Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЧИЯ ФИЛИЯ НАМАЗА КОМИСАР ИЛИЯ?

Никой не знае какъв е поводът, заради който известният руски литературен критик, публицист и философ Висарион Г. Белински (1811-1848 г.) е произнесъл тази крилата фраза. Факт обаче е, че ако обитателите на т. нар. политически елит по-често посягаха към един от най-популярните сборници, издавани по времето на социализма - Смях и мъдрости през вековете, със сигурност техните управленски тежнения щяха да са доста по-малко (като бройка) и далеч по-поносими.
За най-голямо съжаление, българският управник рядко се интересува от заветите на умните хора, живели по света и у нас преди 50, 100 или 150 години. И поради тази причина, щом направи една или друга грешка, той тутакси започва да лъже, тъй като го е срам да признае провала си. С което не постига нищо друго, освен да трупа нови грешки и да се оплита в нови лъжи.
Поводът за тези няколко тъжни реда е съвсем конкретен. Само за пет-шест дни розовият балон за успехите на МВР в борбата срещу организираната престъпност и корупцията отново се спука като цирей: поръчков разстрел в столицата (22 ноември) и два бомбени атентата - във Враца и София (26 ноември), заради неуредени сметки между контрабандисти и наркодилъри...
Вместо обаче да привика на спявка вътрешния министър Румен Петков и в прав текст да го попита Какви са тези безобразия, след като мафията отдавна е натикана в миша дупка, премиерът Сергей Станишев великодушно разреши на своя заместник по партийна линия да се разходи до Княжество Монако (26-27 ноември), където да свърши някои и други, между другото - съвършено несвойствени за един вътрешен министър работи:
- да направи първата копка в установяването на дипломатически отношения между двете страни;
- да обсъди с принц Албер възможностите за развитие на черноморския и екологичния туризъм;
- да побеседва с Негово величество за бъдещото включване на Черноморския център за гранично сътрудничество в опазването на сигурността на Средиземноморието;
- да се похвали пред коронованата особа с предстоящото си награждаване като президент на Организационния комитет на Гран При - България по мотокрос;
- да покани принц Албер на гости в България.
Не по-различно бе поведението на премиера Сергей Станишев и след завръщането на Румен Петков в родината. На 26 ноември (понеделник) на влизане в София по автомагистрала Тракия бе задържаН служител на КАТ, в чиято кола бяха открити 100 кила амфетамин на прах. А на 27 ноември (сряда) гръмна вестта, че на 22 октомври малкият син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус в първото правителство на Иван Костов (1997-1999 г.) - Михаил, е бил отвлечен и е бил освободен, след като на 19 ноември брат му Антон е платил на похитителите 300 000 евро откуп.
Отново никаква спявка, отново никаква антимафиотска и антикорупционна активност на най-високо правителствено ниво, която да бъде последвана от спешни мерки на министерско такова.
Вместо това на 28 ноември (сряда) премиерът Сергей Станишев - досущ като случаен зрител, попаднал в телевизионна анкета, обяви по повод оставката на главния секретар на МВР Илия Илиев: Оценявам като достойна постъпката на български генерал, когато се допусне една грешка, да се поеме отговорност. Оценявам високо неговото лично решение и разбирам умората, която съществува в него след толкова години интензивна работа. Сигурен съм, че потенциалът на ген. Илиев няма да бъде загубен за сигурността на страната. След като приключат съответните проверки, мисля, че ще има възможност и малко да си почине, обяви като в скоропоговорка министър-председателят и... млъкна, смятайки, че с това е изиграл своята роля в драматичните събития от последните десетина дни.
Вярно, за един цивилен гражданин, пък бил той и партиен лидер от международна величина, е допустимо да употребява думата генерал година и половина, след като депутатите от управляващото мнозинство девоенизираха абсолютно всички служители в МВР, независимо от това дали те са старши сержанти или генерал-майори.
По никакъв начин обаче не е допустимо министър-председател на държава от Европейския съюз да си затваря очите като гузно хлапе и да се прави на разсеян, когато подопечното му МВР от две години е изпаднало в ступор заради вътрешноведомствения хаос, корупцията и все по-агресивните началнически мераци за власт.
