Един от хората, който ще изяде дървото, ако проектът за промяна на Закона за пристанищата мине през парламента, е собственикът на Фериботен комплекс - Оряхово - Ованес Мелик-Пашаев. Битката срещу него - за овладяване на единственото новопостроено пристанище на дунавския бряг през последните седем-осем години, съвсем спокойно може да се нарече пробен камък за все по-нарастващите амбиции на някои високи държавни ръководители (и преди, и сега) да дърпат конците и в частния бизнес. Всъщност - на подобни пробни камънаци сме се нагледали отдавна. Едва ли има смисъл тук да си припомняме азбучните примери с Мултигруп и МобилТел, с кръговете Орион и Олимп. Драмата на Пашаев започва през далечната 1994 година. По това време дълго рекламираното изграждане на супермодерния Фериботен комплекс - Оряхово (като инициатива на Българската стопанска камара, ГУСВ и общината) вече е на ръба на пропастта. Причините са само две, но от съществено значение. Току-що учреденото АД (което ще върти бизнеса) не може да бъде регистрирано поради съдебнорегистрационни проблеми на един от акционерите му - Българска стопанска камара (БСК), която трябва да стане собственик на 68% от акциите. Останалите ценни книжа са разпределени между ГУСВ (27%) и община Оряхово (5%). Според тогавашната схема БСК участва с парите, ГУСВ с техника, строителни материали и цялото кеч, а общината със земя - 24 декара (гола ливада, върху която избуяват периодично само бурени и върбалак, а единствените живи твари са легендарните дунавски комари).Втората причина е далеч по-прозаична. Генераторът на идеята и основен акционер в бъдещото дружество - БСК, няма пари за уставния капитал (25.774 млн. лв.) и не е в състояние да внесе дори изискуемия минимум от 25 процента.Близо година минава в трескаво и безрезултатно лутане и търсене на партньори, докато инициативата не попада в ръцете на Величко Александров - дясна ръка на Божидар Данев (шеф на БСК) и президент на фирма ИТА-Ефект. Неговите (на Александров) големи преимущества са, че е първи братовчед на съпругата на Пашаев, а самия Пашаев разполага с необходимите пари. В края на 1995 г. страните си стискат ръцете и регистрацията на акционерното дружество става факт. Уставният капитал, свален на 1 млн. лв., е внесен изцяло, а акциите (общо 1000 броя на приносител с право на глас) са разпределени по следната схема:- БСК - 63 акции; ГУСВ - 120 акции; община Оряхово - 50 акции;Джоукър и Лирекс (това са фирмите, с които играе Пашаев) - 333 акции; ИТА-ефект - 334 акции.По това време Пашаев изобщо не предполага какво му се гласи и плаща като поп целия масраф по строежа и оборудването на фериботния комплекс (над 7 млн. долара). Спокойствието му идва от факта, че роднината по съребрена линия Величко Александров е от неговия отбор и на практика двамата държат под контрол нещата. А освен това основният конкурент - БСК и шефът й Божидар Данев, продължава да няма пари за начинанието. Тук прескачаме вътрешнофирмените игри и задължителните за ония бурни години (1995-1999 г.) увеличавания на уставния капитал и преразпределение на акциите. Било защото повечето от фактите са известни на широката публика, било защото няма смисъл да се преразказват цяла камара доноси, пращани регулярно до всички възможни съответни инстанции. Още повече че правният анализ на участието на ГУСВ в начинанието, извършен преди три години от сегашния министър на отбраната Николай Свинаров (в битието му на адвокат) по поръчка на Главния щаб на Строителни войски (договор N2443 от 23 юли 1999 г.), не разкрива нищо нередно. По същия безрезултатен начин приключват земния си път и няколкото остри сигнала, с които прокуратурата и съда са уведомени, че Пашаев е едва ли не гробокопач на икономиката и бъдещото благополучие на България.