Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Чудо - съдебна реформа за гражданите!

Стратегия, която предвижда правосъдие в името на неговите потребители - гражданите, написа правосъдното министерство. Документът е наименован Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз и беше публикуван във вторник (27 април) на сайта на министерството. А зевзеците веднага припомниха анекдота, в който един обещавал, обещавал, пък друг по някое време го прекъснал с въпроса: Ама това, дето се обещава, дава ли се? Скептиците пък се отказаха дори да връщат лентата, за да изброят колко стратегии и концепции са се споминали, без да стигнат до резултати. И все пак някои от замислите звучат хубаво дори под съмнението или убеждението, че ще си останат добри намерения.
Като начало управляващите си дават сметка, че доверието на обществото към системата и към способността й да бъде гарант за справедливост продължава да бъде критично ниско. Наред с частично позитивните оценки всеки един от изброените елементи на реформата предизвиква и нарастващо остри критики, преди всичко за ефекта от осъществяването им. Това неудовлетворение осигурява среда за развитието на все по-радикални идеи за конституционно преструктуриране и рестарт на конституционното устройство на държавата.
Веднага след тези песимистични констатации хората на правосъдния министър Маргарита Попова са отбелязали, че: Предложените идеи за реформи са ориентирани не само към институции на съдебната система, но и към гражданите и бизнеса в качеството им на крайни потребители. Изглежда, подобна постановка е била изключително труднопостижима за българската управленска мисъл, която за 20 години беззаконие поне в намеренията си изравни гражданите и бизнеса с институциите на съдебната система. Дали това ще да рече, че трябват още 20 години, за да се извърви втората половина от пътя, та да чуем, че съдебната реформа трябва да бъде ориентирана основно към потребителите?!
Стратегията отчита липсата на връзка между наливането на пари в съдебната система и резултатите от дейността й. В преходния период беше постигнато значително увеличение на ресурсното осигуряване на органите на съдебната власт - не само като сумарен бюджет, но и като заплащане на труда на магистратите. Същевременно е трудно да се отчете пропорционално повишаване на капацитета на органите на съдебната власт. Цели се превръщане на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол чрез въвеждане на програмно бюджетиране с детайлни, измерими и проверими показатели за ефективност и качество.
С уточнението, че етапите на осъществяване на отделните мерки ще бъдат детайлно описани в План за действие, документът обявява три свои стратегически цели, в чиято подредба обаче личи същата инерция, която доведе нещата дотук. За първа стратегическа цел е обявено по-доброто управление на институциите на съдебната система. Едва на второ място е поставено качественото правосъдие и гледната точка на гражданите е поставена в центъра на дебата за съдебната реформа. Прогласява се все пак, че пълноценното конституиране на фигурата на потребителя на съдебната система ще осмисли логически нейната ефективност. Гледната точка на гражданите и бизнеса трябва да бъде разглеждана като коректив, водещ до подобряване на отчетността, определяне на посоката, в която съдебната реформа да продължи, и за преодоляване на утвърдилото се в общественото съзнание усещане за дефицит на демократична легитимност на магистратурата.
А на противодействието на корупцията в съдебната система, която е съществен белег на състоянието, в което се намира, е отделено почетното трето място. Дано обаче подреждането не е по значимост, защото се твърди, че борбата с корупцията и противодействието на всички форми на нерегламентирано влияние върху съдебната система са основен критерий за успешността и необратимостта на съдебната реформа. Обща е оценката, че направеното на това поле е недостатъчно. Все още липсва ефективно наказателно преследване на корупцията вътре в съдебната власт, което пък се свързва директно и с изработването на обективни критерии за отчетността на съд, прокуратура и следствие. Че всички проблеми са нищо пред този с корупцията, личи и от обобщението, че всяка една от целите на стратегията трябва да се разглежда като антикорупционна мярка, водеща към цялостно изграждане на устойчива антикорупционна среда. Антикорупционните мерки, на които се разчита особено, са разширяване на хипотезите за несъвместимост на заелите магистратска позиция, засилване на проактивните действия на Инспектората на ВСС, въвеждане на унифицирана система за приемане и обработване на жалби и сигнали за корупция в съдебната система и запушване на пробойните в прилагането на принципа за случайно разпределение на делата.