Официалната дезинформация
В четвъртък (29 ноември) депутатът от ОДС Христо Кирчев поиска Народното събрание да чуе становището на вътрешния министър Румен Петков за напускането на главния комисар Илия Илиев.
Оставката на Илия Илиев предизвика различни твърдения в медиите от всякакъв характер, това е в ущърб на вътрешното министерство и уронва имиджа му. Поради тази причина настоявам да бъде поканен Румен Петков и да даде официално обяснение защо напуска главният секретар, заяви от парламентарната трибуна Христо Кирчев.
Депутатите от управляващото мнозинство обаче единодушно отхвърлиха предложението на бившия варненски градоначалник. Този отказ от парламентарен дебат по темата никак не бе случаен, защото оставката на Илия Илиев въобще не е предизвикала различни твърдения в медиите. Тъкмо обратното: с много малки изключения, в сряда вечерта и в четвъртък сутринта печатните и електронните средства за масова информация тиражираха една-единствена версия, услужливо изтекла откъм вътрешното ведомство.
По искане на една служба бившият вече главен секретар на МВР бил подписал документ, с който благословил връщането на екстрадирания през февруари 2005 г. сръбски наркобарон Будимир Куйович. Идеята била комшията да заживее отново с жена си Невена и с децата си, а в замяна на това да осигури на българските компетентни власти актуална информация за състоянието на вътрешния наркопазар и за контактите на нашенските наркотърговци със западноевропейските и латиноамериканските им колеги.
Вместо да изпълни своята част от сделката обаче, Будимир Куйович се върнал към старата си професия и бавно започнал да възстановява статута си на производител № 1 на синтетична дрога. За щастие на МВР и държавата, радостта на сърбина от реванша била кратка. Само за два-три месеца антимафиотите на главен комисар Кирил Георгиев нанесли няколко много зловещи удара на Куйович, като последнияТ от тях бил регистриран на 26 ноември (понеделник).
Ето какво се казва по този повод в съобщението, разпространено светкавично от пресцентъра на МВР:
В района на КПП Черната котка в посока към София, до бензиностанция Петрол, е спрян за проверка лек автомобил Тойота, шофиран от Т. Д. (30 г.), който не е собственик на колата. Водачът се легитимирал с карта на служител на МВР. В багажника на автомобила са намерени сак, раница и два найлонови чувала с над 80 кг бяло прахообразно вещество със специфична миризма, реагирало при полевия наркотест на амфетамин. Около час по-късно, в района на столичния хотел Плиска, служителите на реда задържали и безработния С. С. (35 г.), до момента непознат на органите на МВР, за когото категорично е установено, че е съпричастен към случая.
След задържането на двамата за 24 часа е предприето претърсване на обитавани или ползвани от тях жилища в София, Пловдив и Батак, откъдето са иззети веществени доказателства, сред които и различни приспособления за смесване на амфетамин субстанцията. От събраните досега данни е изяснено, че количеството е натоварено от дома на втория задържан в Батак - С. С. Той е родом от града, сега с адрес в София, и е един от лидерите на организирана престъпна група, занимаваща се с производството на синтетични наркотици от групата на амфетамините. Наркотикът е бил предназначен за транспортиране към столицата, откъдето евентуално да поеме към Турция и там да бъде таблетиран....
Този успех обаче не успял да уталожи горчилката в душата на главен комисар Илия Илиев и след кратък разговор с вътрешния министър Румен Петков и премиера Сергей Станишев (също в понеделник) той взел единствено правилното решение: написал молба за предсрочно освобождаване от МВР, отказвайки се доброволно от обезщетението в размер на 20 брутни заплати, което е трябвало да получи при пенсионирането си през 2009 година.
