха отменени през 2014 година. При това - с любезното съдействие на Мая Манолова в предишната й битност - на депутат от БСП.
Така че, според действащия Изборен кодекс (за чието "генерално" осакатяване Манолова има много голяма роля), ще си избираме 400-те "велики" депутати по същите процедури, по които си избираме (уж) и „обикновените“ народни представители - с предварително наредени листи, в които са наблъскани все "богоугодни" личности. Възможността 200 депутатите във ВНС да се избират мажоритарно, тихомълком бе зачертана от парламентарно представените „системни“ - без ясни мотиви и без излишни дебати.
Извънпарламентарната опозиция също замижа и замълча, макар че тази промяна ще доведе дотам, че макар и да гласуваме за Велико Народно събрание, в него ще влязат все същите кухи и претенциозни партийни калинки, които от ранни зори до късен мрак пълзят и прехвърчат от телевизия на телевизия. А да очакваме, че точно те ще приемат реалните и полезни промени в конституцията, е не само наивно, но и опасно.
Въртим се в омагьосан кръг
Това са само няколко от 300-те пункта в Изборния кодекс, които спешно се нуждаят от промяна - ако искаме различни избори и различни депутати, разбира се. Защото, ако следващият парламент (пък бил той и най-великият) бъде избран по днешните правила, до съществена промяна в "политическата гарнитура" на държавата просто няма как да се стигне. Най-много част от техните калинки да отстъпят местата си на нашите калинки, колелото на зависимостите леко да смени посоката, а "порциите" да се разпределят в едни други сараи.
Бедата е, че от този парламент чудеса в интерес на гражданите не може да се очакват. И това беше казано и показано стотици пъти. А най-отвратителното на въртенето в този омагьосан кръг е, че никой - ама наистина никой - не сочи как да се измъкнем от него...
