Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЧОВЕШКО

Направо не разбирам защо се вдигна толкова шум около отпуската на лишения от свобода Димитър Желязков - Очите. Бил отишъл на плаж в Слънчев бряг, ял сладолед и други такива?!
Има някакво неразбиране за този мощен възпитателен лост, какъвто се явява отпуската. Нали затова е тя - да олаби малко затворникът от строгия режим, да си даде сметка колко сладка е свободата, от която заслужено е лишен и да преосмисли живота си?! И току-виж като излезе, вместо пак да върти наркотици, започне да пише стихове!
Въпросът има и друго измерение. Приемаме, че затворът е място за лишаване от свобода и превъзпитание за престъпилите законите. За тях държавата е помислила. Защо обаче ние, които сме отвън, стигнахме дотук - както е казал поетът - да ни изстинат последните надежди и вярата в доброто и в човека...
В самия закон е заложена тази вяра в доброто и в човека. Достатъчно е да погледнем текстовете в Глава 29 на НПК, за да го разберем. Там пише черно на бяло - че признат грях не е грях. Мъдрост, отдавна известна на всички прелюбодейци. И депутати...
Затова и Димитър Желязков получи присъда от четири години и половина затвор вместо най-малко двойно повече.
Има и нещо друго. В затвора такива като Митьо Очите се броят на пръсти. Останалите са обикновени хора, кривнали от пътя. Като ги попиташ защо лежат, отговорът най-често е за нищо. За няколко кебапчета, като оная баба от Пловдив.
И пак се сещам за стиха: в затвора попаднал на хора...
Е, затова лишеният от свобода Желязков ще ходи на плаж и ще яде сладолед. За другите - затвор. А поетите - на гарнизонното стрелбище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във