Ред сълзи, ред... интриги
Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че по-кратка и по-невротична от пресконференцията на вътрешния министър и бившия вече главен секретар на МВР в сряда (28 ноември) никога не е имало. По принцип мероприятието трябваше да бъде посветено на готовността на България да изпълнява задълженията си по Шенгенското споразумение като държава външна граница на ЕС. На практика обаче Румен Петков и Илия Илиев дръпнаха един триминутен монолог. В рамките на минута и половина шефът на МВР изрецитира неотложните кадрови рокади, след което двамата си тръгнаха. Без да дадат възможност на криминалните репортери да им зададат дори половин въпрос и без въобще да ги интересува с какво те ще зарадват своите читатели, слушатели и зрители.
Илия Илиев: Реших да подам оставка по две причини. Първо, заради сериозни здравословни проблеми, до които доведе естеството на работата ми. И второ, поради това, че навремето бях много грозно подведен да подпиша документ за оперативна комбинация, която донякъде е в разрез с нормативните документи на министерството. Сами разбирате, че моето достойнство като генерал не позволява аз да остана на работа като главен секретар на министерството. Причината за това е да не повлияя на обективността на проверката, започнала по случая. Дълбоко съм убеден, че правилното решение е да напусна системата на МВР.
Ето и позицията на министър Румен Петков: Благодаря за тези 23 години честен и почтен труд, които той (б.ред. Илия Илиев) даде на МВР. Това е един от най-почтените хора. В изключително трудни условия при при постоянни законодателни промени създаде организация, чийто труд помогна да сме пълноправни член на Европейския съюз. Неколкократно обаче за тези две години ген. Илиев се нуждаеше от сериозна медицинска помощ. Имах няколко разговора с него за намерението му да подаде оставка. Решението му е категорично и мисля да подчертая две неща: първо - това говори за много високо чувство за самодисциплина и стремеж за налагане на принципа на правова държава. Второ - говори за чест и достойнство и се гордея, че имах възможност да работя с генерал Илиев!
Колкото би разбрала леля Цеца от Полски Тръмбеш как човекът, заемащ най-високия професионален пост в МВР, е позволил да бъде подведен грозно, толкова и криминалните репортери разбраха какво точно е искал да им каже Илия Илиев. Ето защо веднага след пресконференцията те се сраснаха с мобилните си телефони, а на следващия ден публичното пространство бе обагрено от вестникарски заглавия от типа Спецкапан за генерала чрез наркобоса Куйович, Главният секретар на МВР подаде оставка. Петков наредил да подслушват Дончева?, Първанов слага ръка на МВР. Главният секретар на МВР Илия Илиев подаде оставка с мъгляви обяснения, смени го човек на Валентин Златев и т. н.
Оттук нататък не ни остава нищо друго, освен да обединим всички недомлъвки и медийни сензации в
стройна логическа конструкция
която изглежда така.
На 10 май 2002 г., при акция на НСБОП, РЗБОП и РДВР-Перник, в пернишкото с. Люлин е разбита лаборатория за производството на синтетична дрога. По време на хайката антимафиотите откриват в две къщи големи количества амфетамин и съоръжения за неговото синтезиране.
В дома на 32-годишния Светлин Кирилов Иванов, син на кмета на селото, е била намерена и загъната в парцали карабина, в комина на камината са намерени патрони, а в джобовете на Иванов - 22 хапчета амфетамин. Ден по-късно Светлин признава, че в двора има специален тайник, в който ченгетата намират 30 кг прекурсори за производство на наркотици, 10 кила амфетамин на таблетки и 20 кила амфетамин на прах на обща стойност 750 644 лева.
Вторият задържан по време на операцията е 36-годишният Ангел Кръстев Ангелов, зет на един от бившите селски кметове на с. Люлин. В неговия дом са открити 4.5 литра формалдехид, 2.5 литра ацетон и един литър сярна киселина, които са основни съставки за производството на синтетична дрога. По време на обиска са открити още 3.9 кила чист амфетамин, готов за таблетиране.
По данни на НСБОП лабораторията е собственост на сърбина Будимир Куйович, който по онова време успява да избяга и... сякаш да потъне вдън земя.
