Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЧУЖДИ АДВОКАТИ СЕ ЖАЛВАТ ОТ ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

Мачът между европейски и наши адвокати имаше втори рунд през изминалата седмица. Този път атакуваха чуждестранните защитници - но не толкова българските си колеги, колкото законодателството ни.
Официална жалба до Европейската комисия (ЕК) беше подадена в понеделник (3 ноември) от международни адвокатски кантори. В нея те твърдят, че нашенският Закон за адвокатурата изобщо не бил съвместим с европейското законодателство.
Освен това в жалбата на фирмите DLA Piper Weiss-Tessbach, Wolf Theiss, CMS Cameron McKenna, CMS Reich-Rohrwig Hainz и Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati се казва, че страната ни е допуснала редица нарушения при прилагането на Договора за Европейския съюз и на вторичното европейско законодателство. Грешките били най-вече на Висшия адвокатски съвет, на Софийската адвокатска колегия (САК) и на Комисията за защита от дискриминация.
Чужденците са решили да се обърнат към ЕК, след като не получили адекватна, според тях, реакция от парламента, от правосъдния министър, от Висшият адвокатски съвет (ВАС) и не на последно място - от Комисията за защита на конкуренцията.
Преди няколко месеца антимонополната комисия реши да накаже четири от чуждестранните правни фирми с мотива, че заобикалят Закона за адвокатурата и по този начин създават недобросъвестна търговска практика. Със свое решение пък ВАС практически накара международните адвокатски компании да спрат работата си, се казва в жалбата. По-рано пък САК отказал да регистрира съвместна практика на европейски адвокати и клон на европейска адвокатска кантора. По този начин тя е нарушила правата им на установяване в България като страна член на ЕС, както и правото на информиран избор на гражданите, твърдят европейските адвокати.
Какво развълнува така дълбоко международните адвокати? В жалбата е записано, че регистрация в наша адвокатска колегия е възможна единствено за адвокати от ЕС след успешното вземане на приравнителен изпит по българско право или след изтичане на три години от регистрацията им в България, която може да стане не по-рано от 1 януари 2010 година.
При описаните обстоятелства, в противоречие с чл.11 от Директива 98/5 на ЕК, дипломираните адвокати от страни членки на ЕС, които искат да работят в България с професионалното си име от родната си страна, не могат да формират съвместна правна практика. Така те са възпрепятствани да установяват сътрудничество с наши адвокати.
Според чуждестранните прависти те са дискриминирани, тъй като нашето законодателство поставяло българските адвокати в по-облагодетелствано положение на пазара. В жалбата си те сочат още, че във фирмата на смесено адвокатско сдружение може да присъстват само имената на българските съдружници.
И още нещо. Според жалбоподателите, в нарушение на Договора за ЕС в частта за свобода на установяването, българският Закон за адвокатурата не позволява регистрацията на клонове и агенции в България на адвокатски фирми от други страни членки на съюза. А според чл.43 от въпросния договор ограниченията от страна на България на свободата за установяване на граждани от друга страна членка у нас са недопустими. Съответно нито една друга държава в Съюза не може да ограничава свободата на установяване за български граждани там.
Освен това чуждестранните адвокати обвиняват и Комисията за защита на конкуренцията, че при вземане на решения мери с двоен аршин. Както и Параграф 22 писа, на 28 юли тази година, по повод на друга жалба на чуждестранни адвокати, КЗК наказва някои от партньорите или клоновете на чужденците.
Само два дни по-късно обаче, сочат юристите в сегашната си жалба - в решение по подобен случай (засягащ приемането на архитекти от ЕС в България), КЗК приложи обратен подход и стигна до заключение, че националното законодателство противоречи на европейското и затова не бива да бъде прилагано.
И още нещо. Антимонополната комисия глобила правни фирми от ЕС и предприела дискриминиращ подход, като ги санкционирала за това, че се облягат на европейската правна рамка, твърдят жалбоподателите.
В същото време обаче комисията отказала да разгледа нарушенията на пазарните правила от страна на българските адвокати, е посочено още в жалбата.
И като заключение - убедени са адвокатите от ЕС - този двоен подход на КЗК сочи, че има преднамерен опит за ограничаване на навлизането на пазара на правни фирми и на адвокати от други страни членки.
Така със сигурност битката между наши и международни адвокати за пазар обещава да бъде продължителна, драматична и, може би... с неочакван край.

Facebook logo
Бъдете с нас и във