Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Цирк след резила по казуса Марковска

От драма в цирк се превърна резилът около избора на Венета Марковска за конституционен съдия, преди да се тръгне към изход от кризата. Ако в началото доминираше темата за професионалната и моралната й несъвместимост с поста, тази седмица всичко бе обърнато на политика. В четвъртък (22 ноември) Народното събрание отмени избора си на Марковска и откри процедура за нов. Формалното предложение дойде от Синята коалиция, но всички вече бяха наясно, че да са избере друг конституционен съдия, без тя да бъде освободена с акт на парламента, ще донесе нови конституционни и законови главоболия. Продължи да упорства само председателката на правната комисия Искра Фидосова, според която заявеното от Марковска пенсиониране било достатъчно, за да се смята за освободена от поста. Съпротивата на Фидосова беше обаче преодоляна с намесата на парламентарната шефка Цецка Цачева, която контрира, че в деловодството няма постъпило волеизявление от Марковска, че се отказва от Конституционния съд.


Изборът на Марковска беше отменен с повече гласове от онези, които го осъществиха. Деветдесет и деветимата депутати от ГЕРБ, 22-ма от БСП, 11 от Синята коалиция, петима от Атака и двама независими сложиха точка на кризата, а със 110 гласа беше гласувана процедура за избор на нов конституционен съдия. Кандидатури ще се внасят от 22 до 30 ноември, обсъждането в правната комисия ще е на 12 декември, а гласуването - на 19 декември. Както се закани Фидосова, при обсъждането на кандидатите ще се вземат предвид и анонимни сигнали.


Настаналата след осуетеното от президента Росен Плевнелиев заклеване на Марковска бъркотия на пръв поглед започва да се подрежда, макар и със скърцане на зъби. След като председателката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова - един от главните виновници да се стигне до нея - обяви, че ще прави нова процедура по избор на конституционен съдия, изглеждаше, че нещата започват да идват по местата си. Както Параграф 22 писа в предишния си брой, рационалното и единствено възможно разрешение на кризата предложи пръв в медиите бившият председател на Конституционния съд (КС)Неделчо Беронов.


Смехорията започна с изблик на неподозирана любов от страна на премиера Бойко Борисов спрямо опозиционния СДС. След злобното уточнение на Фидосова, че новата процедура по избора ще позволява разглеждането на всякакви анонимни сигнали и доноси и те ще бъдат оповестявани, Борисов изситни поредния си дрибъл пред голлинията на парламентарните избори. Предлагайки на СДС да излъчи кандидат за конституционен съдия, премиерът опитва да спечели един изгубен мач. От една страна - да се измъкне с финт от кашата, която забърка ГЕРБ, от друга - да легитимира заявката на партията си за втори мандат с доказаната (но овехтяла и обезличена)дясна марка СДС. Както каза Борисов, благодарение на тях навремето свалиха комунистите, а СДС е марка в дясноцентристкото пространство вече двадесет и няколко години.


Всичко това беше овъртолено в лъжи, както се овъртоли и Марковска. На среща с председателя на СДС Емил Кабаиванов Борисов казал, че ГЕРБ няма да номинират свой човек, а ще подкрепят евентуална синя кандидатура за единственото вакантно място в КС. Незнайно защо обаче срещата станала по искане на Кабаиванов - сякаш той е отгатнал по звездите, че е призван да оправи бъркотията. Всъщност Борисов направо казал на карловския кмет СДС да издигне кандидатура и обещал гласовете на мнозинството. За заблуда на лаиците обаче премиерът сложи и добавката, че сините можели да се разберат в рамките на Синята коалиция и да направят обща номинация, зад която да стоят и СДС, и ДСБ. От официалното СДС пък замазаха лъжата със съобщение, че както много пъти в миналото, партията ще разсече гордиевия възел в труден за страната момент.


Че играта ще бъде моментално разконспирирана, Борисов и Кабаиванов би трябвало да знаят. Първият отдавна няма общ език с лидера на тъмносините Иван Костов, а вторият се изпокара с най-популярните седесари заради отказа си от Синята коалиция. При изборите за двама членове на КС от парламентарната квота предшественикът му Мартин Димитров и Веселин Методиев от ДСБ всъщност издигнаха точно такава обща кандидатура - на Екатерина Михайлова, но тя се провали заради заверата за избора на Марковска между ГЕРБ, ДПС и част от БСП. Тази номинация дойде обаче от двете крила на сините, а не чрез нареждане на Борисов.