Пред следствието и по време на процеса Светлин Иванов пропява и затова през месец май 2005 г. е осъден от Пернишкия окръжен съд на осем месеца затвор и 100 000 лева. Неговият съпроцесник Ангел Кръстев обаче се държи като комунист на разпит и затова е награден с осем години лишаване от свобода и 100 000 лв. глоба.
Колкото до Будимир Куйович, той така изчезва, че година и три месеца по-късно - след разстрела на Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 г. -
заживява тихо и кротко с... вдовицата на Фатик
- Невена Стойчева.
През следващата година и половина за лицето Будимир Куйович не се чува абсолютно нищо. Неговото съществуване в България до такава степен е обвито в мистерия, че едва на 3 януари 2005 г. тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов успява да разпръсне мъглата около сърбина.
Поводът е банален: на 2 срещу 3 януари 2005-а, лично под ръководството на Борисов, в Бургас са заловени близо пет килограма чист кокаин на стойност над 4 млн. щ. долара. Дрогата е скрита сред пратка с еквадорски банани, докарани в България на борда на Съмър уинд, плаващ под бахамски флаг.
Според информацията на МВР, тиражирана лично от главния секретар на МВР на 3 януари сутринта, става дума за успешно разбиване на международен наркоканал от Карибите през България - за Западна Европа. А като доказателство на тези думи ген. Борисов обяви, че почти едновременно със задържането на кокаина във Варна е бил
арестуван и наследникът на Фатик
в наркобизнеса и в леглото - Будимир Куйович.
Кой и как е издирвал сърбина в периода май 2002 г. - януари 2005 г. не е известно, защото никой никога не пожела да каже дори две смислени думи по този въпрос. За сметка на това през следващите три-четири седмици всички разбраха що за персона е сърбинът: от една страна - скромен производител на тоалетна хартия и салфетки, който има малък цех в пернишкото с. Дивотино, а от друга страна - мастит наркобарон, който зарежда със синтетична дрога почти целия Близък изток.
Освен за нарколабораторията в с. Дивотино в полицейските сметки на Будимир Куйович са вписани още два нелегални цеха за производство на синтетична дрога, разбити от МВР през есента на 2004 г. в Габровско. Той е в дъното (пак по данни на МВР) и на аферата с двамата дипломати от софийското посолство на Китайската народнодемократична република (КНДР), които на 5 декември същата година бяха заловени в Истанбул със 780 000 таблетки амфетамин.
А на 25 януари 2005-а Куйович претърпя още един тежък удар: при спецакция на НСБОП в софийското с. Пасарел бе разбита още една негова лаборатория за синтетични наркотици. По време на операцията са задържани служителят на Митница Аерогара София Димитър Атанасов и неговият тъст, а братът на митничаря е обявен за национално издирване. Общото количество на заловената дрога е 280 кг, от нея могат да се произведат 56 млн. таблетки екстази, които в Близкия изток биха акумулирали приходи от... около 1.4 млрд. щ. долара.
Ако въпросният сръбски наркобарон бе арестуван в Западна Европа или в САЩ, той отдавна щеше да е осъден на 200-300 години затвор и поне десетина милиона долара глоба. За негово щастие обаче Куйович бе спипан в България и поради тази причина той не само не беше изправен на подсъдимата скамейка, ами в началото на февруари 2005 г. бе екстрадиран по живо - по здраво в родината си. При това - със заповед на тогавашния директор на НСБОП ген. Валентин Петров.
Спомени от бъдещето
В няколко поредни броя (от първи до пети - за периода януари и февруари 2005 г.) Параграф 22 се опита да разгадае по силата на каква логика МВР е на път да сътвори чудо на чудесата: да изгони доказан наркобарон, вместо да го връчи на следствието, прокуратурата и съда. Резултатът от ровенето в ИНТЕРНЕТ и в десетки различни хартиени носители на информация се оказа потресаващ: свързвайки живота си с вдовицата на Фатик - Невена Стойчева, през есента на 2003 г. Куйович изведнъж се е озовал под... правораздавателен похлупак.