Качеството на правосъдието е поставено в зависимост от реалния достъп на гражданите до него, от добрата законодателна рамка, от гарантирането на гъвкави средства за елиминиране на разминаванията в съдебната практика, взема се предвид и прилагането на стандартите на Европейската конвенция за защита правата на човека и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и утвърждаването на медиацията като способ за решаване на споровете. Ето и констатациите: България търпи критика: качеството на законодателните актове и тяхното ефективно въвеждане в практиката е критичен проблем в правовата ни система. Конституционната защита срещу този проблем е недостатъчно ефективна. Нивото на защита на правата на човека остава незадоволително в някои области, а приложението на решенията на ЕСПЧ често изостава. Ключови фактори, които генерират недоверие в съдебната система, са нейният неуспех в осигуряването на еднакво прилагане на закона и в уеднаквяване на практиката и дисциплинарния процес. Настоява се и за експертна оценка и дискусия за ролята на върховните съдилища ВКС и ВАС на последна инстанция с оглед обема на подсъдната материя, касационните основания, качеството на мотивите, броя на работещите в тях съдии и условията, в които работят. Предлага се и процедура Висшият адвокатски съвет да прави искания за тълкувателни решения.
Колкото до необходимостта от диалог между съдебната власт и гражданите като гаранция за доверие, в документа е вписан един нонсенс: Стратегията предвижда и мерки за подобряване на директния диалог между съдебната власт и гражданите чрез посредничеството на медиите. Явно съвсем директният диалог очи в очи между граждани, магистрати и съдебни началници се е сторил твърде опасен на авторите, та са турили медиите в ролята на медиатор. За компенсация, изглежда, се предвиждат периодични изследвания за възприятията на гражданите за образа на съдебната система и отделните й институции, чиито резултати да се отчитат в процеса на законодателно и бюджетно планиране. Иска се и дългоочакваната дискусия за въвеждане на пряка конституционна жалба, както и изработване на нова концепция за наказателна политика и нов Наказателен кодекс.
В частта за подбора на кадрите най-сетне се стига до извода, че критериите, въз основа на които се прави оценката на кандидатите, не гарантират, че освен познаването на закона бъдещите магистрати ще имат подходящ личностен профил като морал и ценности. Отчита се, че въвеждането на Етичен кодекс и система за атестация са формални по същността и действието си и изостават от обществените очаквания за решително самоочистване на правосъдните органи. Не се демонстрира и консолидирана воля да се дава път в кариерата само на хора с безупречна репутация и компетентност.
Не е подминат и Висшият съдебен съвет. Стратегията предвижда преструктурирането му, за да се преодолее съмнителната легитимност при избора на негови членове, липсата на ясна отговорност от тяхна страна, провеждането на партийни и лобистки влияния и неефективността в дейността на съвета. Предвижда се дискусия за преструктуриране на ВСС в следните насоки: редуциране на парламентарната квота или даже пълното й отпадане, увеличаване на исканото мнозинство до 2/3 от депутатите, за да се извърши избор на член на ВСС, съставът на ВСС да включва само действащи магистрати. Предлага се разделение между съдии и прокурори при вземане на решение по кадрови въпроси. Иска се публичност, състезателност и дори обществена дискусия, публикуване на програми и публични изслушвания, докато се провежда процедурата за избор на членове на съвета. Също и въвеждане на явно гласуване в работата им, както и механизъм за тяхното отзоваване.
Добри идеи, добри намерения - останалото го знаем. Но, казват, надеждата умирала последна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във