Откровен гаф и евтина заблуда се оказа и заявената от Борисов готовност ГЕРБ да застане зад която и да е кандидатура, стига да е на СДС. Излиза, че ако СДС номинира някое магаре, управляващите ще го обявят за марково. Да не говорим за основното изискване към конституционния съдия - да е професионално здрав, а не партийно увреден. Лъжа се оказа обаче и внушението, че премиерът не знае името на този който и да било кандидат на СДС.


Първоначално беше спрягано името на Йордан Соколов, дългогодишен депутат, бивш председател на Народното събрание и ексминистър на вътрешните работи. Соколов може и да е бил един от вариантите, тъй като изглежда компромисен с преминаването си от СДС в ДСБ и последвалото напускане на партията на Костов. Тази компромисност обаче е с обратен знак, тъй като в очите и на едните, и на другите сини изглежда предател. Отделно от това славата на Соколов в съдебните среди не е твърде далеч от тази на Марковска. Макар и адвокат, за него се говори, че печели делата само с името си, същото се мълви и за едната от дъщерите му. Незабравимите бисери на жена му Ева Соколова също са част от фамилната му визитка.


Междувременно от ДСБ и противниците на Кабаиванов в Синята коалиция обявиха, че Екатерина Михайлова е отказала да участва в една опорочена юридически процедура. Като източник на порока отново беше посочена Фидосова, тъй като открила нова изборна процедура, преди Народното събрание да заличи последиците от старата, отменяйки решението си за избора на Марковска. Отправен беше и директен упрек за уговорка между Кабаиванов и Борисов, за която ДСБ и привържениците на Синята коалиция не са информирани, както и че ГЕРБ за пореден път употребяват СДС, ползвайки го като патерица.


Отляво експремиерът Сергей Станишев обяви, че държавата е обърната с хастара навън и е станала посмешище в Европейския съюз и в очите на българските граждани. Всичко това било забъркано от господин Борисов, господин Цветанов и госпожа Фидосова, а независимите депутати просто изпълнили поръчката им. На свой ред Борисов тръгна да го опровергава, но всъщност потвърди казаното. Кандидатът на ГЕРБ бил Анастас Анастасов, не Марковска. На нея пък бил благодарен за подадената оставка. Нямало обаче опасност от извънреден доклад на Еврокомисията, която щяла да приеме Марковска. А за капак - докладите били нужни. Така че - да го чакаме.


С официалното решение на Кабаивановото СДС да номинира бившия президент Петър Стоянов циркът стана още по-смешен. Карловският кмет безсрамно излъга медиите, че научават първи това, твърдейки, че то не е завой към ГЕРБ, а завой към истинския СДС. Кабаиванов определи Стоянов като морален стожер, който трябвало да внесе спокойствие и да изчисти имиджа на България. Някогашният адвокат по бракоразводни дела в Пловдив отпреди две десетилетия бил и най-естественият председател на КС. Запитан дали номинацията на бившия президент има нещо общо със загадъчната оставка на брат му Емил Стоянов като евродепутат от ГЕРБ, Кабаиванов, естествено, отрече.


Междувременно никой не коментира шокиращите информации в мрежата за комсомолското и агентурното минало на Петър, Емили Антонина Стоянови, за номенклатурните им фамилии, за зашеметяващото им имотно състояние и за изцяло режисирания от кадрите на Държавна сигурност преход, в който по-големият брат се оказа президент по незнайни за публиката критерии и с подменено минало.


Гузен от ставащото, Петър Стоянов отрече да е участвал в договорката. За да е по-убедителен, той помоли за минимум три дни, за да премисли на спокойствие номинацията за конституционен съдия и да вземе своето истинско и отговорно решение. Последните три години бил ангажиран с международна активност и напускането на тази активност щяло да доведе до сътресения за хората и организациите, с които работел. Трябват ми минимум три дни, за да премисля на спокойствие, рече експрезидентът , преди всички депутати от СДС да скочат срещу играната зад гърба им игра.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Въпросът за последиците от недовършената процедура по избора на Марковска е повече теоретичен, но във всички случаи не трябваше да се бърза с нов избор, преди той да бъде изчистен. Юристите се разделиха на два лагера. Според едните президентът има в тази процедура само представителни функции и по никой начин не може да влияе на крайния резултат, който е постигнат още с решението на Народното събрание. Затова Марковска можела да положи клетва и сега във всеки един момент, стига да има пред кого, разбира се. Чуха се обаче и гласове, че присъствието на президента на клетвата не било само представително, а заключителна част от клетвената процедура и без него не можело. Това разбиране е обаче далеч по-несъстоятелно, тъй като би позволило на президента да заличава актовете на Народното събрание в една парламентарна република, което е конституционно недопустимо.