В смисъл такъв, че бащата на Невена (и нещо като тъст на Фатик) се казва Ангел Стойчев. До демократичните промени - на 10 ноември 1989 г., той е бил началник на РПУ-Кремиковци, а след това - бизнесмен и съдружник с част от членовете на т. нар. Кръг Банкя, в който по онова време членуват Чавдар Чернев (бивш шеф на Софийското градско управление на МВР - днес Столична дирекция на полицията), Максим Димов, ковчежник на царя (и който каквото още се сети), известният казионен земеделец и ексдипломат Виктор Вълков, шефът на канцеларията на бившия президент Желю Желев и бивш посланик в Белград - Ивайло Трифонов, бившият личен банкер на Иван Костов - Славчо Христов, и т. н.
Не по-малко ключова фигура се оказа
и синът на Ангел Стойчев - Стоян Ангелов Стойчев. Според информационната система Дакси по онова време той е съдружник в Партнерс линзинг ООД с бившия сикаджия Любен Пехливанов, който пък - заедно с брат си Георги - дълги години бе сред най-доверените хора на друг много известен сикаджия - Поли Пантев, разстрелян на 9 март 2001 г. на о. Аруба.
Днес името на Стоян Ангелов Стойчев се мярка в четири-пет съвършено чисти търговски дружества - било като собственик, било като съдружник на баща си, което на практика нищо не означава. Защото точно Стоян Стойчев е
онзи загадъчен софиянец с инициали С. С.
към който на 26 ноември (понеделник) се бе устремил пловдивският полицай Т. Д., спипан на КПП Черната котка със 100 кила амфетамин и който така старателно бе... замаскиран в съобщението на МВР-пресцентъра (част от него цитирахме по-горе).
И тук вече стигаме до най-интересното, което няма нищо общо с версията за спецакция срещу главния секретар на МВР Илия Илиев, чрез сръбския наркобарон Будимир Куйович (за нея също стана дума в началото на материала), тиражирана в медиите в сряда и четвъртък (28 и 29 ноември).
Според добре информирани източници сюжетните линии в историята са две.
Първата тръгва преди седем-осем месеца, когато в ГДБОП разбират, че въпреки забраната да стъпва на българска земя, от февруари 2005 г. насам Будимир Куйович най-редовно е прескачал границата с фалшиви документи за самоличност. Или по-скоро с истински паспорт, в който е лепната неговата снимка, но имената, рождената дата и постоянният адрес са на друго лице.
За най-голям потрес на антимафиотите в края на пролетта - началото на лятото, те научават, че сърбинът до такава степен е обикнал милата ни татковина, че чрез съответните длъжностни лица в Стара Загора се е сдобил с чисто нови български документи за самоличност - лична карта, международен паспорт и шофьорска книжка (пак с негова собствена снимка, но с чужди имена и лични данни).
И накрая, за да бъде подигравката пълна, антимафиотите научават, че с една негова позната от Русе той върти легален бизнес, свързан с вноса на най-различни стоки и строителни материали от Далечна Азия (Китай, Индонезия и т.н.).
Реакцията на антимафиотите е повече от логична. Те окачват Будимир Куйович и неговата партньорка на денонощно подслушване и започват да умуват как точно да се възползват от ситуацията, защото големият им проблем изглежда така: въпреки че е влязъл незаконно в страната,
сърбинът не се занимава с престъпна дейност
Не след дълго идеята сякаш се ражда сама: Будимир Куйович ще бъде използван като примамка, а крайната цел е установяване и неутрализиране (т.е. осъждане или уволнение) на служителите в МВР, отървали го от затвора в периода 2002-2005 година.
Речено-сторено. Планът за разработката е съставен и е одобрен не само от всички възможни инстанции в МВР, но и от Софийската градска прокуратура. Няколко седмици по-късно Куйович е отведен в централата на ГДБОП на бул. Черни връх в столицата, където му е направено подобаващо предложение: или съдейства за разобличаването на корумпираните ченгета, или срещу него ще бъде образувано наказателно производство за производство на наркотици в особено големи размери, незаконно преминаване на държавната граница и използване на фалшиви документи за самоличност.
