Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЧУДО: ПРИСЪДИ ЗА МВР!

И тази седмица премина изцяло в духа на приказката, че у нас на всеки три дни става чудо и всяко чудо е за три дни. Цените на газа бяха увеличени, ще скочи и парното, което си е чудо от законова гледна точка, тъй като черно на бяло е записано, че това става веднъж годишно.
Този факт обаче потъна в приливите от смайващи явления, ставащи във и заради Държавната агенция Национална сигурност. Първото чудо, за което научихме преди десетина дни, бе, че българското ФБР е ровило в телефонните разпечатки на шефа на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов и на червената депутатка Татяна Дончева. Чудо е по простата причина, че най-сетне една спецслужба си позволи да развали рахата на най-привилегированата каста у нас, каквото е депутатската. Друг е въпросът защо ДАНС се издъни, но това не е чудо и си има обяснение.
Има-няма три дни по-късно пък стана ясно, че агенцията е трупала разпечатки и информация за журналисти по т.нар. разработка Галерия. Чудото обаче не трая и три дни, тъй като на всички стана ясно, че повечето от събраните данни за журналисти всъщност е информация, набирана от пресцентъра на ДАНС - нещо съвсем нормално за звено, което всекидневно има работа с пишещото братство. В тази връзка много любопитно ще е да се види как гилдията ще реагира, ако надникне в телефонните указатели на пресслужбата на МВР, където има всичко - от рождена дата, адрес, имейли, ЕГН, та до всички телефони. Но на всички е добре известно, че когато получаваш честитка за рождения си ден например, едва ли това провокира параноята ти, за да си помислиш откъде тия ти имат личните данни.
Покрай тези и други чудеса пропуснахме два многозначителни факта, появили се в края на изминалата седмица. Това са присъдите, които шестима бивши служители на МВР получиха за извършени от тях престъпления. И двете съдебни решения бяха издадени в четвъртък (2 октомври). Едното е на Софийския военен съд, което даде година и половина затвор условно, с тригодишен изпитателен срок на бившия заместник-директор на ГД БОП Иван Иванов. Втората присъда е на същия съд, който призна за виновни Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков от благоевградската Дирекция на полицията, подсъдими за убийството на Ангел Димитров-Чората.
На пръв поглед издадените присъди сякаш са израз на амбицията на вътрешното министерство да изчисти собствената си къщичка, разбира се, с активното съдействие на прокуратурата и съда. Това чудо стана възможно след поредица от скандали в МВР, последвалата обществена реакция и в края на краищата в отговор на назрялата необходимост за реформа в редиците на министерството. Факт е, че и двете наказания са заради реално извършени престъпления - на Иван Иванов за престъпление по служба и съставяне на документ с невярно съдържание, а за петимата спецполицаи от Благоевград - за убийството на Чората.
Отвъд тези факти обаче останаха неизяснени много въпроси, които разбулват така желаното чудо. Например Иванов бе наказан за деяние, което е извършил през далечната 1998 г., докато недоказаното съмнение, че антимафиот №2 е вършил далеч по-тежки такива, води към годините на неговото началничество в ГДБОП. Иван Иванов е разследван и за изтичане на класифицирана информация към разработвани лица. След задържането на Иван Иванов на 17 март т.г. депутатът от ДСБ Атанас Атанасов внесе при главния прокурор Борис Велчев сигнал с данни, че Иванов предупреждавал бизнесмени за разследвания и проверки срещу тях. Появиха се информации, че Иванов е издавал информация на собственици на фирми за алкохол, че са обект на разследване заради използването на фалшиви бандероли.
В резултат на задържането на Иванов гръмнаха скандалите около тогавашния шеф на Национална служба полиция Валентин Петров, бившия главен секретар Илия Илиев и самия вътрешен министър Румен Петков. Ефектът от серията скандали е известен на всички. Остана обаче въпросът ще стигне ли разследването до дъното на тази мръсна МВР-история, в която бе замесено цялото висше ръководство на министерството. Ако това стане, означава, че трябва да се търси наказателна отговорност от най-високите етажи в министерството. Което би било истинско чудо.
Въпреки присъдата от 82 години затвор, които петимата благоевградски ченгета получиха за убийството на бизнесмена със съмнително минало Ангел Димитров-Чората, не получи отговор най-важният въпрос: какви са били връзките и отношенията между представители на регионалното звено за борба с организираната престъпност с представители на подземния свят, какъвто в края на краищата е бил и самият Чората? Ако беше даден отговор на този въпрос, може би щяхме да сме наясно и с мотивите за убийството. Най-любопитното е, че за това претендира и защитата на ченгетата убийци, навярно защото се надява, че заради омертата в полицията до мотивите няма да се стигне и въззивната инстанция би отменила присъдите...
Няколко реални факта, и още толкова въпроси без отговор. Зад тях стои тежката машина на вътрешното министерство, което повече от всякога се нуждае от действителен ремонт и затъва във все по-дълбока криза. Слабостите му могат да се видят и в дейността на новосъздадената ДАНС, която не е нищо друго освен механично изнесена от МВР служба Сигурност с личния й състав и личните й дългогодишни проблеми.
Така че обяснения за чудесата има, остава да намерим начин най-сетне животът да стане нормален.

Facebook logo
Бъдете с нас и във