Поредната офанзива срещу Пашаев започва през 2000 г., когато става ясно, че той повече няма да си играе на шикалки и е решил сериозно да вземе нещата в свои ръце. Единият от вариантите е да продаде дяловете си на външен инвеститор, да си грабне шапката и да не се вясва повече на дунавския бряг. Вторият вариант е уставният капитал на дружеството да се вдигне и противниците да останат... като обикновени статисти. За това обаче (по закон) са нужни 3/4 от гласовете на акционерите. Нещо, което 64-те процента на Пашаев не могат да му осигурят. За малко да пропуснем една подробност - шефът на БСК Божидар Данев и бившият министър на строителството Христо Тотев притежават по едно пакетче лични акции - от по 4% всеки, които са получили още в зората на начинанието (през 1995 г.). Като... гаранция, че работите на АД-то ще вървят по мед и масло. Хайде - БСК си е частен стопански субект и неговият председател може да си прави каквото иска (за всеки случай акциите на Данев са скрити сред акциите на ИТА-ефект). Но по какви причини Христо Тотев е получил (и приел) подаръка в качеството си на министър на строителството в кабинета на Беров - само той си знае. Та през ключовите 2000-2001 г. Данев и Тотев решават, че имат пълното право да продадат на Пашаев както своите акции, така и акциите на БСК. Срещу скромните... 1.5 млн. г. марки. Съвсем естеството те срещат категоричния му отказ да се съгласи на подобно безумие. След което лавината тръгва надолу. Една по една през офисите на Пашаев в София и административната сграда на фериботния комплекс се извървяват няколко ударни бригади, чиято единствена задача е била да накарат Пашаев да размисли и да брои парите. Факт обаче е, че научавайки истинската истина за състоянието на нещата около ферибота, всички тези агитатори са си тръгвали и са отказвали категорично да се занимават повече със случая. Тук се налага да пропуснем (само поради липса на място) още няколко изненади, стоварили се върху гърба на Пашаев. Една от тях е задължителният ремонт на шосето към ферибота, който прераства в широкомащабна реконструция, ненужно събаряне на здрав мост и строеж на нов. В дъното на нещата е Изпълнителна агенция Пътища, а за един от екзекуторите е назначено Мостстрой АД (в което кой знае защо акционери са Божидар Данев и роднината Величко Александров). И, за да не си помисли някой, че това са празни приказки, ще цитираме част от писмото на Добри Радев, изпълнителен директор на Фериботен комплекс АД, пратено до вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на 27 август 2001 година:През есента на 2000 г. започна най-после реконструкцията на път II - 15 в отсечката Враца - Оряхово, която се прие като положително събитие за целия регион, имайки се предвид лошото състояние на пътната настилка. С решение на Агенция Пътища в началото на 2001 г. бе определен обходен маршрут поради необходимост от реконструкция на пътно съоръжение (мост) при с. Мраморен с дължина около 5-6 метра. Обходният маршрут бе сигнализиран още от магистрала Хемус (преди разклона за Ботевград) и той включваше маршрута с. Долни Дъбник - гр. Пелово - гр. Кнежа - гр. Бяла Слатина - с. Алтимир - гр. Мизия - гр. Оряхово - Фериботен комплекс...... Предложих маршрута Враца - с. Чирен - с. Девене - с. Борован, с което дължината на маршрута се удължаваше само с 8 км за сметка на предложението на агенция Пътища, което удължаваше обхода с около 70 км, но предложението ми беше отхвърлено... ... Другият парадокс е, че въпреки пускането на мостовото съоръжение, табелите, указващи маршрута през Долни Дъбник, продължиха да си стоят в продължение на цели два месеца, докато аз не ги махнах на своя отговорност. За времето, през което бе наложена насилствената промяна на маршрута, дружеството понесе сериозни икономически загуби в размер на 1 милион лева....Каква обаче е връзката с днешната тема за национализацията на пристанищата? Ами много проста - един от акционерите в отбора на враговете на Пашаев - Георги Мартинов (работил дълго време като юрист на БСК и представлявал камарата на едно-две събрания на акционерите) е роден брат на заместник-министър Красимира Мартинова, която е един от моторите на скандалния проект за промяна на Закона за пристанищата, с който започнахме темата за национализацията на портовете в страната. Което може да е случайно стечение на обстоятелствата, но може и да не е...