Съвсем естествено сърбинът приема офертата, след което същинската разработка започва и завършва в невиждано съкратени срокове - две-две и половина седмици, с... частичен успех. Две ченгета са изгонени, защото са били на сръбска хранилка (т.е. получавали са пари от Куйович, за да го пазят - и в периода 2002-2005 г., и при завръщането му в България през 2007 година).
А пък самият наркобарон отново е екстрадиран (този път без нито един криминален репортер да разбере) в родината му, за да не могат антимафиотите да разплетат случая докрай. И да разобличат висшестоящия мевереец, осигурявал чадър на двете корумпета срещу една втора от месечната им сръбска миза от 15 000 евро в брой.
Делиормански мерак му изяде главата... уж
Втората сюжетна линия в интригата наркобарона Будимир Куйович срещу главния секретар на МВР Илия Илиев тръгва в началото на лятото. При това - вън и независимо от антикорупционните напъни на ГДБОП.
По никому неизвестни канали ръководството на Областната дирекция на полицията (ОДП) в Разград надушва следите на Будимир Куйович и решава да се направи на интересна. За целта спретва нещо като план на оперативна разработка и в първия възможен момент го дава за подпис на първия висок човек в МВР, пристигнал в Разград. Той се оказва не друг, а главният секретар на вътрешното министерство Илия Илиев, който по това време прави обичайната си инспекция (горе-долу по веднъж на два-три месеца) на областните полицейски дирекции.
Къде е гледал Илия Илиев и кой какво му е наприказвал е пълна загадка. Така или иначе обаче той благославя с подписа си разградската реализация, без това изобщо да влиза в правомощията му, тъй като по закон главният секретар на МВР координира единствено съвместните действия на националните служби в министерството. А пък разработки като разградската се съгласуват или с директора на НС Полиция, или с шефовете на съответните главни дирекции.
Според добре информирани източници на Параграф 22 целта на разградските ченгета била да осигурят на Куйович фалшив български паспорт, да го докарат в страната и да го използват като информатор.
Съвсем естествено авторите на идеята не успяват да свършат абсолютно нищо по т. нар. реализация на Будимир Куйович, като най-вероятните причини за това са три:
- искали са да докажат амбиции и професионален капацитет пред главния секретар на МВР, но... само на хартия;
- имали са намерението да изкарат някой и друг лев от сърбина, но са се уплашили;
- решили са да допринесат за разгрома на наркомафията в България, но Куйович не се е съгласил да им сътрудничи.
Пак от свои симпатизанти в МВР Параграф 22 научи, че от формална гледна точка подписът на Илия Илиев под разградската реализация може да бъде тълкуван по два начина: като проява на моментна разсеяност или като желание да поднесе на министър Румен Петков неочакван личен подарък: разбит наркоканал след сложна и многоходова комбинация.
В никакъв случай обаче, категорични са нашите хора, прегрешението на бившия вече главен секретар на МВР не е чак толкова тежко, че срещу него да започне служебна проверка, която да завърши с... оферта: или Илия Илиев си подава оставката по лични, здравословни и морални причини, или проверката прераства в наказателно производство с всички произтичащи от това последствия.
Колкото до мотива, заради който бе разиграна цялата мелодрама с оставката на Илия Илиев, той не е никаква тайна. Според проектозакона за Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), приет окончателно от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в четвъртък (29 ноември), главният секретар на МВР ще координира действията между ДАНС и вътрешното министерство. Тоест - през неговите ръце ще минават абсолютно всички документи и материали от агенцията към МВР и обратно.
Или казано на по-обикновен български език, за да бъде сигурен в своето настояще като министър на вътрешните работи и политик със сериозни амбиции за бъдещ възход, на Румен Петков му трябва главен секретар на МВР, който да е още по-голям послушко и от Илия Илиев. А кой е той и за какво ще бъде призван да се бори като професионалист № 1 във вътрешното ведомство, ще научим едва след окончателното приемане на Закона за Държавна агенция Национална сигурност от Народното събрание. Което в никакъв случай не е добра новина, защото за сетен път доказва, че в България едва ли има нещо по-лично от... държавните интереси и националната сигурност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във