Отделно от това клетвата е в нарушение на закона не само заради напускането на Плевнелиев. Според Закона за Конституционния съд тя се полага в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Председателят на ВКС Лазар Груев обаче отсъстваше и на церемонията бе заместникът му Гроздан Илиев. Законът не дава и основание за полагане на клетва от новоизбраните съдии един по един, тъй като това не е изрично посочено. Спорно е и участието на бившия председател на съда Евгени Танчев, който в момента на клетвата бе приключил мандата си.



Практическият въпрос беше трябва ли депутатите да отменят решението си за избора на Марковска, преди да направят нов. Ако се стъпи на становището, че Народното събрание има суверенното право да избира напълно самостоятелно своята квота от състава на КС, повече от ясно е, че направеният избор трябва да бъде отменен. В противен случай ще излезе, че за едно място се избират двама конституционни съдии, но се дава възможност за встъпване в длъжност само на единия. Това би дало право на Марковска да съди държавата както у нас, така и в Страсбург.



nbsp;


nbsp;


Междувременно Венета Марковска обяви, че излиза в пенсия. В себе си нямала никакво съмнение, че не е извършила нарушения или престъпления, но за да нямало спекулации, се оттегляла. Независимо от случилото се обаче вярвала в справедливостта. Междувременно стана ясно, че Висшият съдебен съвет е излъгал всички, обявявайки още миналата седмица, че е освободил безусловно Марковска от Върховния административен съд - като съдия и като негов заместник-председател. Оказа се, че това е станало наистина под условие, въпреки че няколко членове на съвета твърдяха обратното. Марковска е освободена, считано от датата на полагане на клетва като съдия в Конституционния съд. В четвъртък ВСС отказаха да я пенсионират, но гласуваха оставката, като полагащото й се обезщетение е над 80 000 лева. Така беше избегнато образуването на дисциплинарно производство, което можеше да доведе до лишаване от тези пари.



Най-странно от всичко прозвуча един на пръв поглед страничен факт. От сдружението Съдии за единна Европа, чийто съпредседател е Марковска, обявиха, че на проведено общо събрание на организацията през почивните дни в Стара Загора тя е освободена от ръководния пост. Освобождаването нямало нищо общо със скандала около избора й за конституционен съдия, а било включено в дневния ред на събранието, защото като такъв тя не може да бъде и член на сдружението. Според устава на сдружението в него наистина могат да членуват само съдии. На събранието бил поставен обаче и въпросът дали сдружението трябва да има двама председатели, което според някои магистрати затруднявало работата му. В този ред на мисли било гласувано сдружението да има един председател и това е другата досегашна съпредседателка Богдана Желявска. Както може да се досетим, истинските мотиви за отстраняването на Марковска едва ли са посочените. Друг е въпросът, че като председател на гражданското отделение на Софийския градски съд Желявска има слава, съизмерима с тази на Марковска.



От конкурентния Съюз на съдиите в България пък поискаха в писмо до ВСС да направи детайлна проверка на дейността на Върховния административен съд (ВАС) по отношение на случайното разпределение на делата, начина на формиране на петчленните съдебни състави и принципите за определяне на компетентността на отделенията в съда. Иска се и съветът да направи проверка в прокуратурата по повод изненадващата поява на разследване срещу неизвестен извършител за корупция и търговия с влияние във ВАС, което изигра решаваща роля за решението на президента да бламира встъпването в длъжност на Венета Марковска като конституционен съдия. В писмото са цитирани и изявления на депутати, на вътрешния министър Цветан Цветанов, както и изказването на анонимен социалист в пресата, че няма министър, който да не се е докоснал до нея, и тя като административен съдия да не му е решавала проблемите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във